Георги Лапчев: Проблемът с ТЕЦ-а в Инеада не трябва да е политически

Георги Лапчев: Проблемът с ТЕЦ-а в Инеада не трябва да е политически

- Годината беше динамична, трудна и тежка, тъй като имахме своето ужасно наследство. Както и да ги смятаме имаме 5 млн. лева финансови задължения, стари плащания. На 3 млн. лева възлиза банков заем, взет да погасява строителни дейности на общината. Имаше големи санкции, налагани от държавата, които се наложи да изплатим. За да може всичко това да не ни спре и да даде възможност на общината да се развива, направихме една стегната финансова рамкова.

Спряхме течовете на пари. Завишихме контрола на разходване на общински средства. Създадохме добре работеща общинска администрация, система за контрол, която ни позволява четири пъти по-бързо да се предвижват преписки. Това разбира се ни помогна да реализираме и икономии. Приключихме договори, които не бяха добри за общината. Голяма част от тези течове приключиха, заради което успяхме да не изхарчим една част от парите.

Имаме добра инфраструктурна програма. По нея обновихме и част от улиците в общината. Дори и най-големите ни противници, които се обявиха против изсичането на дървета на една от главните улици в града, която ние след това залесихме с нови фиданки, видяха, че сме си свършили работата.

По-важното е, че нямаме неплатени големи суми. Върнахме близо 1 млн. лева по неразплатени стари плащания. Имаме около 5 млн. лева още задължения. Трябва ни време, за да се разчистят тези пари. Но пътят е верен, посоката е правилна и ние я следваме.

Икономии се направиха и по отношение на строителството на улици и тротоари. Ако преди се даваше по 120-150 лева за 1 кв.м. тротоари, то сега те струват само материала - плочките и пясъка. Трудът се изпълнява от хора, които са назначени в общината по различни социални програми. Т.е. държавата им плаща на тези хора, а общината ползва труда им. Това дава възможност себестойността на един тротоар да падне с близо 10 пъти.

Особенно внимание се обърна на зелената система на общината. Като лесовъд няма как да нямам отношение към това, как излеждат парковете, градинките, заради което назначихме и ландшафтен архитект, който работи добре с главния архитект, за да има обща визия как да изглежда общината.

- Миналата година, месец след като бяхте поели управлението на общината, казахте: "Няма такъв проблем, който да не очаквам да избухне със страшна сила". Овладяни ли са проблемите вече?

- През годината излязоха, какви ли не проблеми. Надявам се, че вече всички са убедени, че екипа който изградих е много добър. Имаме и добър Общински съвет, в който влизат представители на всички гилдии, специалисти в областта са си. Успяваме да реагираме на всеки един опит да ни се попречи да си вършим работата. Много бързо започнахме да наваксваме забавянето от 10 години. Правителството гледа добре към община Царево и това няма как да не се отрази на случващото се тук.

- Миналата година обещахте, че ще откриете фронт офис, който да бъде в услуга на жителите на общината ...

- Няма нещо, което да съм обещал и да не съм свършил. Това беше в тенденция за целия мандат, да го изградим стъпка по стъпка. Готов съм още след една година да кажа, че вече сме завършили този проект. Тази единна система позволява добро и бързо обслужване. Няма вече чакане пред кабинети, няма пренасяне на папки. Всеки, който пожелае да му бъде изпълнена услуга отива във фронт офиса и още преди да излезе от там, документите му вече са в системата. Няма изгубени книжа, няма пресрочено време. Тази система позволява бърз достъп до общината. Имаме изнесен офис в Ахтопол и Лозенец. Хората там не трябва да идват в Царево, отиват във фронт офиса на тези две места и документите им се завеждат с единния номер на общината. Ще работим в посока всяко населено място да има такъв офис. Това е възможно и ще се стане.

- За една година успяхте да решите един важен в инфраструктурно отношение проблем на общината - пътя Царево-Ахтопол-Резово. Какво следва по-нататък?

