Липсата на план вече 23 години не е фатална за територията на парка, твърди Иван Камбуров. Снимка Лина Главинова
Инж. Иван Камбуров е завършил софийската математическа гимназия през 1991 година. Има диплом по специалността "Висша математика" в СУ "Свети Климент Охридски". След това завършва "Екология и опазване на околната среда" в Лесотехническия университет в столицата.
В момента е старши експерт "Биологичното разнообразие" в дирекцията на природен парк "Странджа".
Тази година природен парк "Странджа" отпразнува своя 23-и рожден ден. Постановлението за обявяването му за природен парк е издадено на 24-и януари 1993 година. От 2017 година част от територията на парка е вписана в списъка на съвременните биосферни паркове по програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО.
- Г-н Камбуров, много или малко са 23 години за един природен парк?
- 23 години са едно предизвикателство. Обикновено институциите учредени с някаква идея живеят в началото на крилете на надеждата. Сега сме по-отворени към всички възможности и се опитваме да развиваме различни инициативи.
През миналата година бяхме приети в списъка на ЮНЕСКО за съвременни биосферни паркове. Това е голямо предизвикателство към Странджа, защото дирекцията е постигнала големи резултати за запазване на еко системите. Природният парк е част от мрежата "Натура 2000". Но все още Странджа не може да се превърне и не се разпознава от младите хора, като предпочитано място за живеене. Има разбира се единични такива случаи, но това е предизвикателството - да се осъзнае Странджа, не само като чудесно място за почивка, но и добро място за живеене.
Ние обяснявам, че дирекцията на парка не е властелин. Ние сме структура, която се опитва да съчетава по най-добрия начин усилията на всички, които стопанисват тази територия. Ние сме дирекцията, която ръководеше процеса за признаването от ЮНЕСКО на територията на парка в границите на община Малко Търново. Издаваме различни материали и се опитваме чрез Консултативния съвет на парка да стиковаме интересите на различните заинтересовани страни и ползватели. Нашата дейност е по-скоро посредническа и популяризаторска на идеите. Опитваме се да извлечем най-доброто от усилията на всички, които работят и живеят там.
- През 1982 година по поръчение на Централния комитет на БКП Министерски съвет приема 22-то постановление, с което стимулира младите да живеят и работят в изостаналите райони на България. Акцентът е бил върху Странджа и Сакар. В днешно време възможно ли е да бъдат формулирани така приоритетите, че младите хора отново да дойдат и да живеят в Странджа?
- Самата идея, когато парка е бил обявен за създаден е била да се преповтори това постановление чрез механизмите на природния парк, но в новите политически условия това не е било възможно да бъде направено по същия начин. Затова дирекцията чрез външни проекти и повишаване на познанието за най-добри иновативни стопански практики работи Странджа да бъде модел за стопанско развитие, като се съхранява природната среда.
- Какво не успяхте за тези 23 години да обясните на природолюбителите и на хората, които не разбират, защо толкова радеете за Странджа?
- Въпросът е придизвикателство за нас. Странджа е сложна за осъзнаване от българите. Това е планина, където трябва да се отиде, за да се усети. Тя не е с най-високите върхове, не е с най-стръмните водопади, нейната прелест е друга. Тя е по-материнска планина. Тези, които са прекарали няколко дни в Странджа го усещат. Но това е трудно за разказване.
Странджа е изключителна планина. Това, което се среща тук като флора и фауна не се среща никъде в Европа. Тя е дълбоко залегнала в нашата вътрешност като българи, в нашата митология още от поезията на Христо Ботев, който посочка откъде започват границите на България: "... на Странджа баил гората / на Ирин - Пирин тревата". Може би това е предизвикателството - да вдъхновим повече хора да избират Странджа за почивка, да я опознават и дай Боже повече млади хора да се връщат тук.
- Всяка година дирекцията на природния парк организира Фестивал на зелениката. Това достатъчно ли е да се популяризира еко туризма в Странджа?
