Винаги казвам, че актьорът е по-нависоко, той подава ръка на зрителя и го вдига нависоко. Не бива да бъде обратно, твърди Христина Арсенова. Снимка Черноморие-БГ
Христина Арсенова е родена на 27-и декември 1962 година в Ямбол. Завършва английската езикова гимназия "Гео Милев" в Бургас. След това НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Режисура за куклен театър" в класа на Юлия Огнянова.
През 1988 година, след като завършва академията, идва в Бургас и започва работа като режисьор. Работи в Кукления театър до 1991 година, след което излиза на свободна практика. Няколко години по-късно нейни колеги от Бургас са я потърсили с молба да кандидатства за поста директор на Кукления театър в морския град. Тя печели конкурса и от 1994 година до сега е директор на културния институт.
Тази година Кукленият театър спечели своята трета статуетка "Икар" за постановката "Парченцето". Спектакълът е по мотиви на Шел Силвърстийн. Режисьор е Веселин Бойчев, сценографията е на Ханна Шварц. Постановката е предназначена за деца на възраст 10 години плюс.
- Г-жо Арсенова, колко тежат годините на управление на театъра на раменете на един режисьор?
- На режисьора много тежат, защото не успях да се реализирам професионално, така както исках. Първите десет години, след като поех директорския пост в театъра, не съм поставяла пиеси. Имаше много работа.
Театърът беше в друга сграда и трябваше да се преместим тук (Кукленият театър се намира в камерна зала "Цено Кандов" б.а.). Имаше много проблеми с настаняването на мястото, където сме сега. Трябваше да прекратяваме дългосрочни договори за наем и какво ли не. Самата зала не беше пригодена за театър. Това е Камерната зала на Държавна опера и в нея нямаше и сцена. Ние изградихме една зала за Кукления театър и това не беше леко.
- Компромис ли беше решението да заемете директорския пост?
- Компромис не е, защото се оказа, че добре си върша работата. Имам един стоицизъм, зодия "Козирог" съм и затова постепенно извеждам нещата докрай. Никой не ми е пречил през това време да поставям пиеси. Поставяла съм два или три пъти в други театри, не в Бургас през тези първи десет години. След това започнах да поставям спектакли и тук. За мен директорството е една длъжност, не може да бъде призвание, не може да бъде смисъл на живота. И винаги, когато се представям, казвам, че съм режисьор, а не директор на Кукления театър.
- Тази година бургаският Куклен театър спечели поредната си награда "Икар". Колко станаха статуетките?
- Вече са три, но по-хубавото е, откакто се организират театралните награди ние не сме били номинирани един или два пъти и то, защото не съм кандидатствала. Това показва, че всяка година правим продукция, която е достойна да бъде сред най-добрите спектакли в страната.
- Имате ли достойна конкуренция?
- Да, има достойна конкуренция в страната, и Пловдив, и Варна, и Стара Загора, дори и Сливен, където театърът е малък, но прави добри неща.
- Спектакълът "Парченцето", с който спечелихте "Икар" тази година не е предназначен за широката публика. Какво търси журито на театралните награди, когато решава той ще получи статутеката?
- Не бих казала, че не е за широката публика, защото Шел Силвърстийн е известен в САЩ като автор на детски истории. Но може би подходът, който избрахме и как се развиха нещата по време на репитициите направиха така, че стана спектакъл, който не е само за деца, но и за възрастни. Изразните средства в "Парченцето" са по-различни от традиционните. Любопитно е, че деца на възраст от 7 до 10 години започват да реагират и влизат в езика на представлението по-бързо от възрастните. За големите посланието е едно, за децата е друго. Това е постановка, която не може да се играе всеки ден, а е от тези спектакли, които са имиджови за театъра. В момента, когато се появи клипът към "Парченцето" в социалните мрежи започнаха много колеги да ми звънят и да ни канят за участие на различни фестивали. Текстът, който бе написан от режисьора за спектакъла, в един момент отпадна по моя молба. И за него това беше провокация, той я прие и постановката е без думи с много въздействаща музика, написана специално от Владо Ковачев. Надявам се да има добра съдба.
- Къде ще играете "Парченцето"?
- Заминаваме скоро в Кръгуевац, Сърбия. Те правят 20 години от създаването на фестивала си и ще се представим с тази постановка пред тяхната публика. Започвам да подавам документи за участие за различни фестивали по света.
- След наградения спектакъл, нямаше и месец поставихте и "Филифьонката, която вярваше в бедствия". Това подобен тип постановка ли е?
