Журналистът от Стара Загора Ваньо Столиов ще представи книгата си "Сплав човешка" на 14-ти юни в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас. Той определя книгата си като "книга написана в името на истината". "Тя е написана от журналист с 45-годишен стаж, а не от професионален историк. Затова и тя е по каноните на журналистиката, а не по правилата на строгата наука", допълва авторът.
"Историите са такива, каквито са открити в документите или разказани от героите и техните близки. С една дума - става въпрос за необявената гражданска война, която се вихри в България от 1918 г. насам, а според някои - и от по-рано. Българи срещу българи - защо и докога? Не е ли време за единение и помирение? Този е основният въпрос в тази книга, извикана на живот, защото мнозина започнаха напоследък да изопачават историята с лека ръка. Изопачават я в опита си да избутат махалото от едната крайност, където бе "заковано" преди 1989 г., в другата, противоположна посока. Без да държат сметка за истината", обяснява журналистът.
Според него, мнозина ще видят в тази книга трагичната история на ястребинчетата, разстреляни през 1943 г. от български войници. "Тук е чирпанлията Васил Узунов, който заради политическите си убеждения е лежал в затвора след 1944 г. по-дълго от най-известния политически затворник в света Нелсът Мандела - цели 28 години, 3 месеца и 12 дни. Бай Васил е политическият затворник на социалистическа България с най-дълъг "стаж" зад решетките. Но тук е и необичайната съдба на единственото у нас партизанско бебе, родено в планината и спасено по волята на един... жандармерист. Илия Карагонов от село Тъжа, община Павел баня, бивш партизанин, почина на 96 години с единственото съжаление, че не успял с Горуня да свали от власт Тодор Живков през 60-те години на миналия век. А бившият вицепрезидент Тодор Кавалдижев, също политически затворник на социалистическа България в продължение на 12 години, завърши живота си като политически отшелник, далеч от суетата на делника.
Ако сте се уморили от смърт по политически причини, каквато донесе и атентатът на гара Буново в разгара на възродителния процес, вижте съдбата на българските войничета, погубени пак от българска ръка, и то в мирно време. Прочетете дори историята на Желязко Демирев - Императора, известен като иманяр и нумизмат, живял на ръба на закона, но по-малко известен като герой от Втората световна война и накрая станал жертва на криминално престъпление в собствения си дом", допълва авторът.
Той е започнал да пише тази книга още през 1986 година. Заради нея е пътувал до София, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Шумен, Варна, Плевен, Винище, област Монтана, Киченица, област Разград, Ситово, Мрамор.
"И отсега да знаете, че тези 392 страници не се четат лесно. И не защото са написани тромаво, а защото са много кървави, за да останат верни на историческите факти. Но поетът Давид Овадия го е казал най-добре7 "Историята пише се със кръв", казва още Ваньо Столиов.