В някакъв смисъл тази ситуация дори ми помага да бъда по-изолиран и да имам време за мислене и писане, сподели Камен Калев. Снимка Личен архив
Камен Калев е роден в Бургас. Завършва Гимназията за романски езици "Г. С. Раковски", а след това и учи две години операторско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Продължава образованието си във френската Национална академия за киноизкуство "Фемис" в Париж.
През 2009 година неговият първи пълнометражен филм "Източни пиеси" е селектиран в "Петнайсетдневката на режисьорите" в Кан. Българската премиера на филма е на 6-ти октомври 2009 година в родния Бургас.
"Февруари" е шестото участие на българския режисьор в най-престижния кинофестивал в света. Неговите късометражни и дългометражни филми са участвали в паралелните програми "Петнайсетдневка на режисьорите" и "Седмица на критиката", а с тази селекция авторът получава най-високото си признание.
"Февруари" е четвъртият пълнометражен филм на Камен Калев, който успешно се представя на фестивали по света.
- "Февруари" влезе тази година в официалната селекция на Кан. След това беше номиниран и за участие на фестивал в Норвегия. Каква е фестивалната му съдба?
- Първата му публична прожекция беше в Берген, Норвегия в края на октомври. До края на 2020 година е поканен на общо 25 фестивала, сред които и тези в Сао Паоло, Токио, Полша, Стокхолм, Талин, в Париж, в Сърбия, в Китай, в Англия, в Америка, в Грузия, в Израел и Португалия.
- Предполагам, че тези кино фестивали се провеждат онлайн?
- Повечето са онлайн, но има и такива, които се провеждат с публика. Има и хибридни, част от филмите можеш да ги гледаш онлайн, другите в зала.
- Каква е до този момент реакцията на публиката от фестивалите, където филма е бил показан?
- Има много голям интерес от фестивалите. Започвам да получавам и обратна връзка от публиката, също много позитивна. Много хора ми пишат за да споделят преживяването, което са имали чрез филма. Има вече и няколко международни престижни списания за кино, в които публикуваха много добри рецензии за него.
- "Февруари" е провокиран от историята на Вашия дядо. Как се снима филм, в който и Вие индиректно участвате чрез спомените, които сте изградили с него?
- Самият проект се появи от случките, които съм запомнил и които са ме вдъхновили от неговия живот. Филмът има много проста структура и желанието ми беше да работим по интуитивен и емоционален път, не толкова да се опирам на сложна драматургия. А да вземам решенията емоционално и да се базирам на това чувство, което имам към тази земя, към този пейзаж, който познавам много добре и към този образ, който аз си изграждам за дядо ми. Това не е опит да е направи биографичен портрет, а по-скоро е моята идея за този човек.
- Какво се крие зад името "Февруари"? Да правим ли асоциация с един от годишните сезони и последният етап от човешкия живот - старостта?
- По някакъв начин да. Това е краят на зимата. След това идва новата фаза, пролетта, новия живот. Филмът е разделен на три части и всяка част си има подзаглавие. Това на последната част е Февруари. И тя обобщава общото заглавие на филма.
- За ролята сте избрали Иван Налбантов, който участва и в първия Ви пълнометражен филм "Източни пиеси". Търсено ли беше това актьорско присъствие и в този Ваш филмов проект?
- Още в процеса на писане си представях Иван Налбантов за образа на този герой. След това започнахме проби и малко се уплаших, че излъчването му е по-различно от това на персонажа. Иван носи една мекота, една поетичност и това се разминаваше от моята представа за героя. Но имах шанса за първи път да снимам филм през отделни снимачни периоди. Снимахме и през пролетта, и през лятото, после зимата. Снимахме хронологично и преди да започна тази трета част, бях монтирал първите две. Това ми помогна да си затвърдя избора за Иван Налбантов. Точно тази мекота и ранимост в него ми дава нещо, което намирам за много красиво във филма.
- Кога филмът ще може да бъде видян на голям екран от зрителите?
- Надяваме се през март догодина.
- "Февруари" започна пътя си в условия на пандемия. Как това се ще се отрази на филма?
- Надявам се ситуацията да се нормализира и скоро хората да имат пълноценен живот, да ходят на кино и театър както преди. Сферата на културата е особено засегната сега. И особено тези по-трудни за разпространение филми. Сегашните условия се отразяват доста негативно и се надяваме нещата бързо да се нормализират и да можем да се срещнем с българската публика. Нямам търпение вече. До март 2021 г. ще стане почти една година, откакто сме завършили филма.
- COVID-19 удари сериозно кино индустрията. Тепърва ще се отчитат реалните загуби, които Вашия бранш търпи от здравната и последвалата я финансова криза. Какви са очакванията Ви в тази посока?
- Усещането ми е, че все повече хора ще гледат филми вкъщи за сметка на преживяването в киносалон. Едва ли ходенето на кино ще изчезне, но може би ще стане като ходенето на опера. Дано не съм прав.
- За мнозина локдауна в началото на година и сега се отразява добре и дори ги провокира за творят. Как обаче Вие, режисьорите, работите сега?
- Ако визирате подготовката за следващия ми проект тази ситуация не се е отразила по негативен начин. На мен ми е нужно време, тишина и спокойствие да мога да се концентрирам. В някакъв смисъл тази ситуация дори ми помага да бъда по-изолиран и да имам време за мислене и писане.
Самата подготовка, писането, създаването на сценарий се прави извън времето. Аз се опитвам да се свържа със себе си и това се е случвало по този начин и преди пандемията.
В тази връзка подготовката за следващия ми проект няма отношение към ситуацията, а по-скоро към разпространението на "Февруари". Надявам се догодина, когато филмът тръгне по кината, не само в България, но и във Франция, и в други страни, дай Боже, пандемията да е останала в историята и нещата да се случат по най-добрия начин.