- Съдбата на този спектакъл е малко различна. Петър Тодоров, който е режисьор на спектакъла и е бургазлия, има частен театър заедно със съпругата си Десислава Минчева. Те обикалят България и света със своите постановки. Десислава е невероятна актриса и много ми се искаше да я събера с друга невероятна актриса от нашия театър - Неделина Руселинова, заради портньорството, което ще създадат. Като директор съм и художествен ръководител на театъра и трябда да създавам провокации за творческия състав. И за мен този спектакъл се породи от желанието ми да събера Неделина с Деси. Петьо предложи този текст на Туве Янсон, който много ми допадна, защо това е много любопитен автор. Туве Янсон пише интересни истории. Този скандинавски тип чувствителност е много различна. Но Петьо е режисьор, който не прави буквален театър, той е много визуален и движенчески и бях сигурна, че ще намери много различна театрална форма. Така и стана. И тук търсенията бяха много, докато накрая се появи видеодизайнерът на постановката, който до голяма степен реши как ще изглежда.
- "Филифьонката, която вярваше в бедствия" е много визуален спектакъл, който въздейства и с мултимедията, и ефектите...
- Да, така е. Аз не обичам много тези технически средства в театъра, защото това някакси измества смисъла и формата натежава над съдържанието. Държа спектаклите ни да имат съдържание и да са четивни. Но тук техниката беше в услуга на това, нещата да стават по-четими.
- Лукс ли е поставянето на такива спектакли на сцената на Кукления театър?
- Ако се търси финансовият показател - лукс е. Но театърът и специално държавният субсидиран театър има функция да задвижва изкуството в една посока, в която частният театър трудно би се позволил, заради финансовия риск. Но ние имаме мисия и имаме, какво да кажем на нашата публика, и имаме задължението да експериментираме.
- Как избирате заглавията, които да поставите на сцената? Има ли изисквания за определен брой постановки, които трябва да реализирате през сезона?
- Не, дори аз спокойно мога да не поставям нови заглавия следващите две-три години, защото в момента имаме 47 заглавия в репертоара и не можем да ги играем всичките едновременно, така че ги въртим. Но от друга страна актьорите искат да имат нови роли, така че това ме задължава да правя нови неща. Правим минимум четири нови заглавия на година и те са в различни потоци с различна таргет група. Репертоарът на театъра е в няколко посоки - образователен, класически приказки от световната литература, имиджови спектакли.
- В Кукления театър децата идват да гледат представлението заедно с родителите си. Кой на финала излиза по-удовлетворен от залата?
- Много се радвам, че имаме и родители, които идват с децата си всяка събота и неделя. Наскоро се появи майка с детето си, която ни прати снимки, на които се вижда как детето й е растяло с нашите спектакли през годините. Тя винаги се е снимала с актьорите след представленията. Много се радваме, когато има любов към нас. Салоните са пълни. Миналият уикенд на премиерното ни заглавие връщахме зрители, което наистина е прекрасно.
- Това като балсам за душата ли е?
- Като удовлетворение, че посоката е вярна, принципът е верен, естетиката е вярна. Ние сме спасени от това, което някои драматични театри трябва да правят, за да влезе публиката в залата и да се забавлява.
Винаги казвам, може и да съм го прочела някъде, че актьорът е по-нависоко, той подава ръка на зрителя и го вдига нависоко. Не бива да бъде обратно. Ние сме тези, които трябва да диктуваме накъде трябва да върви живота на човек, когато говорим за надстройката, за нещата които са важни - морал, принципи, кредо все думички, които имат смисъл все по-малко за съжаление. Но ние сме длъжни да даваме на децата шанс да избягат от този свят.
- Кукленият театър като стъпало към драматичния театър ли е за зрителя?
- Така се казва. Ние сме тези, които първи хващаме децата и ги вкарваме в залата. Затова много държа да идват на театър. Много си личи, когато учителят който идва с деца в залата ги е научил, че в театъра има правила, които трябва да бъдат спазвани и друг, който просто ги е довел. Понякога се налага актьорите преди началото на представлението да поговорят с децата и те веднага реагират, и се съобразяват. Което означава, че някои неща не са казани на децата. Това си е една мисия, която ние трябва да следваме.
- Как успявате да усетите, че едно заглавие, избор на режисьор и актьори ще бъде успехът на една постановка?
