Лиляна Христова: Танците се конкурират с футбола танцуват около 130 души в Бургас и 60 души в Поморие. Това са хора с различни професии, които обичат българските народни танци.
Клубът е участват на редица фестивали в страната и чужбина. Носител е на втора награда от фестивала "От Трън по-убаво нема". В началото на годината той гостува и в предаването "Иде нашенската музика", което се излъчва по БНТ. От осем години клубът организира всяко лято фестивала "Хоро край поморийския бряг" съвместно с Община Поморие.
"Чайка" ще отбележи своята годишнина с два концерта - на 19-и май в Държавна опера Бургас и на 20-и май в читалището в Поморие.
- Г-жо Христова, какъв беше мотива Ви, за да създадете танцов клуб "Чайка"?
- Тогава работих с детски танцов състав към българо-гръцко дружество "Анхиало" в Поморие. Децата концертираха и радваха родителите си. Те пожелаха да танцуват и всъщност родителите дойдоха в залата и така започна всичко.
- Защо решихте четири години след създаването на клуба да разкриете групи и в Бургас?
- По същата причина. Намериха ме хора от Бургас, които искаха да танцуват и не знаеха към кого да се обърнат. Бяха ги насочили към мен, като човек който вече се занимава с това.
- Когато създадохте "Чайка", колко танцови клуба имаше в страната?
- Когато създадох групата в Поморие, не знаех дали има други подобни опити. После, като се разговорихме с колегите стана ясно, че има нещо смесено между танцов състав и това, което сега наричаме клуб са имали и други хореографи. После се оказа, че по същото време един колега в София - Йордан Станимиров е създал "Боди клуб".
- С какво си обяснявате този бум от желаещи да танцуват български народни танци?
- В началото хората имаха тази необходимост. След това хората започнаха да идват в залата, все едно са на приятен фитнес, защото е съпроводено и с приятна музика. Сега в един момент, като че ли стана мода, но при мен хората, които танцуват в голяма степен изпитват необходимост да се занимават с български народни танци, с фолклор. Много от тях проявяват сериозен интерес към фолклора изобщо.
- Каква е равносметката Ви за тези 15 години за всичко, което се случи с клуба, с развитието му, за хората, които танцуваха и продължават да го правят?
- Не съм се спирала, за да си направя равносметка. Една голяма част от тези, които започнаха и досега танцуват. Това ме радва. Напрактика ние вървим през живота заедно през тези 15 години. Имало е хора, които идвали, танцували са, разбрали са, че това не е за тях и са напускали. Има и една друга категория хора, които се бяха доста позадържали и преди две години решиха, че се отделят и ще напуснат. Но болшинството върви като компактна маса. Имаме и нова група с много млади, енергични и ентусиазирани хора, които ще включим в концерта ни.
- Как си обяснявате тенденцията, че в залата преобладават повече жените? Мъжете по-трудно прекрачват прага.
- Да, така е. В българските народни танци е така. Жените повече се спускат на хорото. И в детските състави е така, момичетата са повече от момчетата. Когато е ставало дума момчетата казват, че отиват на футбол. Конкуренцията с футбола е неравностойна. Или ако има случай, когато момчето танцува и ходи на футбол в един момент избира футбола. Може би грижата в спорта е по-голяма и по-добра, може би момчетата там намират своето място.
- Какво Ви мотивира след толкова години да продължавате да танцувате?
- Ентусиазмът на хората и енергията, които танцуват в залата. Това е основното, което ме кара да правя това. А танците са моята професия и аз си я обичам.
- Успяхте ли през годините да запалите някого да се занимава професионално с танци?
- Има много хора, които ме следват много вярно и преданно. Те много работят в залата, те са винаги на пътуванията ни, идват на концерти и това за мен означава много. Това, че някой не е тръгнал по професионалния път това не е толкова важно. По-важно е, че има много хора, които знаят за това изкуство и имат нужда да се потопят в тази атмосфера.
- Кое е хорото, което Ви е най-на сърце?
- Това е труден въпрос. Не мога да кажа. Общо взето има много красиви хора. Всяко хоро е различно. Не мога да отделя нито едно хоро.
- Кое е любимото хоро на танцьорите от клуба?
- Те много обичат макамлийски хора. Има други, които харесват по-лесни и ясни като форма хора, други по-дългите и по-сложните хора, различни са предпочитанията.
- Какво ново предстои на клуба през настоящата година?
- Това, което ни предстои днес и утре (19-и и 20-и май) са двата концерта, с които ще отбележим нашата годишнина в Бургас и Поморие.
Следващата седмица ще се радваме да участваме на десетото издание на фолклорното надиграване "Тъпан бие, хоро се вие" в Казанлък. Ние сме много близки приятели с организаторите на този форум.
След това предстои един фестивал, който организираме заедно с Община Поморие - "Хоро край поморийския бряг". Това ще бъде неговото осмо издание.
По-нататък имаме и други ангажименти. Ще отидем отново в Разлог на един фестивал "На мегдане степане".
След това ни предстои пътуване в чужбина и така до есента.
- С какво ще бъде по-различно тазгодишното издание на "Хоро край поморийския бряг"?
- Стремим се всяка година фестивалът да е различен. Тази година искаме да обърнем специално внимание на женската група от село Козичино, която стана носител на званието "Живите човешки съкровища" с обичая "Лазаруване". Ще представим групата като участник в нашия фестивал. На следващия ден ще разучим на семинар хора от района на Козичино.