Георги Маринчев: Връзката ни с Бог не се нуждае от храмове и посредници
"Човек на път"!!! Три думи, но ще се наложи да дам малко пояснения. Пътят е движение, движението е живот, застоя и кристализацията на съзнанието ми създава усещането за загуба. Човек трябва постоянно да опитва да се развива, казвам опитва, защото това е по-важно от самия резултат. Не можеш да бъдеш добър и първи във всичко, но това не трябва да е основание да не пробваш.
- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?
- О, да. Но в моя случай е по-точно да се каже - чаши кафе. Ставам доста рано и използвам времето докато другите членове на семейството спят да прегледам новинарските сайтове и да напиша някой коментар в социалните мрежи, ако нещо от прочетеното ме е провокирало.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- Е за съжаление във времето, в което живеем и отговорностите, които съм поел не могат да минат без известно планиране. Но нямам усещането, че живея в рамка и в голяма степен това се дължи на факта, че съм от този тип ръководители, които насърчават хората си да мислят самостоятелно и да поемат повече отговорности. Избягвам да работя с хора, които чакат ясни указания за всичко и ако не ги получат са способни цял ден да гледат в една точка. Този подход крие разбира се известни рискове, но е по-важно човек да е въвлечен и емоционално в това, което прави, а не просто да е проводник на чужда воля. "Аз го направих" е изключително мощен мотиватор кореспондиращ с творческото начало на човека, и смятам да доразвивам този подход на ръководене. Един от най-големите му предимства е това, че при правилното му прилагане ти остава време и за други неща. А на практика и едва ли е възможно и да действам по друг начин. Ежедневно обслужваме над сто клиента и обекта и ако трябва лично да контролирам този процес ще ми стигнат силите само за това да създам повече хаос. Примери за това около нас, колкото искате!
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- Още от времето, когато учех архитектура и се налагаше да чертая много съм запазил нощта за това. Най-вече заради тишината. За мен отмората е книга, музика, добър филм и трите обичам да консумирам на тихо, още повече че книгите, които чета искат сериозна концентрация. Плащам и сериозна цена за това най-вече с отслабеното си зрение.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- Дали е възможно не знам, но поне всеки е длъжен да опита. Стресът е психологически проблем свързан най-вече със страховете и негативните емоции и поне аз търся адекватни решения именно в тази посока. Харесвам източната философия и психология, помагат ми да погледна на живота под друг ъгъл и при мен определено върши работа. Смятам, че човек сам трябва да намери решение за себе си, едва ли има универсален "аспирин". Важното е да търси и да обича, и вярва в това, което прави. Не съм срещал човек обичащ професията си да се оплаква от прекалена умора. Знаете сентенцията: "Прави това, което обичаш и никога няма да работиш".
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората, без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Това е реторичен въпрос и не е моя работа да му давам отговор. Отговора го дават избирателите и ако погледнете резултатите от всички проведени до сега избори ясно се вижда, че все още търсим и формула, и конкретните политически изпълнители. Минахме и през класически модели и през чисто популистки, демократични, и по авторитарни... този процес ще продължи! Опитвам се да гледам обективно на тези процеси, ние сме общество, което тепърва си изгражда имунната система срещу политическия популизъм и демагогия. Стара истина е, че никой политик не е надраснал собствените си избиратели, а по нашите географски ширини това е особено вярно. Всеки ден чрез медиите разни умници ни обясняват, колко бил прост народа, политически неграмотен, незаинтересован, прехвърлял собствените си отговорности на друг и т.н. Не мисля, че с обиди и нихилизъм ще се пробуди по-активно обществено съзнание, но силно се надявам да доживея времето, в което българина ще избира политиците си така както избира и личен лекар на детето си. Тогава много бързо се информираме кой е най-добрия, методи на лечение, биографии... Давам този пример, защото поне за мене е доста показателен, че изброените по-горе негативни оценки въобще не са меродавни, а всичко е въпрос на мотивация и приоритети.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- Трудно ми е да представя някаква универсална формула. Зависи от конкретния казус и дали засяга индивидуални интереси или по-голям кръг от хора. В индивидуални предпочитам въобще да не участвам. Правя компромиси, ако става въпрос за лични интереси поради факта, че енергията и ресурсите необходими да защитаваш собственото си его като правило са повече от защитаваното. Не е приятно, но със сигурност е по-мъдро. Но ако става въпрос за интересите на по-голяма група от хора било то мои служители или да речем обществените каузи, които съм защитавал в Бургас през годините, няма сила която да ме спре. Като цяло вярвам в силата на диалога и правилното аргументирано излагане и защитаване на позиции, за съжаление средата и хората стават все по-агресивни и озлобени и трудно се постигат компромиси от което разбира се губят всички!
- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- Ние сме родени в криза, не само че сме научени да живеем в нея, ами май друг живот и не знаем! Тази глобалната беше голям шанс за нас, бидейки външна да ни даде възможност за обединение и общо обществено усилие за справяне с последствията, нещо, което не се получи. Отново се търси виновник и дори да се намери и посочи от това нищо не произлиза. И казано с други думи духовната и нравствената криза, в която сами се вкарахме е много по-страшна от финансовата. Тя последната ще мине рано или късно, но справянето с друга изисква много повече индивидуални и обществени усилия и най-вече вяра в доброто начало на човека до нас. Този, с който работим, живеем, срещаме на улицата. Имам чувството, че всеки е изградил една непробиваема крепост около хората които обича и всички останали обстрелва с картечница. Така няма да стане. Що се отнася до финансовата криза – спомням си Виденовата зима и как за две седмици загубих всичко, което изграждах с години. Тогава си мислих, че това е краят и трудно ще мога да се съвзема от този шок, но после последваха наистина няколко много добри години. Така че съветвам хората да гледат на тези процеси по трезво и прагматично и да приемат спадовете като част от живота.
- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- На част от въпроса отговорих по-горе. За мен най-големия проблем е разделението и злобата. Виждал съм толкова много добри и общозначими начинания да се провалят заради дребнави лични пререкания, че направо ми се плаче. Няма как да живеем по-добре, ако не се уважаваме един друг и не правим компромиси в името на по важни цели. И да не звуча като проповедник ще дам конкретен пример: Спомняте ли си кампанията по провеждането на референдума за петролопровода? Личности и цели партийни организации, които преди това, а и в момента не могат да се понасят и постоянно се дискредитират едни други заедно ръка за ръка обикаляхме всички населени места в общината подавахме си микрофона на импровизираните митинги имахме обща кауза: Бургас и чистотата на морето. Ако това сътрудничество беше се запазили сигурен съм, че това, което се свърши за града през последните три години щеше да бъде в пъти повече. Това имам предвид! Ще дам и обратния пример: В блока, който живея се скъса въжето на асансьора и трябваше да съберем по 2.00 лева на семейство за ново. Най –честия отговор който получаваше женицата имала глупостта да ходи от врата на врата и да събира парите е бил: "Събери другите и ела да ти дам последните 2 лева". Събирахме ги 11 месеца – блока е 16-етажен. Затова сме тъжни и намръщени. И прехода ни не е 20 години, а откакто сме станали държава. И ще продължи докато се научим. Карма!
- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- Да имам щастието или нещастието да познавам хиляди хора. Не мога да забравя лицата на хората работили 20-25 г. в едно предприятие при съкращаването им след приватизацията. Хора тесни специалисти, изпълняващи рутинни дейностти с години, при това строго профилирани и специфични, които в един момент трябваше да излязат на свободния пазар и да правят нещо друго. Страхът и ужасът, които се четеше в очите им е нещо, което дълго време ме преследва. Затова и започнах с това, човек постояно трябва да се образова, да придобива нови умения така сам извоюва свободата си!
- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Срещал съм изключително духовни хора, които не ходят в църкви и не палят свещи, същевременно точно тези, които ги събаряха /църквите/ първи се навряха вътре след промените и така до наши дни. Това, което искам да кажа е, че връзката ни с Бог не се нужда е от храмове, свещи и посредници. Учители – да. За съжаление посветените хора все по-рядко се срещат между нас, а и да ги срещнем едва ли ще ги познаем. Православната църква все още е длъжник на обществото и се надявам в скоро време да се справи със собствените си "светски" проблеми и поне да бъде на висотата на собствените си претенции за духовен водач.
- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- В личен план ми се иска да бъда по-организиран, по-малко ленив и по-ефективен в делниците си. Случвало ми се е макар и рядко в състояние на афект или поради глупост да нараня някого чрез словесни излияния и после това ми тежи. Ако имах възможност бих си го спестил, още повече че не ми е донесло някакво удовлетворение по-скоро усещането за слабост. Що се отнася до съгражданите си не мисля, че трябва да им давам съвети по-скоро ги призовавам да продължим с малки но сигурни стъпки това което започнахме преди няколко години, не случайно Бургас все по-често се дава за пример в не една област и разбира се да бъдем по толерантни един към друг, защото за хубаво или лошо животите ни са преплетени да вървят заедно.
- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Няма да отговоря на този въпрос, защото не искам да дърпам дявола за опашката! А ако човек проиграва такива ситуации в съзнанието си рано или късно ще си ги докара на главата. Ще кажа, само че ако си стъпил на верните принципи няма въобще да те си налага да правиш подобен избор! Всички масови престъпления в човешката история са оправдавани с принципи, идеали, общо благо. Спомням си думите на Н. Бердяев, че никоя революция не може да оправдае дори смъртта на една мустаката бабичка. Това кореспондира с принципа за не причиняване на вреда. Фундаментален принцип. Ако го наложиш исторически към която и да е кауза става ясно, че всяка е била по-важна, защото е пренебрегнат. Умът е палава маймуна както са казвали древните индийци.
- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?
- Напротив! Точно заради глобалния свят на технологиите можеш да закараш светът и в най-забутаното балканско село и това е едно от малкото положителни неща, които намирам в света, в който живеем!
- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Щях да ги прекарвам в четене! Едно от нещата, с който се гордея, макар че не обичам да използвам този термин е богата библиотека, която успях да събера през години и изпитвам известно безпокойство, че няма да ми стигне времето да попия всичко! Още 24 часа звучи добре!!!
- Нещата без които не можете?
- Гледам да няма такива неща! С риск да прозвучи нахално твърдя, че се опитвам да живея максимално опростено и да не изпадам в зависимости от материални неща. Разбира се ще ми липсват книгите и музиката, но в главата ми вече има достатъчно информация за систематизиране, така че, ако се наложи ще правя това. Даже може да се окаже и много по-полезно, защото в крайна сметка знанието, което придобиваме има смисъл само и единствено, когато стане част от собственото ни поведение иначе е излишен багаж.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- Аз този избор вече съм го направил. Ще се събудя тук и ще се опитвам с божия помощ да правя това, което считам за редно без да преча на другите!!!
