Красимир Марчев: Всеки има свой чар пред камерата

- Всъщност завърших природоматечатическата с профил биология и химия. По математика не бях много силен. Едната ми детска мечта беше да стана лекар. Кандидатствах и ме приеха в ПМГ-то. Успоредно с това тренирах спортни танци – танците бяха другата ми мечта. От малък разбрах, че трябва упорит труд, за да успееш. А това възпитава дисциплина и последователност. Що се отнася до математиката, тя е във всичко. Дали е танц, картина, музика – всяко нещо има ритъм, такт, а това си е чиста математика. Всеки артист знае за какво говоря. 9 месеца преди кандидантстудентските изпити по биология и химия за медицина, взех решение да кандидатствам с рисуване, с което шокирах родителите си (смее се). Веднага започнах уроци по рисуване и така няколко месеца по-късно ме приеха 6-ти по бал във Варненски свободен университет. Не вярвах на очите си.

- Моето ателие е място, в което съм се опитал да пресъздам една по-различна атмосфера. Дискретно и тихо място, където се създават различни арт проекти - фотосесии, видео проекти, място за репетиции на пърформанси и други. Тук се създават авангардните облекла и аксесоари, които моите модели обличат за снимки. Тук се създават и приказните декори за детските фотосесии.

Първо танците, после модния дизайн и фотографията откриха за мен една доста обширна сцена, на която мога да се изявявам. Да съчетавам различните видове изкуства, като създавам нови и интересни проекти, след което да ги запечатвам под формата на фотография или видео. Смея да твърдя, че съм един от първите в България, които създадоха short fashion film (късометражен моден филм) – това е сравнително ново течение в модните среди. Авангардното видео бележи съществен напредък в последните години с напредването на дигиталните технологии. Това позволява творците да създават мултимедийни продукти на изключително високо ниво. На преден план излиза креативното, различното. Следя с интерес всяка новост в съвременната дигитална индустрия. Съчетавам най-новото от дигиталните технологии с моите умения. В резултат се получават интересни проекти и инсталации, като например рокля с вграден таблет. Костюми с USB устройства, тонколони, които издават звуци, LED ефекти. Дрехите комуникират в реално време помежду си. 

- Едно от големите имена във фотографията е казал, че не може да направиш добър портрет на човек, без да си изпил поне една чаша чай с него. Е, аз предпочитам кафе. Всъщност пия страшно много кафе – по литър, че и отгоре дневно. 

Когато снимам, е важно да покажа на всеки, който застава пред камерата ми, че има свой чар и красота. Давам съвети какво да се прави и кое трябва да се избягва, когато ни снимат, за да изглеждаме добре на снимки. Повечето хора дори не подозират, какво излъчване могат да постигнат. Старая се да съм позитивен и така човекът срещу мен ми има доверие. 

- По фотографията се запалих от съпруга на моята сестра. Бях на 11 години, когато за първи път се докоснах до истински фотоапарат. Научих се сам да проявявам филмите си и да копирам снимки в тъмната стаичка с онази особена червена светлина. Именно тогава усетих магията на фотографията. За жалост, в края на 90-те, в Бургас много трудно се намираха химикали за фотография. Тогава спрях да снимам за известен период от време. В края на 2005-та година отново се върнах към фотографията. Тогава започнах да създавам свои сюжети за снимките си. По-сериозно започнах да снимам в класовете по фотография с Гаро Кешишян в университета. 

Нямам предпочитания към черно-бялата или към цветната фотография. Това е строго индивидуално за всеки кадър. 

- Винаги съм се стремял да показвам нещо различно, нещо което провокира. Обичам да провокирам мислене. Често подхождам философски в избора на тема, в нейната разработка. Не винаги се получава, но моята мисия е да не се отказвам и да експериментирам. Експериментът и авангардното се припокриват, допълват се и си помагат.

В момента работя по един видеоарт-музикален проект, който ще види бял свят в края на лятото – това е нова песен и видео, които ще запишем в моето студио. Интересното за моето ателие е, че освен фотография, тук се създават и музикални проекти. Тук е записан и саундтракът към спектакъла ми и филма "Статус". 

- Танците ми липсват. Много. 

- В най-общи линии, всяко едно изкуство, до което съм се докоснал е станало част от работата ми. Няма как танцът да не помага в музиката, музиката да не дава отражение в рисуването, рисуването - в дизайна, фотографията - във филмите и т.н. През 2000 година започнах да създавам свои мелодии и композиции и не след дълго се роди първата ми авторска песен – "Въглен". Със синтезатор назаем от хазяйката и малко въображение съчиних първата си мелодия. Малко след това, в един клуб в Бургас срещнах първата „частичка” от проектът Марабу – Полина. С Полина записахме вокалите почти на шега и решихме да изпратим песента в хитовото тогава радио за българска музика – "Атлантик", Бургас. Почти веднага се свързаха с нас, че започват да излъчват песента. Бях приятно изненадан и горд, че моя песен се върти буквално от всеки ъгъл в Бургас. Не закъсня и следващото ни парче – "Проникване". След това "От огън и вода", "Тайни". Това бяха едни от първите поп проекти, създадени в Бургас – различни от познатите ни до болка шлагерни песни. Следват интервюта за местни и национални медии. И така за 13 години, проект "Марабу" има записани над 30 песни. 1 сингъл в iTunes – Break The Beat преди 3 години. 

Тази година направих авторски микс на виралния ромски екшън от "Съдебен спор" по Нова телевизия. Парчето "КО? НЕ!" събра за по-малко от две седмици над 70 000 импресии в мрежата. Някои го определяха, като хит на лято 2013, а други го заклеймиха, като откровена боза (смее се)

В крайна сметка, целта на всеки проект, с който се захвана е да го правя от сърце, искрено и с отношение!