- Опитът си казва думата. Вече знам, какво е нужно във всеки един момент за репертоара на театъра. Ние винаги трябва да имаме две малки и мобилни пиеси, с които да обикаляме градините, когато е студено, защото тогава не водят децата в театъра. Винаги гледам да имаме един спектакъл, в който да участва цялата трупа, тогава става различна постановка, енергията се завихря по различен начин. Движа се от нюансите на трупата, от както има нужда тя, от както имат нужда актьорите.
- Имало ли е случай на грешка - избор на актьор, който се оказва, че не е подходящ за ролята и трябва да бъде сменен?
- Не. Сигурно е имало случай, в който актьорът не е бил най-правилният избор. Не всички имат еднакъв творчески потенциал. Понякога има много работливи актьори, на които пределът им е по-малък, а други правят нещата от раз. Но моята задача е да направя така, че всеки да е чувства добре в кожата си. Ние имаме една много добра трупа, която не е малка. Тя е от 15 души при 29 щатни бройки.
- Как върви подготовката за фестивала, който организирате всяко лято?
- Почти е готов като заглавия. Правя програмата, според това кога могат да дойдат чуждите трупи. Българските театри много искат да играят тук. Защото атмосферата е много по-различна. Фестивалът е на открита сцена "Охлюва" в Морската градина.
Държа това да бъде един празник за децата на Бургас и ще го правя, докато имам възможност да бъде на открито. Изкуството не трябва да бъде безплатно. Но това е една реклама за театъра. Веднага усетих разликата в свободната посещаемост. След фестивала се увеличават наесен зрителите. Децата като гледат няколко пъти театър на открито сами хващат родителите си и ги водят в залата.
- Театри от кои държави сте поканили на тазгодишното пето издание на фестивала?
- За съжаление не мога да поканя трупите, които искам. Отдавна говоря в общината, че много ми се ще да поканя виетнамски или тайвански театър, защото техният воден театър е уникален и мястото му е в нашата Морска градина, но това струва много пари, колкото средствата за половината ни фестивал. Никой вече не ходи на фестивал, ако не му платиш пътя и представленията.
Традиционно каня театри от Русия. Тази година това са Куклени театри от Оренбург и от Санкт Петербург. Театърът в Санкт Петербург празнува своя стогодишен юбилей. Това е най-старият театър в Русия. Те ще дойдат с "Оле, затвори очички". Театърът от Оренбург ще гостува в Бургас със спектакъл, който гледах миналата година в Резан и много ми хареса, той е за най-малките.
Руснаците имат невероятно отношение към куклите, те имат отношение и уважение към това, което правят.
През 2017 година бе отбелезяна 500-годишнината на героя Карагьоз. Ченгиз Озек - актьор от Истанбул, който е обявен от ЮНЕСКО за живо наследство ще направи една изложба "500 години Карагьоз", която ще подредим в културен център "Морско казино".
Колега актьор от Прага ще дойде с марионетки.
Сега съм в преговори с театър от Израел и очаквам отговора им дали ще бъдат част от нашия фестивал.
- Как децата приемат постановки, които се играят на чужд език?
- В повечето случаи избирам постановки, които са без думи или да са разпознаваеми като приказки на децата. Като цяло българският театър им харесва повече. Той е на световно ниво и те с радост гледат българските постановки.
- Какво е усещането да играете на открито, когато всеки момент може да бъдеш провокиран, разсеян, има много странични шумове и публиката е по-подвижна и мобилна?
- Много по-трудно е. Публиката те залива. Пред сцената в Морската градина има над 700 деца. Те са много близо до сцената и ти можеш да затвориш контакта само върху първите няколко реда. Но няма много движение. Публиката сяда и си гледа, но колеги са споделяли, че е невероятно усещането да играят пред толкова много щастлива детска публика.
- Как ще се развива фестивалът след петия му рожден ден?
- Много ми се ще да каня по-големи трупи, не само моноспектаклри. Опитвам се още тази година да намеря и друга форма. Много ми се иска да има и по някакъв начин и образователен ефект, но всичко това струва много пари. В един момент, ако преценя, че нещата започват на стоят на едно място може и да го спра. През годините, въпреки усилията ни, не мога да кажа, че Кукленият театър е любопитен за големите фирми, за да го спонсорират.
- Как Общината и Министерството на културата Ви помагат за фестивала?
- От Общината ни осигуряват едва трета от бюджета на фестивала. Всяка година кандидатствам пред Министерството на културата. Досега те са давали по 5000 лева, в началото сумата беше по-малка. Театърът винаги доплаща. Това са едни средства, които колегите ни изработват и те не се връщат при нас, но може би го дължим на нашата публика.
