Актьорът ще играе във Всичко или нищо на Порт Прим Арт Фест
Христо Шопов е завършил Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов". Дебютът му в киното е, когато е едва на 17 години с "Дишай човече". Следва участие в лентата "За госпожицата и нейната мъжка компания" с режисьор Иван Добчев. Започват и първите му изяви в театъра. 1988 година е знакова за Христо Шопов. Тогава, той е в IV курс. След тежък кастинг, режисьорът Иван Андонов го избира за главната роля в култовия филм "Вчера".
С Ирини Жамбонас се превъплътяват в Маргарит и Маргарита, в едноименния филм. С Лилия Маравиля ги събира "Индиански игри". Следват "Любовното лято на един льохман", "Очите плачат различно" и други.
Междувременно, той се изявява и на театрална сцена. Започва да се появява и на малкия екран. Участва и в редица международни продукции - "Berlin 39", "Annata di pregio", "Дон Кихот се завръща", "Сивата зона", "Смърт, измама и съдба на борда на Ориент Експрес", "Пехотинци", "Удобна мишена", "Аз съм Дейвид" и други. Продължават и ролите му в родни филмови ленти. Като повратен момент в кариерата му, изстрелял звездата му трайно отвъд пределите на родината, се сочи участието му в "Страстите Христови". Превъплъщението му в Пилат Понтийски във филма с режисьор Мел Гибсън, му носи международен звезден статус, както и награда за най-добър актьор от филмовия фестивал в Иркутск през 2004г.
Последните години, Христо Шопов участва в редица кино и телевизионни продукции. Сред тях са "Операция шменти капели", "Генерал Дела Ровере", "Барабас", "Досието Петров" и други. Ролята му в "Love.net" му носи награда за най-добър актьор от Филмовия фестивал на югоизточна Европа (South–East European Film Festival 15.05.2012).
Силно е присъствието му и в сериалите "Четвъртата власт" и "Дървото на живота".
След дълго отсъствие от театралната сцена, през 2014 година той се завръща триумфално към нея с постановката "Човек от земята".
2016 е годината, през която за пръв път застава зад камерата. Поводът е документалния филм "Stand by", на който Христо Шопов е режисьор и продуцент. Същата година, на сцена е поставена и "Догодина по същото време" - постановка, която отново го събира с Лилия Маравиля. Отново с нея играе през 2017 година в спектакъла "Всичко или нищо", където великолепното трио актьори допълва Ирини Жамбонас.
"Всичко или нищо" ще бъде представен в рамките на пилотното издание на "Порт Прим Арт Фест". Фестивалът ще се проведе от 9-и до 14-и октомври. Той се организира от Община Бургас и гранд хотел и СПА "Приморец".
"Всичко или нищо" ще се играе на 13-и октомври в залата на НХК от 19.00 часа.
- Г-н Шопов, по-лесно ли се играе с приятели на сцената?
- Няма лесно. Понякога, е по-приятно. Но работният процес е същият. Имаме респект един към друг, силни характери сме, но се разбираме добре и всичко се получава по един отличен начин. Постановката е за трима приятели и неочакваните неща, които им се случват. Повече, няма как да издам, без да разваля удоволствието от пиесата. Нека зрителите сами видят останалото.
- До колко удобно и лесно се намъквате в ролите и с лекота ли ги оставяте след представление?
- За мен този процес не е труден. Актьорът поставя себе си в конкретните обстоятелства и реагира от името на героя. Всичко друго е PR и стремеж, да изглеждаш интересен. Роли, в които трябва едва ли не да влезеш в кожата на персонажа в истинския живот, няма. Ако трябва да играеш убиец, трябва ли да убиеш някого в истинския живот, за да го изиграеш достоверно? В това вярвам и така работя. Необходимо е да си емоционално в самия момент, в който си на сцената. Тогава, нещата се получават.
