Трапезата на днешния празник трябва да е постна и да се състои от нечетен брой ястия - седем или девет. Снимката е илюстративна
В българския народен календар нощта на Бъдни вечер е свързана с определени обичаи и и традиции. Те са описани и в книгата на проф. Анчо Калоянов "Славите ли, млада Бога?".
В огницето задължително се слага бъдник. Дървото, което гори през цялата нощ, трябва да е здраво и затова се избира дъб или круша, по-рядко дрян, понякога е само пън. Описано единствено от Димитър Маринов и очевидно несрещащо се другаде, приготвянето на бъдника в село Литаково, Ботевградско, се явява реликт в обредния фолклор, който впечатлява с яркото извисяване на жестове и вещи над делничното и извеждането им до символи, а същевременно позволява да надникнем и към по-ранното състояние на нашето коледуване.
ЧЕТИРИ ОРЕХА В ЪГЛИТЕ НА СТАЯТА. На бъднивечерската трапеза задължително се оставят и орехи. Орехът е видно, "свято" дърво у българите, което само се сади, затова, според народната вяра, ако човек посегне да го сади, умира, щом стволът му надебелее колкото човешки врат. Всеки на трапезата получава по един орех, разчупва го и по пълноценността на ядката му се гадае за живота и здравето на притежателя през идната година. В Софийско най-старата жена хвърля отделно четири ореха в четирите ъгъла на стаята, където е трапезата. Чрез тях се отбелязват четирите ъгли на "осветеното" в тази нощ пространство по подобие на четирите космически дървета в четирите краища на земята.
КРАВАИТЕ И ЗЛИЯТ БОГ КОЛЕДО. Вещният мир на трапезата ,,говори" най-многословно чрез краваите. Когато те са няколко, един от които е за коледарите, а останалите за орача, за овчаря, за лозаря, в средата се поставя краваят богувица, т.е. посветената на бога безкръвна жертва. Когато той се разчупи, от него за иконата се заделя половинка, използувана през годината за лек, или пък се разделя на толкова части, колкото са сътрапезниците, "захващаем от бога, после от кукята, и со ред по-старите до по-младите" (Кукуш).
На краваите са изобразени птици, змии, кошара с овце и овчар, гумно с копни и стожер, рало и кола. Отрано оценил значението им, още в края на миналия век Димитър Маринов документира 127 кравая от всички достъпни му тогава краища на Отечеството. Богувицата обикновено се шари с кръг и кръст, които са и много стари знаци за отбелязване на слънцето, а краваите, които изобразяват гумно, кошара и двор, имат, имат кръгла "ограда" и врата с пазач. Може би земеделско-скотовъдната образност е използувана, за да се изпише и съхрани "зародишът" на пространството, неговият сакрален център, нещо, което българите отпреди покръстването знаели като "медно гумно". Обхождането и заораването в кръг, известно от дълбока древност и при други защитни обреди, през най-късите дни ("брумалиите") се проявява в трикратни обхождания на къщата и то с бъднивечерската трапеза на главата на стопанина, с изплитането от цялото домочадие на вълнен конец, с който се заграждат кошери, курници и кошари, с кръговото движение на дружината коледари (излизат от дома на своя водач и пак там се завръщат).
ЕЛА, БОЖЕ, ДА ВЕЧЕРЯМЕ! Ястията на трапезата са постни поради коледните пости и нечетен брой (до седем или девет): пълнени чушки, сарми, боб, зеле, тиквеник, ошав, лук, чесън. За тази вечер се пазят диня, грозд, ябълки, дюли, тикви, семена от всичко онова, което сее къщата. Изобилието при всяка обредна трапеза е нагледният пример за желаното състояние на света, заради което се извършва обредът, но при Бъдни вечер в общата насока на символичното възпроизвеждане на връщането към началното състояние на света, то означава и изобилието на първия ,,златен век".
Когато всичко за трапезата е сложено, цялото домочадие сяда около нея и не става, докато вечерята не свърши. А когато свършат, всички се надигат едновременно: орачът на къщата дори подскача ("за да избуят житата"). Ако някому се наложи да стане по време на вечерята, той трябва да се движи приведен ("и житните класове да се наведат от тежко зърно"). Ако някому се наложи да стане по време на вечерята, той трябва да се движи приведен ("и житните класове да се наведат от тежко зърно"). Всъщност както и при други обреди, привеждането и подскачането имат предвид прастарата идея за единството между човек и космос, затова "сливането" и "разгъването" на човека в обредна ситуация илюстрират, подсказват и дори направляват пулсациите на космоса.
Върхов момент е каденето натрапезата. Кади я най-старият мъж в къщата, стопанинът, който върху палешник от ралото слага жар от съдника, посипва я с тамян и кади трикратно трапезата заедно с присъствуващите (движенията му са отдясно наляво "както се сее жито и както се коси"), изричайки "Отче наш". Голямото значение, което е отдавал българинът на бъднивечерската трапеза личи и по това, че тя е единствената, на която повсеместно канят Бога или Богородица на вечеря, а в някои западни краища умилостивително викат и Герман Градушкар. След като е прекадил, стопанинът, сам или заедно със стопанката, взема кравая богувица в ръце и, преди да започне да го ломи, изрича трикратно с поклон:
- Ела, Боже, да вечеряме!...
"НОЕВИЯТ КОВЧЕГ". Бъднивечерската трапеза е своеобразен залог за плодородието през идната година, затова част, от осветените чрез присъствието си на нея вещи, сечива, семена и краваи се запазва: свещта се гаси в брашно и се пали при заболяване или когато през лятото гърми; пепелта от бъдника се събира и се слага в семето, от недогорелите му части се правят "уши" за ралото; остатъкът от сламата се запалва на високо място на Гергьовден, та да не бие град онези ниви, до които достига светликът; делът на Бога от богувицата се ползува за лек. Наличието им на трапезата, прибирането на ралото или на чиряслото и лемежа, които се изнасят навън едва в един от следващите дни, и особено задължението на всички да се съберат около трапезата вкупом наподобяват спасението на живота в Ноевия ковчег от разрушителната стихия на потопа. То не е пряко внушение на Библията, защото митът за потопа е старо наследство на човечеството. Сега вече можем да кажем, че полагането на слама за основа на трапезата, събирането накуп на цялото семейство и привеждането при ставане се осмислят от представата, че в нощта на Бъдни вечер космосът се е "свил до зародиш", до "кораб-ковчег", в който да се запази животът от нашествието на злите сили и от водната стихия, образ на първоначалното състояние на света.
Така подготвена за най-решителния и най-труден час в прехода към Новата година, всяка къща очаква дружината коледари. През тази нощ чрез обхода си те единствени осигуряват връзка с другите къщи в селската община и чрез песните си възвестяват както победата над злите сили, тъй и "програмата", по която ще се интегрират разпадналите се в безпорядък части на космоса.
