Иво Бистричи е носител на голямата награда за живопис. Снимка Лина Главинова
Иво Бистрички е роден 1971 година. Завършил е художествената гимназия в Казанлък, а след това продължаваа образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Живопис". Има реализирани редица самостоятелни изложби в Бургас и страната. Участва и в общи експозиции. Носител е на престижни награди, за които обаче в биографията си не споменава нищо.
От 2005 година активно участва в творческия живот на София.
Тази година Иво Бистрички спечели голямата награда на Община Бургас в категория "Живопис" от биеналето "Приятели на морето".
- На табелката под картината Ви пише: "Иво Бистрички - София". Защо организаторите на биеналето Ви представят като художник от столицата?
- И аз не мога да си обясня, защо е така. Сигурно, защото през последните години живея и работя основно в София, отколкото в Бургас. Може би сега е моментът да кажа, че всъщност скоро време няма да живея и в Бургас, защото строя ателие наблизо и ще живея в поморийското село Лъка.
- Вие сте поредният художник, след Стоян Цанев и Климент Атанасов, който ще живее и твори в Лъка. Да не създавате специално артистично място за хора на изкуството?
- Ставаме все повече и накрая може би наистина ще създадем една малка арт група. Мястото е хубаво, близо е до големия град, до летището, еднакво близо е, както до Бургас, така и до Поморие и дава възможност човек да бъде творчески сам и да не къса контакта с големия град и възможностите за комуникация. Желанието ми е да създам едно място за общуване с колеги и обмяна на идеи.
- Очаквана ли беше наградата Ви от тазгодишното издание на "Приятели на морето"?
- Това е четвъртото ми или петото участие в биеналето, след неговото възобновяване, не съм ги броил точно. След всяко неговото издание си казвам, че повече няма да участвам, защото това което творчески правя е малко по-далече от това, което се показва традиционно на "Приятели на морето". Картината, която предоставих сега за тазгодишното издание се доближава до формата на изкуството, което се показва на биеналето. В този смисъл може би наистина с такъв тип произведение мога да направя контакт с жури и публика, да влезем в общата естетика на изкуството и биеналето.
- Изкуството говори само по себе си, но всяка картина си има название. Вашата се казва "Платформа". Платформа за какво?
- Естествено е, че метафорично е заглавието, а изображението е конкретно и ясно. Тук по-скоро става въпрос за място или обиталище, на което духа стъпва и той по някакъв начин се противопоставя на природата. Платформата е място, където човекът застава срещу природата.
- През годините се променяте и като отношение към цветовете. Това отвътре ли ви идва?
- Всичко е един процес, който въпреки че всеки автор предлолагам, че си мисли че управлява има подсъзнателни процеси и ситуации, провокации от живота. Според мен е нещо нормално един съвременен художник да се променя. Дори клишето, което беше наложено от по-старите поколения, че един художник трябва да изгради стил и маниер отдавна е изчезнало. Съвременният художник е художник, който сам се променя.
- Има ли норма, рамка и граница, която сам си слагате?
- Иска ми се да не си слагам, но за съжаление има много фактори, които слагат тези граници.
