Лазар Налбантов: За народният певец е важно да изпълнява песните от своя край

Лазар Налбантов е роден на 25-ти януари 1986 година в Бургас. Средното си образование завършва в паралелката с народно пеене в СУ "Добри Чинтулов". Висше образование получава в шуменския университет "Епископ Константин Преславски" по специалността "История" с педагогически профил. Има диплома и за завършена магистърска степен по етнология.

В момента е директор на Центъра за подкрепа на личностното развитие в Средец (бившия Общински детски комплекс б.а.).

- Кой Ви откри за народното пеене?

- Традиционно се случиха нещата - в семейната среда. Баба ми по майчина линия е забелязала, че имам някакви заложби. Тя ме заведе във формация "Тракийче" към народно читалище "Любен Каравелов" и така се случиха нещата.

Още като деца в тази формация започнахме да се изграждаме и като солисти т.е. започнахме да пеем и поотделно. Бяхме една група, която имаше и солови изпълнения. Първата ми самостоятелна изява беше през 1996 година на площад "Атанас Сиреков", пред сградата на община Бургас, на празника на града.

- Кога усетихте, че народната музика е Вашето призвание?

- Аз съм от семейство, в което народната песен и фолклорът е ежедневие. В гимназията усетих, че би трябвало да се развивам в тази посока и да стана един от изпълнителите на странджански народни песни. След множеството награди, които спечелих от различни конкурси видях, че има шанс да стана изпълнител.

- Защо избрахте странджанската народна песен? Заради корените Ви ли?

- Да, първо е заради корените, защото моят род е странджански и първо съм слушал странджански народни песни. За народните изпълнители е хубаво да изпълняват песните от техния край. По учебните програми сме пяли и родопско, и шопско. Но естествената ми постановка са странджанските народни песни и затова се ориентирах към тях и съм разширил диапазона към Тракия, но не навътре, а в периферията, защото Странджа е под област на Тракия във фолклорно отношение. Важно е да не правиш скок в друга етнографска област, защото се размиваш по този начин. Хубаво е да бъдеш свързан музикално с конкретна област, откъде е произходът ти. Там си най-силен.

- Кое е типично за странджанската народна песен?

- Тя се отличава много от останалите народни песни, защото почива на много исторически събития и конкретни дати, личности, вероятно защото планината е била гранична зона и дълги години е била изолирана от другите процеси, които са се случвали. Населението в Странджа е запазило своята традиция и автентичност, това е запазило народната песен. В другите области на страната нещата са по-унифицирани, няма конкретни имена. Обикновено се пее за девойка и момък, които са се залюбили, докато в странджанската народна песен има имена. Силно отражение върху странджанските песни са дали национално-освободителните борби, Илинденско-Преображенското въстание, след това Балканските войни. Една от първите наши певици Магда Пушкарова е казала, че преди да излезе писаната история на Странджа, народът я е възпял в песните и аз съм съгласен с това. Залага се на бавните песни, които за по-голямата част от публиката са скучни, но за странджалии в това се крие майсторлъкът и песните се слушат. Странджанските песни са по-бавни. Странджанското вибрато е характерно за тези песни и тук е съчетано широкото и ситното. Има преливане с родопската песен и за това си има историческо обяснение.

- Как се приема странджанската народна песен в другите краища на страната? В Шоплука например?

- Приема се почти в цяла България. Благодарение на първите изпълнители, чиито песни са звучали по радиото и са били излъчвани по телевизията са й дали популярност. В днешно време в музикалните училища и в Академията в Пловдив странджанската народна песен се е наложила и няма събитие, на което тя да не звучи.

- Кои са изпълнителите на странджански народни песни, които са Ви помогнали да се формирате като творец?

- Мога да кажа - всички. Гледал съм чрез слушане и възпроизвеждане "да си открадна" от стила им. Основно съм се учил от Георги Павлов. С него съм имал контакт, дал ми е песни, бил съм близко до него на различни концерти, подари ми ризата си, когато се оттегли от сцената на 75 години и ме посочи като един от своите последователи. Неговите песни много ми допадат, защото моят род е от тази част на планината. Корените ми са от село Калово, а той е от село Визица, а те са съседни села и фолклорът им е общ. Интересен за мен е бил и певецът Иван Полинчев, който е от друга част на планината и представя песните по по-различен начин. С негови песни като ученик съм спечелил много награди. Тома Янчев е още по-интересен песец. А от певиците Янка Рупкина, Калинка Згурова и най-вече Магда Пушкарова, защото тя е най-характерна поради това, че е била първа и е живяла в Странджа. Тя е като един учебник за диалект, мелодия и техника на изпълнение.

- Вие сте в организационния комитет за провеждането на Странджанско-тракийския събор "Фолклорен венец Божура". Как успявате през годините да мотивирате младото поколение и децата да се насочат към странджанска народна песен?

- Като дете съм участвал на този събор. През годините като по-голям бях и гостуващ изпълнител. Сега участвам и като част от организационния екип. Трудно се случва, защото влиянията са много различни и народната музика не е на тази почит, която заслужава. В този конкурс запазихме неговия стил. Повечето конкурси и фестивали разшириха рамките на допустимост за участие и фолклорните области, които могат да бъдат представени, докато ние вече 27 години не сме променяли условията. Той е само за странджанската и тракийската област. Това леко ни ограничава, защото участниците трябва да изпълняват само тези песни. Навремето се случваха по-лесно нещата, защото музикалните паралелки бяха много и "захранваха" конкурса. Сега са по-малко участниците. Но ние поддържаме контакти с ръководителите и тези, които поддържат школите, и успяваме. Не е голяма бройката на участниците, но качеството е добро. На сцената ни се изявяват ученици от училището в Котел. Те са на едно полупрофесионално ниво. Имаме добър контакт с това училище.

