Gramatikovo1
Граматиково - в сърцето на самотната Странджа
природен парк "Странджа". Представях си как ще опитам странджански зелник, ще пия истинско мляко и ще ям пресен селски хляб.
Селото изглежда наистина голямо, заобиколено от всички страни от мистичната Странджа. С тесни улици, по които ту се изкачваш, ту се спускаш надолу. С малки кокетни пейки, на които е написано името на селото. В центъра му се намира църквата "Свети Четиридесет мъченици", читалището, два магазина, заведение и кафе. В двата магазина продават почти всичко без зеленчуци и пържоли. Има и трети, който е малко по-встрани, в сградата на Гранична полиция. Зад щанда на държавния магазин стои бившата кметица, управлявала два поредни мандата до 2001 година. Тя бе така любезна да ни преупреди да си купим хляб от нея, тъй като никъде другаде нямало да намерим. Приказливата жена попари и надеждите ни за месо на скара, такова в селото нямало от къде да се купи.
"Граматиково вече не е същото, обезлюдено е, почти няма млади хора – изчезнаха, когато затвориха детската градина и училището. Сега тук хората умират всеки ден", разказа бившата управница на селото. За съжаление явно Граматиково не прави изключение от съдбата на почти всички български села. Колите, които срещнахме на отиване по пътя бяха не повече от десетина, а улиците - пусти.
В центъра на селото няколко души бяха седнали на кафенето, а в съседство група възрастни мъже пушеха и оживено дискутираха нещо. Къщите не димяха, не се чуваше човешка реч, нямаше някакъв друг признак на живот. Тук-таме имаше струпани дърва, което ни обнадежди, че все пак къщите са обитаеми.
Ако не сте почитатели на лова и разполагате с по-ограничени средства, единственото място за нощувка е къщата за гости в Граматиково. Стаите са чисти, добре обзаведени 
с механа в приземния етаж. Там удобно могат да се настанят близо 40 души, за които студа няма да е никакъв проблем, тъй като освен локално парно има и камина. Помещението разполага и с обзаведена кухня. През нощта селото става още по-тихо, а сутрин Граматиково е забулено в мъгла. Всичко е тихо, спокойно и свежо.
Избрах да дам още един шанс на района и посетих Българи. Едно от селата, където нестинарството все още е живо. Пристигайки тук, в самото му начало ни посрещна туристически автобус. Знаех, че там водят групи и се обнадеждих, че ще има работещо заведение, където да обядваме. "А дано, ама надали", както се пее в песента. Центърът на селото е красив и поддържан. Там е църквата "Свети свети Константин и Елена", на чиито празник нестинарите влизат в огъня, в съседство е кметството. На чешмата срещу тях туристически табели разказват историята на селището, както и древния обичай за влизане в жаравата. И тук, както и в Граматиково, хора почти не срещнахме. Попаднахме на един възрастен мъж, от когото разбрахме, че тук кръчма няма, а смесения магазин работи до 12.00 часа на обяд.
Много са местата, които може да посетите около двете села. Параклисът "Света Троица", разположен в местността "Котвините". Строен е върху входа на естествена пещера. В района е и Голямата аязма. Намира се във Влахов дол, един от притоците на река Велека. В местността "Качул" е един от ловните домове на държавната дивечовъдна станция – Граматиково. През ловния сезон е трудно да си намерите място за нощувка, освен ако не сте ловец, но може да видите дендариума с редки и защитени растителни видове. За съжаление сушата не е подминала и това място.
Исках положителен финал на моето пътуване и го намерих, къде – в природата на Странджа планина, в нейната красота и необятност. Толкова меки заоблени форми със зелени гори се простират, до където ти стига погледа. Почти цялата планина влиза в пределите на природен парк "Странджа", което прави мястото най-голямата защитена територия у нас. Няма да разказвам за странджанската зеленика, за защитените видове и тракийските светилища, всички те са тук и очакват да бъдат преоткрити.
