Хуан Антонио Берниер: Вдъхновява ме всичко, възприето чрез сетивата

Хуан Антонио Берниер: Вдъхновява ме всичко, възприето чрез сетивата

"Двадесет и пет млади испански поети" и в още две антологии – от Луис Антонио де Вийена в "Логиката на Орфей" и от Хавиер Лостале в "Съвременният свят, поетите на Кордоба в XXI век".

Програма на испанското правителство го води в България, където в продължение на 2 години преподава в гимназията за романски езици "Георги Сава Раковски" в Бургас. Именно тук се запознава и със съпругата си Мария. След престоя си в Бургас, продължава да преподава за известно време, но вече като лектор Софийския университет "Свети Климент Охридски". Заедно с Рада Панчовска и Лиляна Табакова участва в подбора и превода на испански на антологията "Сияйна тишина. Осем български поети", както и в превода на избрани стихотворения на Борис Христов, направен в сътрудничество с Лиляна Табакова

Сега отново е в родната Кордоба и ...преподава.

- Хуан Антонио, с какво се занимаваш в момента?

- В момента съм учител по литература в гимназията "Луис де Гонгора". Тя е най-престижната в Кордоба и е почти на 500 години. Освен това пиша поезия, превеждам, организирам и участвам в различни културни събития.
- Намираш ли време за почивка и как обичаш да разпускаш?
- След последния учебен ден, Мария, жена ми, ме попита как е минал първия почивен ден от ваканцията ми. Отговорих ѝ: "Много добре! Успях да си поработя!". Мисля, че  това отговаря на въпроса ти. Когата имам свободно време, освен на семейството ми, го посвещавам на литературата.

- Наскоро бе част от журито на музикален конкурс в Италия, как стана и какво бе задачата ти там?

- Става въпрос за една музикална награда, която се връчва в град Ливорно и която от 3 години насам се превърна също и в международна награда за поезия, която признава творчеството на чуждестранни автори. Във Флоренция миналата година се запознах с един от организаториторите - Валерио Нардони. Разбира се, заговорихме за българската литература и така възникна идеята през 2013 година да се връчи наградата на един български автор. И така и стана. Тази година ще бъде наградена Екатерина Йосифова. За мен е истинска чест да помагам за разпространяването на българската  култура, където и да отида.

- Винаги си харесвал младите български поети имаш ли си любим, успяваш ли да следиш как се развиват те?

- За съжаление, откакто живея в Испания имам по-малко досег до новата българска литература. Има много автори, които ме интересуват, като Иван Ланджев или Стефан Иванов например. Има и един прозаик, който ми харесва особено много, Тодор Тодоров. Той освен това е и изключителен поет, въпреки че все още не е публикувал нито една стихосбирка.

- Кога ще четем твои стихотворения на български?

- Надявам се скоро, в превод на Лиляна Табакова. Книгата е готова да бъде издадена от "Жанет 45"
- Ти и семейството ти не живеете постоянно в България, а тук си прекала много време, липсва ли ти страната ни, Бургас?

- Само от 9 месеца не живеем в България. Липсват ми много неща – най-вече приятелите и близките ми. Също и преподавателската ми дейност в Софийски университет. Но сега отново сме тук. Поне за ваканцията.
- Кое те вдъхновява?

- Всичко, което може да бъде възприето чрез сетивата.
- Пишеш ли в момента?

- Пиша поезия, както винаги, много бавно почти без да го усетя.

- Преди няколко години когато бе преподавател по испански в ГРЕ "Георги Сава Раковски" в Бургас каза, че българските ученици са по-добри от испанските, сега преподаваш в родната Кордоба. Още ли си на същото мнение?

- Сега мисля, че има добри, лоши и нормални ученици навсякъде. Това, за което съм сигурен обаче е, че българското двуезиково обучение е много по-добро от испанското.
- Познаваме се от няколко години, често те виждам с книга, мислил ли си че можеш да станеш друго освен писател и какво?

- Нямам никакъв талант за това, но бих искал да бъда артист на пластичното изкуство или дизайнер. Харесва ми красотата.
- Следиш ли случващото се у нас, протестите от зимата насам? Какво мислиш за тази енергия на хората, която толкова време не стихва?

- Мисля, че както в Испания, така и в България, демокрацията като и политическа система и самата политиката като благородна дейност започват да се лишават от престиж. Вината, очевидно е на политиците, но мисля, че има власти, които имат интерес от това да се губи доверие в нашите представители и да действаме сляпо и импулсивно. Нуждаем се от истинска демокрация, не от тази – с това съм съгласен.
- Беше казал преди време, че България е избрала теб, за да дойдеш тук, а какво искаш сина ти - Антонио да избере?

- Надявам се да не му се налага да избира между Испания и България и да изживее пълноценно и щастливо двойното си гражданство, да е горд с двете култури, на които пренадлежи.
- За лятната ваканция си заедно със семейството си сте в Бургас, ще пишеш ли?

- Ние сме нормални хори: ще се видим с приятелите и с близките ни, ще ходим на плаж и на къмпинг, в Родопите. Надявам се да завърша  една малка антология на българската поезия, която започнах преди 4 години.