"Лора" с ново име пускат албум в Ирландия

"Лора" с ново име пускат албум в Ирландия

На Зеления остров продължават да се развиват и творят. На 11 ноември излиза новият им албум "Means To Sedate". В момента групата е в състав Лора Димитрова - вокали, Станислав Вълчев – китара, Емилиян Бонев – бас и беквокали и Янко Генов – ударни. Работили са с номинирания за "Грами" американски продуцент Брус Шугар, а видеата към парчетата "Keep Up" and "7 a.m." са гледани над 100 000 пъти в You Tube.

- Разкажете ми за новия албум на групата, кой подред е и в какъв стил го определяте?

- Това е албум номер три като цяло за "Amoric", но е първият дългосвирещ, тъй като предните две издадени неща бяха с по-кратка продължителност. Най-общо бих определила стила като алтернативен рок, може би някои от парчетата могат да се квалифицират и като поп рок.

- Как вървеше беше работата по него и колко време ви отне?

- По това време тъкмо се бяха случили промени в състава на групата и трябваше да изпробваме различни начини на съвместна работа, което не винаги бе лесно, но в процеса на експериментиране се получиха доста интересни неща. Голяма част от материала е записан в гаражното ни студио, а по някои от парчетата работихме и в две-три студиа в Дъблин с доста впечатляващи имена. Фактът, че записваме там, където преди нас са записвали някои от любимите ни групи ни надъхваше допълнително.

Мисля, че около година ни отне работата по албума, още повече докато се стигне до издаването му. От завършването му досега имаше преговори със звукозаписна компания в Щатите, още промени в състава, както и в мениджмънта на групата. Сега най-накрая дойде удобния момент да издадем материала, който всъщност е готов от доста време.

- Защо албума е озаглавен "Means To Sedate"? Имате ли си любима песен?

- "Means To Sedate" е фраза от една от песните, грубо преведено означава "начини за успокояване", което разбира се не трябва да се приема твърде буквално, защото в албума има и бързи, и по-ударни парчета. Не исках да използваме някое от заглавията на самите песни, затова прегледах текстовете за идеи и това се открои по някаква причина. В различни моменти различни песни от албума са ми били любими, но може би "Symphony" най-дълго ми е била фаворит.

- Ще правите ли турне, за да промотирате албума?

- Да, тук в Ирландия и се надяваме да направим и няколко гига във Великобритания. За България още не сме мислили сериозно, но може би другата година по някое време.

- Вие пишете текстовете на песните, кое ви вдъхновява и на английски или на български звучи музиката по-добре?

- Много неща ме вдъхновяват. Това са всякакви видове изкуство, това, което се случва около и вътре в мен. Доста често самата песен, по която работим от само себе си тръгва в дадена посока. Текстовете, както и музиката в едно парче понякога са като един вид пъзел, докато не го наредиш целия, не можеш да видиш цялата картина. Що се отнася до езика, зависи за каква музика говорим. Българските народни песни звучат невероятно на български и честно казано не мога да си ги представя на някакъв друг език. Ако говорим за опера, тя пък ми звучи най-добре на италиански. Но в крайна сметка, всичко зависи от певеца и това как той или тя усеща нещата, според мен е важно да преживява всяка дума, която изпява, независимо на какъв език, защото това неминуемо се отразява и на слушателя. Помня, че преди години бях чула едно парче на шведски и след като чух и английската му версия, се изумих колко повече ми харесва шведската, макар и дума да не разбирам. На мен по принцип ми е по-удобно да пиша и да пея на английски език, но това е нещо индивидуално за всеки.

- Склонни ли сте да измените на стила си в името на големия успех?

- За нас е важно да харесваме това, което правим, именно затова се занимаваме и с музика. Не мисля, че бихме могли да живеем със себе си, ако запишем нещо, което е толкова далеч от душевността ни, че не можем да понесем да го слушаме. Подобни опити едва ли биха били успешни, защото не сме толкова добри в преструването и никой няма да ни повярва. Но същевременно сме отворени към експериментиране, стилът ни така или иначе е съвкупност от различни влияния и отенъците му естествено се изменят с времето. Каквото и да е звученето на музиката ни, най-важното е винаги да я усещаме, ако това изчезне, за мен сме се провалили, колкото и пари да сме направили.

- Защо избрахте точно Ирландия и каква е клубната сцена?

