Лидерът на СДС Бургас: Не ни трябват хора, които си хвърлят боклуците през прозореца

- В СДС не се случва кой знае какво. Има изключване на трима депутати, които в последните вътрешнопартийни избори и гласуването в Националния съвет показаха, че нямат кой знае какво влияние в партията, да не кажа никакво. По-скоро ще ни остане медийния огън и разочарованието в нашите симпатизанти, които не обичат подобен вид изключвания. И аз не ги обичам. Но в случай ръководството нямаше ход, защото дори да не беше повода с Конституционния съд (сините номинираха президента Петър Стоянов, който си оттегли кандидатурата в края на миналата седмица б.а.), тези хора щяха да намерят друг повод да бъдат изключени, за да не си тръгнат сами, но те свързват своето бъдеще с други политически проекти и търсеха начин как да се махнат от СДС.

- Тези действия в национален план ще доведат ли до някакво разцепление в партията на местно ниво?

- Разцеплението в Бургас ще е изключително сериозно - от 500 члена очаквам да си тръгнат 2-ма да речем, а в областта ще е много по-сериозно от 700-800 човека - десетина може би.

- Това ще промени ли поведението и на бургаската структура по повод на предстоящите парламентарни избори догодина и досегашната позиция на СДС, че ще се явява сама на вота?

- СДС ще се яви с марката СДС, но това не значи - сама. Ние ще имаме споразумение с други политически обекти или т.нар. гражданска квота с авторитетни личности, които ще присъстват в нашите листи. По никакъв начин не се отразява това на начина, по който сме работили. Трябва да понесем в момента медийния огън и надгробните слова, които различни гробокопачи на СДС имат чудесен момент да ги излеят по всички медии.

- След като тези членове напуснаха СДС и очевидно ще правят друга партия или ще се ориентират евентуално към ДСБ, може ли след няколко месеца пак да се заговори за обединение вдясно и те пак да бъдат част от тази коалиция?

- Ние допуснахме извращението - хората, които позволиха разцепването на силния Съюз на демократичните сили - Иван Костов и Надежда Нейнски през тази година да преговарят за обединението пак. Така че няма да се учудя, ако тези хора отново се появят от някъде, представлявайки някой или нещо. Но ние не сме склонни да лъжем повече себе си или хората. Така че явяваме се със СДС, пък ако хората преценят, че сме необходими - ще ни има, ако ли не - нищо лошо.

- Ще има ли отново силна дясна партия?

- Няма как да няма. ГЕРБ не е типично дясна партия. Има място за автентичната десница. Иван Костов определено не е човека, за който интелигентния десен симпатизант да даде гласа си, така че нишата е огромна. Надявам се СДС да предостави възможност на хората да има, за какво да гласуват. Пак казвам, на нас не ни трябват хората, които си хвърлят боклука през прозореца, на нас ни трябват мислещи и разумни хора и съм убеден, че те са един голям процент в тази държава.

- Как ще накарате хората, които са били за синята идея отново да повярват в СДС?

- Синята идея е нещо много абстрактно. Синята идея започна с едни масови революции, за които няма почва в момента. Хората трябва да ни повярват на база на конкретни политики, които предприемаме и на базата на нашето честно поведение. Това е един много дълъг процес и аз съм убеден, че имаме кадровия и интелектуален потенциал да го постигнем. Така че започваме да се борим в една нормална държава за един нормален вот без революции, без ексцесии, което вече е много трудно.

- Как ще коментирате медийните нападки, които с БСП си разменяхте по повод вашето предложение да бъде изграден паметник за жертвите на комунизма в Бургас? Кому беше нужно всичко това?

- Не знам, питайте ги тях, кому беше нужно. Ние просто искахме да има едно място в града, където хората да запалят свещичка и да се поклонят пред паметта на своите близки. Не мисля, че е нещо много драматично. По-скоро съм учуден от истеричната реакция на БСП, които така се свързват с тоталитарния режим забранявайки на хората да построят този паметник. Силно съм озадачен от тяхното поведение. Не виждам да е станало кой знае, какво. Нормално е между СДС и БСП да прехвърчат искри по подобни теми.

- Сега ли му е времето на този паметник?

- По същия начин мога да запитам - сега ли им беше времето на 30 паметника, които е глрасувал този Общински съвет или на Альоша, на Пантеона. Съгласете се, че една малка паметна плоча не е кой знае, какво. Да не говорим, че исторически сме прави да го искаме.