Общественото обсъждане събра жители на Несебър в залата на Общината. Несебър без цензура

Общественото обсъждане събра жители на Несебър в залата на Общината. Несебър без цензура

Горещи страсти се разпалиха в заседателната зала на Община Несебър при общественото обсъждане на Стратегията за културно наследство на Несебър. То бе организирано от Общината, която е избрала и екипът, който да разработи стратегията. На общественото обсъждане присъстваха трима от членовете на екипа, сред които и ръководителят - архитект Милена Крачанова. В обсъждането се включиха кметът на общината Николай Димитров, общински съветници, представители на общинската администрация, представители на неправителствени организации, на бизнеса, политици, граждани.

Стратегията има 7 глави и текстовете в нея са синхронизирани с националното и международното законодателство. Основният й фокус е Старият Несебър, който е под егидата на ЮНЕСКО. Стратегията е с период от 10 години и чрез нея се цели да се запази живия исторически град. "Предвидените интервенции в стратегията ще бъдат финансирани чрез донорски програми", обясни архитект Крачанова.

"Такава стратегия не е правена досега, тъй като Несебър е единственият град част от Световното културно наследство у нас. Този документ е без аналог. Целта на стратегията е да се запази града жив без да се посяга на стандартите на живот. Тя е съставена на базата на принципите на ЮНЕСКО", допълни проф. Соня Милева от СУ "Св. Климент Охридски" - част от екипа, разработвал стратегията.

След представянето на документа, участниците в общественото обсъждане трябваше да направят своите препоръки и да изразят мнението си. Дебатите започнаха с нападки, че половината църкви в Стария град не са отворени за посещение. Директорът на музей "Старинен Несебър" Тодор Марваков и кметът на общината Николай Димитров репликираха, че информацията не отговаря на истината. Затворени са само църквите, които са компрометирани и за които има проекти за реставрация. Те обаче не са в ход, заради липса на средства.

"Адмирираме тази стратегия, но имаме притеснения по отношение на нейното разработване и на съгласуването й с местната общност. Защо не направихте това обсъждане през март, а сега, когато хората не могат да участват в него, защото е сезон? За 12 години това е първото обсъждане, което се прави", коментира Кръстьо Пеев - председател СНЦ "Обществен Съвет Несебър". Сдружението с още четири други е входирало в Общината девет препоръки по отношение на стратегията за Стария Несебър.

"На експертно ниво обсъжданията са направени, предварителната работа е свършена. Разговаряно е с всички посещавани къщи в Несебър", допълни проф. Милева.

"Защо не направихте обсъждането тогава, а го правите сега. Нямахте време да се видите с местната общност ли?", попита Пеев.

Общественото обсъждане става факт четири месеца, след като стратегията е била разработена и представена в Министерството на културата. Тя е била качена и в сайта на Общината, за да може всеки да се запознае с нея и да изкаже мнение.

"Това че правим обсъждането четири месеца след публикуването на документа не означава, че неглежираме Несебър. Дошли сме да чуем вашето мнение. Очакваме конструктивни бележки по документа, надяваме се тази стратегия да заработи", отговори архитект Крачанова.

Стратегията е важна стъпка по пътя, който трябва да се извърви, както е важен и Планът за опазване и управление на Старинен град Несебър, който е изготвен преди 12 години от Министерството на културата и не е бил приет.

Присъстващите в залата попитаха как ще се разбере, че стратегията е изпълнена. Отговорът - чрез мониторинги и годишни програми.

Проблемите със статута на Старинен Несебър не са отсега. Направени са четири реактивни мисии и през 2019 година има становище, градът да бъде поставен в списъка със световно културно наследство в риск. Това предложение ще бъде гледано през септември и тогава ще стане ясно бъдещето на статута на Несебър.

"Не трябва Несебър да загуби статута си. Той трябва да запази пълната си красота. Нашата работа е да дадем път, който Несебър може да извърви", каза проф. Милева. По време на срещите за изготвяне на стратегията е станало ясно, че половината от къщите за гости в Стария Несебър не са на местни хора.

"Преди 12 години имаше подкрепа от хората по отношение на Плана. махнаха се сандъците. Ние премахнахме общинските обекти, уеднаквиха се чадърите и рекламните табели. Планът не беше приет. Нека не превръщаме това обсъждане в предизборно събрание", призова кметът Димитров.

"Какво ще стане с къщите, които не отговарят на визията? Кандидатствах да си поставя фотоволтаици на къщата, но ми отказаха, защото къщата ми е в Стария Несебър. Чувстваме се задължени, но не усещаме реципрочност. Какво се случва с нерегламентираната търговия на парцали в Стария град? С паркирането? Влизат коли, които не са на местни и не излизат с месеци, а ние мъкнем торбите с покупки", попита Мартин Богданов.

"Някой е влязъл с чужд пропуск. Съставяме актове, някои падат в съда. В тесните улички не може да влезе паяк", отговори Николай Димитров.

В разгара на дебатите Кръстьо Пеев поиска да се обяви нова обществена поръчка за избор на екип, да се разработи стратегията наново и тогава да се обсъжда. Предложението му предизвика противоречиви реакции в залата.

В размяната на реплики се намеси и общинският съветник Славчо Станелов. И той призова обсъждането да не се превръща в предизборно.

"Ако продължаваме да се делим, няма да постигнем нищо. Стратегията трябва да бъде приета и след това да бъдат създадени работни групи. Важно е да вървим заедно", призова и Миглена Щерионова.

Кметът Николай Димитров даде две седмици срок, в който всеки може да входира официално своето предложение по стратегията. За да влезе в сила, тя трябва да бъде гласувана на сесия на Общинския съвет.

На 6-ти юни стратегията беше подкрепена от членовете на Междуведомствената комисия и на Експертната работна група към нея за "Старинен град Несебър". Срещата се проведе в Министерството на културата.

Подкрепиха стратегията за Старинен Несебър, въпреки недостатъците й

От направения анализ на стратегията по време на срещата в Министерството на културата са направени следните изводи: Сред недостатъците са липсата на цялостна визия, както и неподходящите намеси в историческата градска среда. Пропуск е и липсата на Обществен съвет, което се изисква от Закона за закрила и развитие на културата. Градът представя изключителни възможности за културен туризъм. За съжаление има случаи на унищожаване на културно наследство при ново строителство. 

Галерия