Лазаровден се празнува винаги осем дни преди Възкресение Христово. Снимка Архив
Лазаровден е! Празникът носи името на свети Лазар. Лазар е бил сред близките последователи на Иисус Христос. Когато умира, четири дни след неговата смърт, той е възкресен. Бог казва: "Лазаре, излез вън!" и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Възкресение Христово. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
На този ден, според българските фолклорни традици, се изпълнява обичаят "Лазаруване". Младите жени, наречени "лазарки", берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:
Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение, както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
