Корупцията – смазочното масло на демокрацията на Сливен - Йордан Лечков, на Плевен - Румен Петков, на Велинград - Фидел Беев. Обвиняемите са всички цветове на политическия спектър, като някои от тях са оправдани, други дела продължават, трети по незнайни причини са прекратени, на други - съдбата им тъне в неизвестност. С висящи дела за корупция и злоупотреба с власт са бивши и настоящи кметове. На Несебър, Левски, Дупница, Пазарджик, Велико Търново, Хасково, Доспат, Ветово.

В последно време в корупция са обвинени и министри, магистрати, лекари, полицаи, общински и държавни служители, преподаватели във ВУЗ. Може да се каже, че процесът на трансформация на корупцията на практика протича в почти всички нива на обществено-политическата и икономическата сфера. И тя, корупцията, продължава да бъде "смазочното масло на демокрацията" на всички нива. Един от градоначалниците продал улица, друг заменил кон за кокошка, трети уредил роднините си със служби и имоти до девето коляно, друг си казал мизата за услуга, която била "твърдо" - 50 000 лева. Лекар поискал пари за операция, магистрат- да отложи/прекрати дело, преподавател - да си вземеш изпита или направо да се снабдиш с диплома, следовател - да "загуби" дознанието.

 

Но това минава за дребна, в краен случай за средна корупция. В големи размери корупцията на политическо и икономическо ниво се осъществява по думите на Ахмед Доган, превърнали се в крилата фраза, а именно,чрез обръчите от фирми, гравитиращи към дадена политическа централа или икономически кръг. Например, "агнешките главички" - СДС, кръгът "Капитал" (ГЕРБ), "Орион" на времето (БСП), т.н. братя Галеви и напоследък друг - т.н. Красьо Черният, който е шлагерният "лобист" - герой на нашето време. Но той вече не корумпирал, а "лобирал".

От този род се днешните герои на нашето време. Някои от тях получават заслуженото от съда. Други, въпреки превръзката върху очите на Темида, успяват да си откупят оправдателна, акумулирана или условна присъда. След което тръгват да претендират, че са невинни и просто били набедени.

Максим Момчилов