Кордоба - градът на каменната река

е бил един от основните европейски културни центрове и столица на Ал-Андалус, когато тази област е била под господството на маврите.

Днес Кордоба е известен като града на три религии – мюсюлманска, еврейска и християнска. В дългата си история той е бил под владичестовото на маври, римляни и вестготи.

Кордоба е родно място на много поети и философи, на фламенкото, на най-известния тореадор - Манолете. Един от най-хубавите зехтини се произвежда от маслините, които се отглеждат в необятните за окото градини на Андалусия, а червеното вино кара всеки, който го опита да се усмихне.

В града с население около 320 000 жители, основният поминък е туризма, а много от младите хора държат барове и кафенете или работят в тях. Кордоба е бил кандидат за Европейска столица на културата през 2016 година, но на финала на надпреварата губи от друг испански град - Сан Себастиян.

И до днес местните жители отдават почит на своя закрилник свети Рафаел. Вярва се, че той е спасил града от чумна епидемия и го закриля, затова на мното места могат да се видят негови статуи, а името е често срещано тук.

Подобно на нашите Созопол и Несебър, Кордоба има нова и стара част. Заради Стария град, е вписан в Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Крепостната стена, която навремето е пазила града от нашествия в по-голямата си част е запазена в първоначалния си вид. През X век, когато е под владичеството на маврите, Кордоба изживява своя разцвет. Тогава е построена една от най-големите джамии – Мескита де Кордоба, която после християните превръщат в катедрала. Влиянието на трите религии се вижда най-добре именно в Мескитата. Тя е символът на града и също е част от списъка на ЮНЕСКО. Най-красивите цветни орнаменти, които носят духа на исляма, са съхранени в нишата, където някога се молели халифите. Величествената катедрала, която всяка година се посещава от стотици хиляди туристи, е действаща и в нея се отслужват литургии. Градът има и множество по-малко църкви, около които са обособени отделните квартали и райони. Те носят имената на съответния храм. Местните са много религиозни и почти на всяка улица може да се види образ на светец, изработен от мозайка, който закриля живущите там. Дори и най-малките храмове са красиви и внушителни, а някои от ценните олтари, посветени на различни светци, са оградени с решетки.

Стъпил веднъж в Кордоба, туристът не може да пропусне важна спирка в своя тур - царският дворец. Той е бил римска крепост, когато Алфонсо XI поръчва да се построи на негово място дворец. Така в началото на XIV век той става резиденция на християнските монарски. Тук е планирано освобождението на Гранада от арабите и откриването на Америка. Мореплавателят Христофор Колумб е посетил града, за да търси финансиране за своите пътешествия от Исабела Кастилска - католическата кралица на Кастилия и Леон. Дворецът притежава скъпа колекция от римски мозайки, коита са датирани от II-III век пр. Христа. В една от залите, която в момента се използва за провеждането на конгреси, са се извършвали инквизиции. Под помещенията са били разположени арабските бани. От върха на дворцовите кули пък се открива панорамна гледка към целия град. Дворецът има и красив вътрешен двор с много зеленина и обширни градини, от които се носи типичния за Кордоба аромат на жасмин. В съседство се намират царските конюшни, в които на времето са били настанявани конете от армията на император Цезар. И днес тук се отглеждат известните андалуски коне, за които се твърди, че имат знатно потекло. Затова и за отглеждането им се полагат специални грижи, както за физическото им здраве, така и за външния им вид. Имат конски фризьор, който се грижи за прическата им. Няколко пъти в седмицата участват във фламенко представления, където танцуват заедно с професионална танцьорка. Билетът за едночасовото шоу е 15 евро, а за посещение на двореца 4.50 евро.

В Кордоба са се родили много писатели и философи. Сенека, Абокано, Абероес, Абен Хасан, Дуке де Рибас и Хуан де Мена са малка част от мислителите, които са останали в световната история. Образованието и днес е ценност в Кордоба и училища могат да се видят почти на всеки ъгъл. Останали са и едно-две религиозни, в които момчетата учат разделени от момичетата. В града има и много книжарници, а често срещана гледка тук са чещяти хора, които пълнят площади и кафенета.

В Кордоба е запазена една от синагоги, които има в Испания. Намира се точно срещу музея на еврейското изкуство. Сградата е малка, но багото украсена.