- Какво трябва да се направи, за да се съхранят традициите и да се получи едно възраждане по отношение на народните песни, както това стана с народните танци? Виждаме, че през последните десет години броят на клубовете за любители на народни танци расте...

- Това наистина се превърна в тенденция. Винаги съм казвал, че трябва да има държавна политика за съхранение на народната ни идентичност, голяма част от която е народното ни творчество. Там, където има много състави и млади хора, които се занимават с фолклор се случвнат нещата, защото по места институциите имат отношение към народното творчество. В тази връзка и медиите трябва да помагат, но основно трябва държавата да има ангажимент, за да урегулира нещата, а ние по места ще си свършим работата. В учебния процес почти липсва фолклора и изучаването на традициите ни. В нито един учебник не се споменава за днешните прояви на народното ни творчество. Как децата да решат да се занимават с народно пеене или да се научат да свирят на музикален инструмент, когато това не се рекламира? Народните танци успешно успяват да се справят. Хореографите си намериха своята ниша и вече почти няма човек, който да не танцува. Те намериха връзката между танца и народното творчество, и релакса. С пеенето и свиренето е същото, но тук е по-индивидуално заниманието.

- Вие сте директор на Центъра за подкрепа на личностното развитие в Средец. Какво правите, за да съхраните народните традиции?

- Работим в тази посока. Разкриваме школи и търсим преподаватели, които да представят народното ни творчество. Имаме детски състав, в който танцуват деца на възраст - от 4-6 до 13-14 години. Имаме певческа формация "Алени божурчета". Нова е школата ни по гайда. Средецкият край се слави с добри инструменталисти гайдари. Най-силната гайдарска школа е била в Средец. Един от най-известните гайдарджии е бил Костадин Варимезов, родом от село Росеново и е бил в оркестъра на Българското национално радио. Той е помагал много на децата музиканти тук. Искаме да възродим тази традиция. В днешно време децата много бързо искат да изкачат стълбата и да видят резултата. Виждаме едно много бързо моментно загубване на интереса у тях. Важно е педагогът да успее да задържи интереса на децата. Народното творчество изисква сериозна подготовка. Това е един дълъг процес, при който се усвояват знания и техники. Децата понякога не забелязват резултатите и се отказват и тук е ролята на педагога да ги задържи.

- Коя е песента, която Ви е на сърце и е Вашата визитна картичка?

- Контретна песен на този етап не мога да отлича. Тя може би ще се появи с годините. Имам няколко любими песни, които изпълнявам с удоволствие по време на концерти и различни участия. Те са се пяли от по-възрастните изпълнители. При нас в Странджа има много хубава приемственост между изпълнителите.

От бавните песни мога да спомена "Стратина Ангелак думаше", която съм научил от Георги Павлов, "Мандо, Мандо" на Иван Полинчев. А една от люмите от моя репертоар е "Мандина баба седеше", която е от селото от което са моите деди. Записал съм я в Българското национално радио и я изпълнявам с удоволствие.

- Коя е песента, която публиката очаква от Вас да изпълните по време на концерт?

- В Странджа има няколко много популярни песни и участие или концерт не може да мине без "Стратина Ангелак душаме", без "Станиното лице лимон мириса". Това са емблематични песни и широката публика ги знае.

- Като изключим странджанската народна музика, която друга фолклорна музика Ви е на сърце и обичате да слушате?

- Обичам да слушам песни от всички фолклорни области и това е препоръчително за всички изпълнители - да изпълняват песните от своята фолклорна област, но да слушат и песните от другите области, за да усещат допирните точки, разликите, нюансите, спецификата на всяка област. Една от любимите ми е широката Тракия, която започва от Ямболско до Пазарджишко, както и Пиринско.

- Как съхранявате гласа си? Правите ли специална подготовка преди да излезете на сцената?

- Репетиции се правят, дори да нямаш участие. Гласът трябва непрекъснато да се поддържа. Трябва ежедневно да отделяш време да си припяваш, да слушаш песни, да заучаваш песни, защото гласът трябва да се поддържа. Магда Пушкарова казваше, че гласът е гостенин и от теб зависи докога ще го задържиш. Това е много правилно. Все още съм във възрастта, в която трябва да трупам репертоар и да заучавам нови песни. Не винаги веднага изпълнявам новите песни, когато преценя, че песента е улегнала започвам да я изпълнянам първо на участия, за да се налага, да става популярна, а след това и да я записвам. Започнах да пускам напоследък и песни, които аз съм открил.

Не всичко се е изпяло. Сега излизат вариации на песни. Аз представям варианта от селото, откъдето съм я записал.

- Има ли все още живи хора, които пазят фолклора?

- Има, откриват се. Хубаво е, че срещаме и по-млади хора, които пазят песните. Те по някакъв начин са ги съхранили. Има и такива, които ме търсят и искат да споделят песента и тя да стане популярна. И това е много хубаво.