- По-скоро Ирландия ни избра. Подписахме  договор с ирландски мениджър и беше по-смислено да се преместим. Като човек израстнал под влиянието на музика, литература и кино идващи точно от тази част на света, за мен лично беше вълнуващо да се потопя в атмосферата, която е вдъхновявала творци, които на свой ред са вдъхновявали мен. Дъблин на повърхността е един малък и спокоен град на фона на повечето европейски столици и все пак кипи от културен живот. Хубавото е, че един ден можеш да гледаш U2 на стадион с грандиозно шоу, а друг ден да се шокираш от ненадейната им поява в някой от многобройните малки, но пълни с много атмосфера клубове. По традиция веднъж годишно вокалистът на групата Боно и китаристът Ди Едж, влизат в ролята на улични музиканти на една от главните улици. Градът е пропит с рок енд рол история, но не само. За нас като група е изключително вдъхновяващо да свирим на места, където легендарни артисти са оставили следи, а бъдещи открития демонстрират свеж и надъхващ поглед към модерната рок музика.

-Трудно ли е за една банда от Източна Европа и по-специално от България да пробие?

- Като че ли има известни предразсъдъци спрямо държавите от Източна Европа като цяло, но не бих казала, че това може да бъде пречка, ако се харесва музиката, която групата прави. Практически все още не сме правили опити да пробиваме на местно ниво, едва сега с излизането на албума, смятаме да направим първата PR кампания тук. До момента Ирландия за нас бе само база, а всички усилия бяха насочени към подписването на определен договор със звукозаписна компания във Великобритания или САЩ. Това за нас са двете държави със значимо влияние в музикално отношение, а без лейбъл за гърба си не бихме се впуснали в някакви сериозни начинания в тези територии. И почти успяхме да постигнем мечтаната цел с компания в Калифорния, но преговорите се проточиха по-дълго от планираното и в последния етап промяна в обстоятелствата не доведе до желания завършек. В днешно време за съжаление дори и договор с лейбъл не е гаранция за успех, независимо от коя държава е бандата. Но положителната страна е, че да се прави качествена музика вече не е толкова скъпо и с малко късмет и добро оползотворяване на възможностите, които предлага интернет, една група може да достигне до голям брой хора с музиката си.

- Чувствате ли се известни или поне малко успяли и с кого искате да застанете на една сцена?

- Известността сама по себе си не ни е цел. Вече има прекалено много известни единствено с известността си личности. За нас е важно да сме познати на хората, които биха имали интерес към музиката ни. В това отношение, се чувстваме донякъде успели, защото броят им не е малък. Макар и да нямаме "магическия" договор за милиони със звукозаписна компания, се убедихме, че подобно нещо е съвсем постижимо. Интересът и коментарите от хора на най-високите нива в така наречения музикален бизнес ни дадоха и малко по-голяма увереност в способностите ни. Имаме още какво да постигнем, но да правим това, което ни харесва толкова време и да го правим добре - ако това не е някакъв успех, най-малкото ни носи удовлетворение.

С много артисти мечтая да съм на една сцена, сред тях има, както легендарни имена, така и от по-новите ми музикални любови. Преди време обаче гледах едно интервю на Ани Ленъкс, която каза че за нея върховия момент в кариерата и бил да изпее "Under Pressure" с Дейвид Боуи на трибюта за Фреди Мъркюри. Благородно й завидях, защото точно такова нещо искам и на мен да ми се случи.

- Искате ли да се върнете в България? Чувствате ли носталгия към родината и кое най-много ви липсва?

- Някой ден да, може да се върнем, но плановете ни поне за близкото бъдеще са свързани с други географски ширини. Липсват ми семейството, приятелите и слънцето през лятото. Изпитвам носталгия понякога, но интернет спасява положението доста често.

- Тъй като всички сте българи, интересувате ли се от случващото се в страната и какво мислите за това?

- Не можем да не се интересуваме. Темата е много обширна, но в мен лично бушуват едновременно гняв и недоумение и една надежда за промяна към по-добро, която ще е бавна, но ми се струва съвсем реално изпълнима. Безкрайно ме ядосва безочието  на вкопчилите се във властта, които дори и за политици демонстрират изключителна и остра липса на всякакъв морал. Но ме крепи вярата в мислещите хора, които станаха и действащи през последните няколко месеца. Всички трябва да се събудим – държавата, демокрацията и обществото ни все още могат и трябва да бъдат спасени от пълно разпадане.