Сега е моментът да се купува имот в Рим, казват брокери на Ботуша, тъй като цените са паднали много заради ковид-19. Според премиерът Марио Драги, коронавируса ще отмине до лятото и италианците спокойно могат да си запазят хотел за ваканция, като е добре това да е в страната. Въпреки това хората от туристическия бранш на Апенините са гневни на правителството след като по Великден летищата се напълниха с хора, които искаха да почиват зад граница, докато родните хотели са затворени. Ресторантьорите и хотелиерите на Ботуша се почувстваха излъгани, а много от тях още не са получили обещаната държавна помощ. „Малко след третата вълна, в момента Рим е пуст и тих”, смята Росица Мирчева, която живее в италианската столица.
139 милиона са засегнатите от коронавирус по света. С 3,8 милиона заразени до момента Италия е на 8-мо място в световната статистика. Над 10 хиляди са дневните случаи в последните няколко дни. Ваксинирането и там е бавен процес като за разлика от България, отделните фази са възрастово обосновани, като първи се ваксинират хронично болните и възрастни хора.
Вече една година от началото на пандемията с ковид-19 светът се промени. През тази една година репортери на "Черноморие" ви информират как се справят отделните държави с преодоляване на последствията от коронакризата чрез разказите на българи, които живеят на различни места по света. Сега нашите сънародници разказват как се е променило ежедневието им и живота на общността им, какви са необратимите процеси, какво е положителното и какви трудности продължават да срещат в усовията на коронавируса.
„По Великден (4-ти април) беше много скандално това което се случи по летищата. Бяхме в червената зона и беше забранено събирането за празника, но нямаше забрана да се пътува зад граница и летищата бяха пълни с хора, а ресторантите и хотелите тук стоят затворени. Това накара хората от бранша да се ядосат. Имаше протест, който прерастна в сблъсъци с полицията. Има хора, които от септември не са получавали абсолютно никакви пари. Аз имам близки, които имат ресторант в центъра и не са получили никакви помощи, а със собствените си спестявания плащаха на служителите си, за да ги запазят на работа, защото никой не иска да си губи персонала”, разказва Росица. Тя припомни как италианското правителство първоначално е накарало хората от този сектор да инвестират в плексигласови огради и диспенсъри за дезинфектант. Те са работили за кратко, след което са ги затворили. Рим вече е в оранжевата зона и в момента магазините работят, според възрастта си някои от учениците са на училище. „Тези, които не са в училище, учат онлайн. Според моя близка, която е психолог, стоенето вкъщи се отразява зле на децата. Вече има много случаи на страхови неврози сред тях, както и на психически проблеми. Много ми е жал за децата, защото те имат нужда от контакти, а същевременно нямат какво да правят стоейки си вкъщи. Наскоро на една от терасите на Рим имаше масов бой между младежи, които се организирали по интернет. Това е изключително тревожно”, смята Росица.
В Италия като на много други места ваксинирането върви бавно. От известно време има полемика дали ваксината да е задължителна за медицинския персонал. Росица разказа, че първоначално е имало много желаещи за ваксина, но с времето и случаите на тромбози, те значително са намаляли. Наскоро е имало и манифестация на антиваксъри.
Икономически Италия е много зле, смята още Росица. „Ако предоставиш документ, че си загубил 30% от оборота си, ти опрощават данъци, но чак за 2022г, а хората искат сега тези преференции. По улиците на Рим често се виждат табели „дава се под наем” или „продава се”. Точно сега е времето да се купува имот, защото цените паднаха драстично. Гледах репортаж от Милано за опашка за хранителни помощи, на нея имаше всякакви хора загубили работата си”, казва още Росица. Според нея тази една година на пандемия е изгубена във всякакъв смисъл. „Ние не сме тук да се разболяваме, но в крайна сметка започваме да боледуваме от друго. Сигурно все някога ще се върне старото време, защото всяко начало има и край, но не се знае кога ще е това. През това време на изолация открих, че не мога без контакти, не мога без приятели и хора около мен” , споделя още Росица.