- Това е една 30-годишна драма. Да, държавата сега обърна внимание на нас. Това беше плод на много усилия и разговори с правилните хора. И това е факт. Имаше много недоверие от хората. Когато вицепремиерът Симеон Дянков направи първа копка, хората казаха, че ние такива копки сме ги виждали. Толкова пъти са правени, че сме се окопали. Дори това го казах, при откриването на отсечката, когато премиера Бойко Борисов беше тук. Първата отсечка между Ахтопол и Синеморец стана за един месец. Симеон Дянков обеща, че ако е готов този участък за това време, ще се помисли за следващи стъпки. Това беше знак, който община Царево трябваше да даде, да покажем, че и ние сме сериозни и отговорни. Затова, както аз, така и кметът на Ахтопол - Атанас Желязков, съдействахме на фирмата изпълнител да спази срока и да имаме възможност да направим следващия лот. Така че малко по-малко да реализираме тези отсечки. Така че този път, който не е пипан от 30 години е готов. Хората са щастливи, защото имат път, по който да се движат. Станахме част от цивилизацията. Никой не вярваше, че това може да се случи.

- Т.е. този ремонт на пътя гарантира, че няма да има в бъдеще пропадане, както се случи с пътя за Ахтопол при проливните дъждове ноември, които откъснаха града от общинския център?

- Не искам да съм така оптимистичен. Виждал съм природните бедствия в какви ли не измерения и каквато гаранция да даде една фирма за изпълнението си, когато дойде стихията, ние сме безсилни пред нея. Но качеството на изпълнение е високо и се надявам, че в следващите 10-15 години няма да мислим за сериозни ремонти. Сега пътят е по-здрав и е направен по метода на студеното рециклиране.

Ремонтът на пътя беше най-смелата идея, която си поставих по време на моя мандат. Хубаво е, че това стана, защото сега имам други цели - ремонт на отсечката Царево - Малко Търново. Ако и това стане, община Царево ще бъде с изцяло подновена инфраструктура. Единственото условие нещата да се случват, е да се ползват средствата по европейските програми, защото общинският бюджет не може да поеме големи плащания.

Преди броени дни подписахме договора за отпускане на средства в размер на 1 600 0000 лева, за ремонта на отсечката между Българи и Кости. Този път не е ремонтиран близо 40 години. Хората, които живеят там коментират, че не са виждали машина от 70-те години, която да реконструира участъка. Да, правени са ремонти, но са били на парче и частично.

- Кой следи за изпълнението на предизборните обещания, които дадохте преди една година, когато се кандидатирахте за кметския пост?

- Цялото общество, надявам се. Бях много пестелив на предизборния обещания. Това, което обещах предизборно, мисля че е почти изпълнено. Но аз не съм тук, за да изпълнявам предизборни обещания, а да направя така, че общината да се превърне в перла на Южното Черноморие. Царево има този шанс и аз ще направя всичко възможно да се възползвам от възможностите, които ни се предоставят.

- Царево вече има своя Общински музей. Златното съкровище, открито при разкопките на могилата край Синеморец от Даниела Агре ще гостува тук само 40 дни. След това ще бъде върнато в Националния исторически музей и ще бъде сменено във витрините на царевския музей с негова реплика. Кой ще инвестира в направата на копията?

- За щастие НИМ се съгласи да ни даде съкровището за откриването на музея. Ако през годините имаше музей, когато съкровището беше открито, то щеше да остане тук и да не се молим сега да ни гостува. Лятото бяха направени и последните довършителни работи, и бе издаден акт 16 за влизане в есксплоатация на обекта. И дни след това бяха открити сребърните монети при разкопки на Синеморец. Сребърното съкровище ще остане тук и нямам намерение да го давам на никого. То ще може да гостува на други музеи, но постоянното му място ще бъде в Царево.

Ние имаме най-богатото сребърно съкровище, откривано у нас. Тепърва ще се работи в тази посока. И догодина ще продължи проекта "Виа Понтика". Когато се случват такива хубави неща, държавата няма как да не помогне. Ще има заделена значителна сума за археологически проучвания в Царево и през 2013 година. Премиерът обеща да ни помогне със средства, които да покрият част от сумата за направата на репликите на златното съкровище.