- Това е един от форумите, чрез който се популяризира еко туризма. Общините и различни организации също работят в тази посока. Не може да се разчита само на дирекцията на парка, която е с много ограничен щат.
- По време на миналогодишното издание на фестивала имаше места, където зелениката беше изгнила или изчезнала. Каква е причината за това?
- Това е свързано с обичайни климатични изменения. Предишната година беше суха и част от храстите, които се размножават предимно вегетативно са били изсъхнали най-слънчевите и сухи места. Ако сега отидете там, ще видите, че всичко е наред със зелениката.
- Т.е. няма опасност зелениката да изчезне?
- Тя е изключително древен вид преживял много катаклизми и ще оцелее.
- Странджа е известна с долмените, със скалните образувания, с различните митове и легенди. Това ли я прави още по-магична планина?
- Това е част от Странджа. Опазването на природата е свързана с нейните дадености. Още древните са съзнавали, че самото място, където разполагат долмените е място с особена сила и излъчване, така че посетителите приемат като едно - природата, особеностите, гостоприемството на жителите на Странджа.
- Планината започва оттук, но тя не свърша на границата ни с Република Турция. Странджа се простира и на тяхна територия. Как работите с турската страна за опазването и съхранението на планината?
- През годините сме имали много общи проекти. Поддържаме добри контакти с колегите. През последните години те имаха инициатива за обявяването на биосферен парк на ЮНЕСКО, която е завършена в по-голямата си част. Сега поддържаме връзка с дирекцията на техния национален парк за опазване на лонгозните гори около Инеада. Също така разработване проекти по програмата за Трансгранично сътрудничество.
- Заплашена ли е Странджа от проблема с масовото изсичане на дървета?
- В Странджа се прави сеч, като се спазва нормативната база. Със сигурност можем да кажем, че бракониерството не е типично за този край на България. Има много сигнали от граждани, които казват, че са забелязали различни дейности. При проверката се оказва, че голяма част от тях се извършват съгласно нормативната база.
- Има ли развитие с Плана за управление на природния парк?
- Планът беше даден за преработка, след като преди пет години разглеждан от екологичния съвет на Министерството на околната среда и водите и в момента се търси начин и средства той да бъде осъвременен. Очаква се той да изпълнява и изискванията на План за защитените територия от Европейската директира "Натура 2000" и на Биосферния парк на ЮНЕСКО. Ние ще се стремим към един интегриран план, но особеното за него е, че липсата на него не означава, че няма дългосрочни планови документи. Всяко едно от горските стопанства имат десетгодишни планове, които съотвестват на стандартите за стопанисване на горите. Общините също имат планове за развитие, има и областен план. Така, че тези документи съществуват и някои от тях са с достатъчно рестриктивни изисквания, които превават първоначалните изисквания на плана.
- Кога трябва да е готов Плана за управление?
- Особеността при един такъв документ е свързана със семантиката. Управлението е свързано със собствеността на дадена територия. Нито Министерството на околната среда и водите, нито дирекцията на парка са собственици на територията и това ни изправя пред предизвикателството да постигнем консенсус и да обединим всички стопани на тази територия в общо приевлива посока.
Неговата липса вече 23 години не е фатална за територията на парка.
- Как могат хората да разграничат законната от нерегламентираната сеч?
- Има ръководство, което е достъпно в интернет и там стъпка по стъпка е посочено това. Обикновено около такава сеч трябва да има поставена табела, на която да пише кой сече, в какви срокове се извършва сечта. На страницата на Агенцията по горите също има информация.
- Имате ли сигнали за бракониерство на територията на парка? Ловните дружинки, какви животни и птици могат да отстрелват на територията на парка?
- Имаме много сигнали, но голяма част от тях се оказват неоснователни. Въпреки това хората не трябва да спират да сигнализират, когато видят нещо нередно, според тях. Ловните дружинки имат право на групов и индивидуален лов на водоплащаващи птици и на хищници.