През града минава реката Гуадалкивир, чието име в превод от арабски означава – каменна река. Малките островчета в нея се населяват от различни видове птици. В реката се намира единственият резерват в Европа, който в същото време е и в центъра на града. Около реката са обособени паркове с алеи за отдих и разходка - вечер там е прохладно, а през деня горещо. Над реката минават шест моста, но най-стария и красив е каменния римски мост. Той започва от портата, зад Мескитата и завършва на другия бряг, където има по-съвременни постройки.

Като град с хилядолетна история в Кордоба има много музеи. За туристите, които са решили да ги посетят е важно да знаят, че те в понеделник не работят. В града има богат на експонати Археологически музей.

Испанският град е дал на света и Хулио Ромеро де Торес - най-известният местен художник. Картината му "La Chiquita Piconera” може да се види като репродукция на различни постери, картични и магнити из целия град. Художникът преминава през няколко периода в творчеството си, но най-известен е с картините си, изобразяващи танцьорки на фламенко и проститутки. Той се прекланя пред красотата на жената от Кордоба. Музеят се помещава в родната му къща, другата част от която е превърната в музей на изящните изкуства. Там могат да се видят творби на баща му, който създава музея.

Почти срещу него се намира Музеят на фламенкото. Интерактивният и модерен музей се помещава в Пасада дел Потро, която през вековете е била страноприемница. Тук е отсядал Сервентес, който я споменава в романа си ”Дон Кихот”. Има зала посветена на най-известния изпълнител на фламенко - Фосфорито. Освен за него има информация за видовете фламенко, за други певци и изпълнители. Някои от залите на пасадата се използват за репетиции на младите фламенко таланти, както и за концерти. Фламенкото не е само танц за тези хора, това е и начин на живот, и цяла култура. В изпълненията си те влагат цялото си сърце и богата чувственост. В много от ресторантите в туристическата част може да се види изпълнение на фламенко, но не са редки случите, в които група младежи пеят и танцуват на някой площад или бар. От 10 ноември до края на месеца Кордоба е домакин на конкурс посветен на този танц. Участват много известни изпълнители, а програмата включва конгреси и концерти.

В Кордоба има музей на изкуството върху кожа. Те са пищни, красиви, цветни, но сложни за изпълнение и изобразяват, както части от корана, тъй като е арабско изкуство, така и различни символи. Много знатни особи са подарявали подобни картини на свои гости от чужбина. В музея са показани различните техники на рисуване.

Кордоба е известен със своите патио – вътрешни дворове на къщи изпълнени с много и различна растителност и задължително с фонтан, който да разхлажда в горещините. Още римляните, които основали града строили къщите си със сенчест и хладен вътрешен двор, а маврите добавили в него фонтан. Всяка година в началото на май жителите на града отварят портите си от ковано желязо за фестивала, посветен на патио и така всеки може да ги разгледа и да намери прохлада там. А в края на фестивала се избира най-красивият вътрешен двор. Повечето от тези дворове са богато украсени с цветни арабски мозайки, които превръщат патиото в още по-екзотично място. На вътрешните дворове в Кордоба е посветен музеят «Паласио де Виана». Там има дванадесет различни патиос. Най-много патио има на улица ”Сан Базилио”, която е точно след царските конюшни. Улицата на цветята е също много посещавана от туристите. Сгушена между стените на няколко къщи в края й се открива красива гледка към Мескитата. Стените на къщите са отрупани със саксии с цветя. Жителите на града започнали да ги поставят, тъй като сметнали, че това е най-лесния начин да ”замаскират” пукнатини или други дефекти по фасадите си и така превърнали дефекта в ефект. В старата част на града уличките са малки и тесни, в повечето случаи водят до площад с кафене, където има палми с фурми или дървета с лимони, или портокали, които да правят сянка. Улиците и някои от площадите са покрити със ситни камъчета, които галят ходилата.

Средната температура в Кордоба е около 17 градуса, но лятото температурите достигат до над 30 градуса и затова жителите на града всячески се стремят да постигнат прохлада в домовете си. В стремежа си къщите да са близо една до друга, за да си пазят сянка, се е получила най-тясната уличка, наречена «Салфетка», защото е широка колкото една разпъната салфетка.

Уют и спокойствие такава атмосфера носи този Андалуски град, за който казват, че е най-доброто място за живеене в Испания.