Лазаровден се празнува винаги осем дни преди Възкресение Христово. Снимка Архив

Лазаровден се празнува винаги осем дни преди Възкресение Христово. Снимка Архив

Лазаровден е! Празникът носи името на свети Лазар. Лазар е бил сред близките последователи на Иисус Христос. Когато умира, четири дни след неговата смърт, той е възкресен. Бог казва: "Лазаре, излез вън!" и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Възкресение Христово. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден, според българските фолклорни традици, се изпълнява обичаят "Лазаруване". Младите жени, наречени "лазарки", берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

че има ерген и мома, Лазаре,

я ергена женете, Лазаре,

я момата годете, Лазаре…

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение, както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.