Христина Арсенова: Нежеланието да бъдеш позитивен... това ме прегаря - видео

През 2010 години в сайт Chernomorie-bg.com излязоха серия от интервюта с изявени бургаски личности от политическия обществения, културния живот на града. Любопитно ни беше как те ще отговорят на зададените от нас едни и същи въпроси. Получиха се интересни и четивни интервюта. Повече от десетилетие след това се връщаме към тези интервюта, но този път ще задаваме на нашите събеседници (някои от които ще са същите, които сме интервюирали тогава) различни въпроси. Запазили сме някои от въпросите, които оформят структурата на интервюто. А на някои от тях отговорите ще четете/виждате във видеото в края на текста!

Първият ни събеседник е Христина Арсенова - директор на Държавен куклен театър Бургас.

Христина Арсенова е родена на 27-и декември 1962 година в Ямбол. Завършва английската езикова гимназия "Гео Милев" в Бургас. След това НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Режисура за куклен театър" в класа на Юлия Огнянова.

През 1988 година, след като завършва академията, идва в Бургас и започва работа като режисьор. Работи в Кукления театър до 1991 година, след което излиза на свободна практика. Няколко години по-късно нейни колеги от Бургас са я потърсили с молба да кандидатства за поста директор на Кукления театър в морския град. Тя печели конкурса и от 1994 година до сега е директор на културния институт.

Ръководеният от нея кулкурен институт е носител на няколко статуетки "Икар" и успешно провежда фестивала "Дни на куклите".

Навръх празника на Бургас - Никулден, тя получи званието "Почетен гражданин на Бургас".

- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?

- Да, напълно. Сутрин пия само чаша кафе, докато си преглеждам пощата.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

- Планирам за месеци напред. Налага се да съобразявам много неща - когато имаш гостуващ творчески екип – режисьор, сценограф, композитор, все творци на свободна практика трябва да планираш много внимателно, за да се  спазят сроковете, в които новата постановка трябва да се случи. Времето ми стига само ако работя повече от осем часа на ден.

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Последните две-три години си налагам поне събота и неделя да не работя, но когато компютъра е с теб това не винаги се получава.

- Пандемията промени света и начина ни на живот. Как се отрази тя на Вас и по какъв начин възприемате случващото се сега?

- Харесваше ми, че спря за малко времето, намалихме темпото. Но проблемът сега е, че не всички успяха да си върнат  необходимия ритъм и отдаденост към работата след lockdown-а.

- Лекарите все по-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Последните години стана модерен изразът burnout – синдром на професионалното изчерпване. Случвало ли Ви се е да прегреете? И как се спасявате от това?

- Да, вече се чувствам така. Не толкова от стреса и претоварването, колкото от  натрапчивото усещане, че нищо не можеш да планираш, да подобриш, да „спасиш“. Претенциите, оплакванията, безпардонността, липсата на толерантност, нежеланието да бъдеш позитивен... това ме „прегаря“.

- В последните 3 години влизаме от избори в избори. Какво (не) научиха полиците ни от тази изборна спирала, в която вкараха себе и нас и тези процеси промениха ли отношението на хората към политическата ни класа?

- Наскоро прочетох една мисъл, с която съм напълно съгласна: „Един от проблемите на обществото ни днес е, че хората не искат да са полезни, а важни“. Това не научиха политиците ни, че трябва с действията си, с решенията си да бъдат полезни на другите, а не на себе си.  Не съм оптимист, че това ще се промени в скоро време.

- Кога правите равносметка в личен и професионален план и времето помага ли тя да е по-обективна?

- Всяка вечер. Понякога, ако през деня се е случило нещо, което изисква да мина в обяснителен режим, вечер дълго търся най-подходящите думи и аргументи, за да бъда правилно разбрана. Евентуално. Защото все по-често са сблъсквам с нежеланието на хората да „чуят“ друга истина освен своята.

- За 34 години от промените успяхме ли да се научим да мислим различно, да живеем различно и да преодоляваме проблемите с усмивка?

- Не, защото за мен да мислиш различно означава да мислиш в перспектива, с изглед към бъдещето, с идея за по-доброто на всички. Може би тогава и ще заживеем различно и с усмивка ще преодоляваме проблемите си. Сега само говорим различно.

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

- Искам да вярвам, че е така.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- Никой и нищо не искам да променям. Но ще бъда щастлива ако разбера, че съм повлияла на някой или нещо да се промени към по-добро.

- В глобалния свят на технологиите и на все по-навлизащия в ежедневието ни изкуствен интелект успява ли човек да съхрани идентичността си, да запази корените си и да не изостава от развитието?

- Страхувам се от измисления свят, в който ще ни постави Изкуственият интелект. Не съм оптимист за този свят  на технологиите, в който все повече отсъстват чувствата.