Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание
Православната църква отбелязва днес един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ кръст Господен.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството.
На Кръстовден се спазва строг пост.
Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.
За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.
Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.
В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