- Кога Царево и Ахтопол ще имат действащи пристанища и общината ще стане в реална външна морска граница на България и на Европейския съюз?

- Напрактика Царево вече е външна врата на ЕС, на пристанището има терминал, където могат да акостират яхти от висок клас. Но то не работи с пълния си капацитет. Тепърва трябва да се мисли как да се привличат инвеститори за пристанищата в Царево и Ахтопол. Новата поправката в закона ще позволява на общините да развиват строителна дейност в акваторията. Това е една от посоките, в които община Царево ще се движи. Имаме свои проекти по отношение на рибарските пристанища. Имаме готовност да направим още по-защитено рибарското пристанище в Царево. Трябва да защитим рибарите, защото през годините доста лодки да потънали.

- Като заговорихме за пари, каква ще е бюджетната рамка на община Царево за следващата 2013 година?

- Считам, че не можем да излезем от рамката, която имаме сега - около 12 млн. лева. Първата година беше време, в което да се поучим от грешките и от набързо приетия бюджет. Тази година имаме пера, в които имаме преизпълнение. Неизпълнение има по перо - общинска собственост. На мнение съм, че не трябва да се продава на всяка цена. Общината има запас, но собствеността трябва да се продава в правилното време и да има конкретна цел.

- Има една реална заплаха, която може да попречи на развитието на туризма и на рибарството - изграждането на ТЕЦ в турския град Инеада. Когато имаше факелно шествие, организирано в Резово срещу строежа на обекта, което се организираше от БСП и с активната роля на бившия кмет на Царево - Петко Арнаудов (общински председател на БСП в морската община б.а.), вие като кмет се дистанцирахте от теди действия. Защо пак политиката се намеси в проблем, който застрашава поминъка на хората?

- Това е въпрос, който и аз си задавам. В продължение на 2 месеца, аз като кмет и администрацията направихме всичко възможно да придвижим проблема по инстанциите и да го представим пред хората. Старателно избягвах от политизирането на проблема. Това трябваше да се разкаже на хората и да се сезират институциите. Това не е регионален, а национален проблем и като такъв трябваше да бъде представен. Считам, че по-правилно е той да се реши, а не да се извлече политически дивидент. Няма жител в България, който да е "за" тази част от природата да бъде замърсена. Убеден съм, че има протокол и той трябва да бъде спазен. Не може президента на републиката ни да се срещне с министър-предсадателя на Турция и между другото да вметне за проблема. Има си начин на провеждане на този разговор. Аз разговарях с областния управител, с Министерството на околната среда и водите, за да може държавата да си свърши работата. Аз съм "за" гражданите да изразяват своята позиция и всеки да може да излезе и да каже, какво мисли. Но не трябва да бъде под политическа шапка.

- Не се ли притеснявате, че кръглата маса, която организирате на 17-ти декември с бургаските депутати от ГЕРБ по този проблем също ще бъде политизирана?

- Не, защо да е политизирана? Тя е с участието на всички кметове на Южното Черноморие. Да, факт е, че сме от една политическа партия, така се е случило. Но те са кметове на всички хора, не на членовете на ГЕРБ. В нея ще участват и неправителствени организации, екологични формации, генералния консул на Република Турция в Бургас. Изпратих покани и на колегите от турските общини, разположени по тяхното крайбрежие. Надявам се, че ще успеем да обясним, какви могат да бъдат последствията от един ТЕЦ. Защото природата не познава граници и вятърът няма да се съобрази с тях. Трябва да сме единни и да подкрепяме развитието на природата. Неслучайно има природен парк "Странджа", двустранни проекти между България и Турция. Затова не се страхувам, че срещата ще се политизира, защото е широко отворена. На нея могат да присъстват всички желаещи. Надявам се, че ще има политици и от други партии. Трябва да излезем с единно решение от целия регион и това становище ще бъде внесено в нашия и в турския парламент. Ще бъде изпратено и в Брюксел, защото мнението на региона е важно.

Снимка Лина Главинова