Христо Симеонов: Христо Симеонов - джуниър има респект от режисьора, не от бащата

- Какви са първите ви впечатления от срещата с учениците?

- В началото на първата репетиция отварям прочутото шампанско и преди да кажа на всички "Наздраве", най-малките от трупата Стефко и Бояна, вдигат чашите и изпиват съдържанието. И в следващия момент ми казват: "Ами ние нямаме нищо в чашите". Толкова са естествени и прекрасни, и в същото време талантливи. Има актьорски постижения в тази постановка.

Опитахме се да направим един весел, смешен и малко тъжен спектакъл. Понякога в стремежа си да помогнем на децата си, ние малко им пречим. Така се опитваме да ги обгрижим, все едно са рохки яйца, а те си имат своето "Аз". В този спектакъл се опитвам да ги оставя да покажат това, което носят и имат да кажат.

Тази постановка ще бъде приятна и за възрастни, и за млади хора. Има, с какво да изненадаме публиката и тя да се весели през този час и 20 минути, колкото е продължителността на представлението.

- Какво е да режисирате собствения си син?

- Много е трудно и много лошо от моя страна, защото него винаги го оставям последен, като една учителка, която отделя най-малко внимание на детето си. Него по-малко го режисирам, защото му дадох възможност да постави една пиеса в Несебър, където аз го консултирах.

- Как ви приема той, когато е на сцената? Има ли респект към вас като към режисьор?

- Дори и в вкъщи той има респект към режисьора, не към бащата. Ние сме приятели. Иначе аз никога не съм влизал в конфликт с него, така че да се налага да го респектирам като баща. Не съм такъв човек.

- За какво ще го насърчите - да избере актьорската професия или тази на режисьора?

- Каквото си избере, но виждам, че посоката е тази. Според мен, за да бъде режисьор малко му е рано. Трябва му информация. Преди да стана режисьор, бях актьор. Моят съвет към него, тъй като той разбира и от музика (учи ударни инструменти в НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров"), справя се добре и с английския език, който учи вече 8 години, е да стане оперен режисьор. Аз завърших оперна режисура, макар и по-късно, но не ми пречи. Защото това изкуство е международно, докато театралното, заради езика, е национално. Много са трудни опитите за излизане на нашите спектакли на международна сцена.

- Какво се случва с театралната трупа към читалище "Пробуда", с която вие сте ангажиран?

- Театралната трупа на "Приказния театър" е нещо прекрасно и продължава да съществува. Там работя с 30 деца и ни се предоставят невероятни възможности от страна на читалището. През май ще имаме нова премиера по пиесата "Случай с крокодил" от Недялко Йорданов. Основният режисьор ще бъде Христо Симеонов - джуниър, а аз ще помагам, с каквото мога. И нещата се получават.

Снимка Лина Главинова