Кадер Абдола: Чрез холанския език разказвам за моята тъга и щастие

на всички времена" (второ място) и преведена на 25 езика.

Кадер Абдола е роден в Арак, Иран. Още много млад проявяват интерес към литературата и мечтае да продължи традицията на своя род като стане писател. От 1988 година живее в Холандия, където работи, учи езика и се запознава с холандската литература. През 1993 година публикува сборника с разкази "Орлите" и получава престижната холандска награда за дебют. Първият му роман "Пътешествието на празните бутилки" излиза през 1997 година. "Къщата на джамията" излиза през 2006 година и се превръща в бестселър - любима книга на читатели от различни поколения и с различен литературен вкус не само в Холандия, но и в много страни по света.

- Разбрах, че не сте за първи път в България? Какъв е споменът ви от първото ви идване тук?

- Много пъти го повторих, но пак ще го кажа. Когато избягах от родината си преди 25 години, пресякох турската граница и дойдох в България. Бях член на нелегалната Комунистическа лява партия. Исках да отида в Москва през България, през Унгария. Спах в хотел "София" в София, на другия ден отидох в полицията и казах: "Имам код. Аз съм ваш другар". А те ме арестуваха, качиха ме в един джип и ме върнаха обратно в Турция. Това беше първият път.

- Трудно ли беше на беше на българските ви издатели от "Жанет 45" да ви доведат у нас?

- Не, напротив. Много исках да се върна още веднъж в България. Исках да видя местата, които видях онази нощ. Преди три години те ми изпратиха писмо и ме поканиха. Но тогава бях зает и сега дойде времето да се върна. Страхотно посещение. Много ми харесва.

- Напуснали сте Иран през 1988 година. Сега живеете в Холандия. Успяхте ли да отворите душата си за новата си родина и за Европа?

- За мен е изключително важно, че чрез холандския език сега мога да разкажа това, което искам да покажа, да разкажа моята тъга и моето щастие.

- В книгата си - "Къщата на джамията", се занимавате с традицията, вълнувате се от живота в Иран и от религията. Това вашите вашите спомени от родината ви ли са преди да я напуснете?

- Да. Видях и преживях много неща в родината си и исках да го разкажа на една нова публика, но на персийски език това вече не беше възможно. Така че ми беше нужен друг език. Направих го на холандски език, на език, на който можех свободно да се изразявам.

- Книгата ви е на второ място в класацията "Любима книга на холандиците за всички времена". Читателите ви как разчитат вашите послания?

- Нека говорим за моите нови български читатели. В книгата ми има много важни неща за българите. Мисля, че българите имат източен нюанс във формата на тялото си, в културата, в начина, по който изглеждат. Ако прочетат тази книга, ще се почувстват у дома си на всяка една страница. Сигурен съм, че ако прочетат книгата ще кажат: "О, аз някога съм живял в тази къща".

- На какъв език пишете и на какъв език сънувате?

- Пиша на холандски. Но когато сънувам холандка, сънувам на холански, но когато сънувам персийка, сънувам на персийски.

- Вие казвате: "Написах тази книга за Европа". Какво трябва да открие европеецът в нея?

- Европеецът може да открие две много важни неща, два важни факта. Първо, че всеки говори за исляма, за иранската култура, за Иран, но никой не знае, какво се случва там. В тази книга аз ги повеждам на едно пътешествие в моя дом, в моята страна, в моята култура и им показвам как всъщност живее едно обикновено персийско семейство. От друга страна през последните 25 години Европа много се промени. Има милиони имигранти от ислямско потекло, които живеят в Европа. И още имигранти ще дойдат тук в бъдеще. Мисля че е важно някой да разкаже историята, потеклото им, откъде идват те. И мисля, че по този начин аз правя, създавам, строя един мост между двете култури.

- Успявате ли чрез "Къщата на джамията" да повдигнете завесата, която е паднала над Иран?

- Да. Опитвам се с тази книга да открехна завесата и да покажа, какво се случва там.