Лиляна Христова: Танците се конкурират с футбола

- Тогава работих с детски танцов състав към българо-гръцко дружество "Анхиало" в Поморие. Децата концертираха и радваха родителите си. Те пожелаха да танцуват и всъщност родителите дойдоха в залата и така започна всичко.

- По същата причина. Намериха ме хора от Бургас, които искаха да танцуват и не знаеха към кого да се обърнат. Бяха ги насочили към мен, като човек който вече се занимава с това.

- Когато създадох групата в Поморие, не знаех дали има други подобни опити. После, като се разговорихме с колегите стана ясно, че има нещо смесено между танцов състав и това, което сега наричаме клуб са имали и други хореографи. После се оказа, че по същото време един колега в София - Йордан Станимиров е създал "Боди клуб".

- В началото хората имаха тази необходимост. След това хората започнаха да идват в залата, все едно са на приятен фитнес, защото е съпроводено и с приятна музика. Сега в един момент, като че ли стана мода, но при мен хората, които танцуват в голяма степен изпитват необходимост да се занимават с български народни танци, с фолклор. Много от тях проявяват сериозен интерес към фолклора изобщо.

- Не съм се спирала, за да си направя равносметка. Една голяма част от тези, които започнаха и досега танцуват. Това ме радва. Напрактика ние вървим през живота заедно през тези 15 години. Имало е хора, които идвали, танцували са, разбрали са, че това не е за тях и са напускали. Има и една друга категория хора, които се бяха доста позадържали и преди две години решиха, че се отделят и ще напуснат. Но болшинството върви като компактна маса. Имаме и нова група с много млади, енергични и ентусиазирани хора, които ще включим в концерта ни.

- Да, така е. В българските народни танци е така. Жените повече се спускат на хорото. И в детските състави е така, момичетата са повече от момчетата. Когато е ставало дума момчетата казват, че отиват на футбол. Конкуренцията с футбола е неравностойна. Или ако има случай, когато момчето танцува и ходи на футбол в един момент избира футбола. Може би грижата в спорта е по-голяма и по-добра, може би момчетата там намират своето място.

- Ентусиазмът на хората и енергията, които танцуват в залата. Това е основното, което ме кара да правя това. А танците са моята професия и аз си я обичам.

- Има много хора, които ме следват много вярно и преданно. Те много работят в залата, те са винаги на пътуванията ни, идват на концерти и това за мен означава много. Това, че някой не е тръгнал по професионалния път това не е толкова важно. По-важно е, че има много хора, които знаят за това изкуство и имат нужда да се потопят в тази атмосфера.

- Това е труден въпрос. Не мога да кажа. Общо взето има много красиви хора. Всяко хоро е различно. Не мога да отделя нито едно хоро.

- Те много обичат макамлийски хора. Има други, които харесват по-лесни и ясни като форма хора, други по-дългите и по-сложните хора, различни са предпочитанията.

- Това, което ни предстои днес и утре (19-и и 20-и май) са двата концерта, с които ще отбележим нашата годишнина в Бургас и Поморие.

Следващата седмица ще се радваме да участваме на десетото издание на фолклорното надиграване "Тъпан бие, хоро се вие" в Казанлък. Ние сме много близки приятели с организаторите на този форум.

След това предстои един фестивал, който организираме заедно с Община Поморие - "Хоро край поморийския бряг". Това ще бъде неговото осмо издание.

По-нататък имаме и други ангажименти. Ще отидем отново в Разлог на един фестивал "На мегдане степане".

След това ни предстои пътуване в чужбина и така до есента.

- Стремим се всяка година фестивалът да е различен. Тази година искаме да обърнем специално внимание на женската група от село Козичино, която стана носител на званието "Живите човешки съкровища" с обичая "Лазаруване". Ще представим групата като участник в нашия фестивал. На следващия ден ще разучим на семинар хора от района на Козичино.