При театъра контакта с публиката е жив. Адреналинът преди всяко представление го има. Независимо дали си болен или има нещо друго, задължително влизаш в кондиция, мобилизираш се и излизаш на сцената. Трябва огромна дисциплина – тя е задължителна за професията. Няма как нещата в театъра и в киното да се получават по един и същ начин. Основна разлика е наличието на следващ дубъл в седмото изкуство. Там, се подбира най-доброто и то остава запечатано на лента в единствен вариант, веднъж и завинаги. При театъра всяко представление е само по себе си уникална изява, която всеки път е различна. Тук повторяемостта дава възможност да набележиш слабостите си, ако има такива – допуснеш лапсус, забравиш реплика или нещо друго – и да ги коригираш при следващо излизане на сцената. Има значение и публиката. Самото представление зависи от нея. Ако звънят телефони, хората си говорят, викат деца – няма как да се получи добра атмосфера, защото подобни фактори разсейват и пречат. По този повод, колеги инициираха създаване на кодекс на поведение на театралния зрител. Това се възпитава. За да е взаимно удоволствието – и на актьорите, и на публиката, трябват общи усилия с цел възможно най-доброто представление.
- Каква е разликата между киното и театъра?
- В киното, е съвсем различно. Там, имаш комфорта да работиш в тишина, спокойно, с екип и ако и режисьорът е добър, всичко работи за теб.
Съжалявам, че няма как да работя отново с Иван Андонов. Работихме заедно по филмите - "Вчера", "Индиански игри" и "Най-важните неща". На него дължа най-много.
- Само с професията ли се издържате?
- Откакто съм завършил, през 1987 година се издържам само с професията си. Работил съм само това. Имал съм хубави години, когато нещата се случват едно след друго, от само себе си. Имало е и времена, в които телефонът ми не е звънял. После, нещата пак се подреждаха и следваха нови върхове. Избрах, да съм свободен. Не на заплата някъде, а да мога да си подбирам ангажиментите. Накрая, всички сме еднакво бедни. Лесен избор няма. Не бих си позволил да дам съвет на някого в тази посока. Щастлив съм, че синът ми завършва медицина и има друг път.
- Каква е цената на култура у нас?
- Културата навсякъде е скъпа, само в България е евтина, но стандартът е такъв, че хората не могат да си я позволят. Ако примерно, един билет за театър струва 25 лева, това означава разход от 100 лева за четиричленно семейство, само за една постановка. Хората са по-склонни да отидат на кино и да си купят и безалкохолно и пуканки за тези пари.
У нас, държавата в лицето на Министерството на културата, пречи на всяка една частна инициатива в тази област. За мен, е абсурдно че има над 50 държавни театъра, които имат дотации от държавата. Това е нелоялна конкуренция. В същото време, кой се грижи за скулптурите и художниците примерно? Кой ги снабдява с материали за работа? Независимите спектакли, не се допускат в държавните театри, които обаче си гостуват един на друг. Ако обаче частен театър, иска да наеме зала, условията никак не са леки, ако изобщо бъде отворена подобна възможност. Нека има конкуренция, не трябва да ѝ се пречи. Продуцентите инвестират в частен проект и в един момент се оказва изключително трудно да работят нормално, защото държавата ги спира.
За държавните театри, частните постановки крадат публика – която ще предпочете тях, а не може да си позволи посещение на повече от една постановка на месец. В 98% от случаите, играем в читалища, културни домове или други зали, които не са достатъчно добре оборудвани. Не искам да ни се помага, а само да не ни пречат.
- Вие сте сценарист, режисьор и процудент на филма "Stand by". Лентата с дължина 30 минути и е посветена на IPSC (International Practical Shooting Confederation) - спорт, познат у нас под названието "Динамична стрелба". Това е единствената дисциплина, която съчетава добрата физическа форма с техника, точност, мощ и бързина...
- "Динамичната стрелба" е изключително разтоварваща. Спортът е с много почитатели. По-често обаче, го избират охранители и хора, за които това е хоби, отколкото военни и служители на МВР.
- Как релаксирате?
- Почивам си трудно и само няколко подобни дни, започва да ми се работи. Повечето актьори са така. Това не е типично само за нашата професия. Това е типично и лекарите, примерно.
- Какво Ви разсмива?
- Какво ме разсмива или какмо ме усмива? Защото нещата са различни. Усмихват ме много забавни и приятни неща. Разсмиват ме също толкова много.
