Партия Движение Гергьовдев излезе с позиция за процесите у нас
Политическа партия "Движение Гергьовден" излезе с позиция за случващото се в страната и поредните избори, които се задават.
"Искаме да разясним на лаиците, защо България вече повече от две години се тресе в нескончаема политическа криза и постоянни партийни скандали. Защо няма нов държавен бюджет и общините и ведомствата са принудени да работят с 1/12 месечно от бюджета за 2022. Защо изглежда, че ще продължим и през 2023-а да ходим постоянно на избори, ако политическите партии не се стреснат и не разберат какво всъщност се случва.
На първо място случи се президента Радев.
Сюжетът, разиграл се с връчването на третия мандат на БСП показа за пореден път, че президентът не се стреми към политическа стабилност, а разбърква картите така, че най-после да излезе левият му пасианс, за който мечтае още от първия си мандат. По собствените му думи, още преди скандала с крипто-платформата NEXO, той е бил решен да даде мандата именно на БСП, въпреки нееднократните уверения, че реален шанс за реализиране на третия мандат има само, ако той бъде получен от „Демократична България“.
Връчвайки мандата на БСП, президентът Радев постигна няколко неща: със сигурност сложи края на 48-я парламент, за пореден път унизи социалистите, демонстрирайки практическата изолация, в която са попаднали и – най-вече – отново даде тласък на пореден свой опит за преструктуриране на лявото политическо пространство в нов, доминиран от самия него формат.
Първият опит за нова левица беше „Продължаваме Промяната“. Те се появиха с президентска благословия и активна промоция, като служебни министри.
След това, на поредните предсрочни парламентарни избори, Василев и Петков с лозунга „леви цели с десни средства“ стартираха реализирането на президентския проект и даже съставиха за кратко първото, свалено с вот на недоверие за икономическата си политика, правителство.
Новата левица, обаче се оказаха леваци и не можаха да реализират президентските идеи за абсорбиране на БСП и трайно пренареждане на управлението в ляво, въпреки удобното обстоятелство на общото им управление. Цялото им законодателство беше и продължава да е толкова ляво, че дори и Румен Гечев изпитва известни притеснения от популистките лозунги и законопроекти. Увъртяха се в лъжи и помежду си, а Подмяната на левицата, замислена като Промяна се спъна още преди да се е случила.
Сега президентът Радев гледа към поне два нови хоризонта – нов политически проект около министър Пеканов и стар-нов проект около президента Първанов и Мая Манолова. Ляв разбира се. И двата минават през – ако не кончината – то поне маргинализирането на БСП и превръщането ѝ в партия около 4-те процента.
Дори и взаимно разлюбени с Радев, „Продължаваме промяната“ продължават да обслужват стратегическите му цели. Привличането на „Да, България“ за общо явяване означава не друго, а окончателно поглъщане на рехавите остатъци от бившата, т.нар. „градска десница“.
Дори в рамките на „Да, България“ тя имаше мижаво парламентарно представителство спрямо зелено-розовите си партньори, ясно е какво ще има в още по-голямо обединение.
По този начин умно-красивите ще получат справедлива „благодарност“ от Радев за сърцатото им участие в преизбирането му. И окончателно ще се утвърдят като само красиви.
Насърчаването на основния политически дебат по оста ГЕРБ-АНТИГЕРБ две години, след като ГЕРБ не са във властта също обслужва идеята за голям нов ляв проект, който да поеме властта в България.
Тази перспектива е и основната причина ние да се съпротивляваме на приемането на нов бюджет за 2023-а, защото той щеше да бъде пълен с популистки и левичарски идеи, без ясен политически ангажимент кой ще го изпълнява.
Дори сегашният, удължен бюджет – ако бъде стриктно изпълняван – няма как да се реализира без поемането на нов дълг в размер на поне 10 млрд. лева годишно. Консервативно-народният подход, наричан „моделът ГЕРБ“ и от самият президент, трябваше да бъде окончателно дискредитиран като възможен рационален и реалистичен план за развитие на България, без създаването на постоянни свръхочаквания и без разточителното трупане на дългове за нашите деца и внуци. Това беше и продължава да е цел, успоредна на опитите за управление на България от нова левица.
Две години ние реално сме в президентска република. Доста забавен и обречен е опитът на без време увехналата „Има такъв народ“ да предизвика референдум за президентска република.
Вече две години държавата се управлява от пилот, не от автопилот, както погрешно се смята. Президентът назначава премиера и министрите, реално управлява всеки сектор на изпълнителната власт.
Дори и законодателна инициатива има – през законите, които неговите кабинети внасят в парламента. По конституция си управлява и службите. Главнокомандващ на армията е при военна заплаха. Оправданието, че за това са виновни партиите, които не съставят редовно управление издържаше до рождения ден на Корнелия Нинова. След това стана очевидно, че президентът внимателно менажира неразбирателството между тях, за да може да продължи да управлява.
Тази ситуация е ярко опровержение на подмятанията, че ГЕРБ и президентът се били „разбрали“. Ако се бяха разбрали днес щеше да има редовен кабинет с мандата на „Демократична България“ и със завидна парламентарна подкрепа.
При явно проатлантическо и проевропейско мнозинство да дадеш мандата на една от двете малки евроскептични и антинатовски партии няма как да е друго, освен желание да се провали този мандат. Да припомни, ако едно нещо кряка като патица, плува като патица и прилича на патица, най-вероятно е… патица.
На предстоящите парламентарни избори, вследствие на тази политика ще има един голям ляв фронт срещу ГЕРБ и още няколко малки леви формации също срещу ГЕРБ. Темповете, с които България задлъжнява и лекомислено харчи натрупаните до 2020-а година ресурси и международен авторитет показват, че дебатът „ляво-дясно“ всъщност продължава да е основен за обществото. Допълнително го усилва отношението към руската агресия и споровете каква трябва да е ролята на България в подкрепата на Украйна.
„Движение Гергьовден“, от позицията на близо 30-годишните си патила́ в българската политика смята, че за пореден път трябва да застане твърдо на страната на дясно-центристката и народно-консервативна политическа традиция, да е част от съпротивата на десницата срещу левицата и леваците.
В тази връзка, на нашите съмишленици и поддръжници ще припомним това, което за пръв път им казахме през 1994-а, при създаването на „Народно движение Ку-ку“, чийто наследник е „Движение Гергьовден“: докато се правите на отвратени от политиката, ще управляват отвратителните.
*С тази си позиция по никакъв начин не искаме да обидим хората, които пишат с лява ръка или пък имат искрени леви идеи. Често подобни хора са сред по-добрите представители на човечество.
