Капка Касабова: Хората от границата са по-мъдри

"Дванайсет минути любов: история с танго" (номинирана за Scottish Book Awards, 2012).

"Граница" излиза на български само месеци след британското издание и преди американското и другите преводни издания. Книгата е преведена на български език от Невена Дишлиева-Кръстева и е издадена от "Жанет 45".

Авторката дойде в Бургас, за да представи книгата. На премиерата бе и Недрет Бензет - един от хората, които са й помогнали да преброди турската част на Странджа планина и да я срещне с хора, чиито истории намират място в книгата. Тя засега един тъмен период от историята на България и съседните ни държави - Гърция и Турция, когато по време на желязната завеса мнозина са се опитвали да минат границата и да потърсят по-добър живот за себе си и своите семейства.

- Г-жо Касабова, колко време ви отне реализацията на книгата "Граница"?

- Около три години живях с идеята за книгата, а около 7-8 месеца продължи пътуването из местата, където срещнах своите герои. Написах книгата на английски, но нямах сили да я напиша на български език, защото трябваше да преживея отново случилото се. Затова книгата е преведена, но аз участвах активно в превода.

- Как се запознахте с героите, чиито истории разказвате във вашата книга? Как ги открихте?

- Различно. Понякога стигах в едно село и започвах да се запознавам с хората, а понякога това се случваше чрез познати, които се свързваха с някои от героите ми. Така се случи с Недрет, благодарение на който имах достъп до историите на турски език. Тази книга е написана от хората за хората.

- Какво чувствахте, докато обикаляхте тези погранични места и разговаряхте с местните?

- Цялата палитра на емоциите. Минах през най-различни състояния от най-тъмните, като страха, ужаса до едно невероятно усещане за свързване с тези хора. Аз не съм човек от границата, не съм живяла там. Но имаше нещо много общо между всички тези истории - това, че се повтаряха, че бяха толкова човешки. Почувствах се много очовечена след тези срещи.

- Границата разделя хората, които живеят от двете й страни. Може ли тя да бъде обединител и как тя обединява хората, с които сте се срещнали по време на това пътешествие?

- Може би ги обединява страданието, което всички хора по границата са изпитвали и желанието за свобода и свързаност. Желанието да бъдат изминати отново тези стари пътеки, които векове наред са били там. Най-силната връзка е, че всички сме хора от Балканите.

- Хората, които са ви разказали тези истории, които не могат да забравят, простили ли са?

- Като че ли да. Най-трудни бяха случаите при които хората не бяха простили на себе си. Отказваха да видят или да чуят някои неща. Хората от границата ми се сториха широко скроени и много по-мъдри от другите.

- Какво промени приключението, наречено "Граница", у вас?

- Чувствам се сякаш друг човек в сравнение с това, което бях преди да започна работата по книгата. Вече съм убедена, че хората сме свързани, особено съседните народи. Искам все повече да говоря за това, да пътувам и да изграждам все повече мостове между нас.

- Какво искате да усетят или да разберат читателите, когато затворят книгата ви?

- Не мога да диктувам на читателите, какво да чувстват. Въпреки че някои от историите са много тежки, цялото ми усещане беше възвишаващо и очовечаващо, защото такива са хората на границата. Надявам се, че и читателите ще усетят това.