Лора Янева има свой почерк и стил. Снимка Лина Главинова
Лора Янева е родена на 21 май в Русе. Когато е на четири години, семейството се премества да живее в Бургас. Първо учи в паралелка с изобразително изкуство с преподавател Митко Иванов в ОУ "Антон Страшимиров", след това учи в паралелката по изобразително изкуство в СУ "Св. св. Кирил и Методий", където нейни учители са били - Йордан Петров, Атанас Стоянов, Иво Бистрички, Стойко Даскалов, Анета Краева, Дотка Калъчева, Божидар Калъчев, Николай Дубаров, Радостин Дамасков. Продължава обучението си във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Там завършва специалност "Графика", а след това и магистърска степен "Графичен дизайн". Става член на Дружеството на бургаските художници през 2007 година. През 2013 година получава наградата "Млад автор".
Носител на награда от Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово, номинация за графика на Биенналето "Лудогорието" в Разград.
Лора Янева подреди съвместна изложба заедно с майка си Лидия Кунева в галерия "АтелиеR". Бургаската художничка ще подари своята картина "Любов" на свой почитател. Името на късметлията, който ще се радва на творбата й ще бъде избран на случаен принцип. Единственото условие е той да участва в играта, която тя промотира на профила си в социалните мрежи или да посети галерия "АтелиеR", където Лора Янева откри съвместна изложба с майка си Лидия Кунева.
Изложбата може да бъде разгледана до 16-ти юни. Печелившият ще бъде определен чрез жребий сред всички участвали и спазили условията на играта, на 17-ти юни.
- Вие подредихте първата си съвместна изложба заедно с Вашата майка - Лидия Кунева. Какво е предизвикателството да покажете творбите си заедно в галерия "АтелиеR"?
- Моята майка също е художничка. Тя беше една от най-изявените жени - художнички в Бургас през 90-те години на миналия век до 2007 година. Като нейна наследничка пожелах двете заедно да покажем своите произведения пред бургазлии. Двете имаме различен стил на рисуване и нямаме допирни точки. Индивидуалистки сме, всяка една с много силен характер.
- Кой избираше картините за Вашата изложба?
- Ние двете ги избрахме. Всяка сама за себе си реши с какво ще се представи в настоящата изложба. Много сме силни като характер и още като дете трудно приемах нейните съвети, затова тя предпочиташе да ме изпраща при нейни колеги - художници. Може би е вродено у всяко дете да се противопоставя на родителите си.
- Кога стана ясно, че Вие ще се посветите на изкуството и рисуването ще стане ваша професия?
- Според спомените на моята майка, още когато съм била на година и нещо съм твърдяла, че като порасна ще стана художничка като мама. И така и никога не съм искала да уча нещо друго. През целия си живот съм знаела, че ще рисувам. Никога не съм се подготвяла за нещо друго, само за рисуване.
Била съм бебе на шест дни, когато ме е завела на изложба. Отраснала съм галерията на Дружеството на бургаските художници.
- Какво е усещането да сте израснали сред бургаските художници и сега да сте техен колега? Има ли същият респект и уважение?
- Като малка много исках да бъда част от Дружеството. Виждах ги като изключително талантливи и недостижими автори. Първите години стартирах с много големи формати на картината. Исках те да ме забележат. Наколко години преди да кандидатствам за членство в Дружеството участвах в изложби, за да съм успяла по някакъв начин да ги впечатля. Много се радвах, когато станах част от Дружеството ни. Трудно се ставаше член. Искаше се да си участвал в няколко престижни изложби и чак тогава те одобряваха.
- Завършили сте специалност "Графика", но малко са тези, които са виждали Ваша графична творба...
- В тази изложба показвам няколко графики. Завърших "Графика", защото имах възможност да науча повече във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Живопистта излиза от автора, докато при графиката се иска да се усвоят техники на рисуване. Имам много видове графични техники, искаах да се обогатя и затова се записах да уча тази специалност. След това се записах да уча и малка пластика и каменоделие, но не ми се отдаде. За мен е важно, колкото се може повече неща да правя. Към това се стремя - да се обогатявам постоянно, да научавам нови неща.
- Вие вече си имате стил на рисуване и повечето зрители, като видят ваша картина разпознават Вашия почерк. От кого сте се учили и кой Ви е вдъхновявал?
- Смятам, че когато е силно изявен характера и личността никой не може да му повлияе. Той просто си рисува. Затова има толкова силни автори, защото никой не може да ми повлияе, там надделява характера.
- Ако можете да опишете любовта в цвят, кой е Вашият?
- Може би червеният. Обичам почти всички цветове. Опитвала съм се да се огранича в използването на два или три цветя, но съм го правила, за да видя дали мога да се справя с това. Било е предизвикателство за мен. Защото когато започна да рисувам ми се иска да започна да използвам всички цветове. Картините на майка ми също са много цветни и може би съм се повлияла от това. За мен картината трябва да е цветна и ярка и да създава настроение.
- Всеки автор преминава през различни творчески и цветни етапи. Вие през какъв етап минавате сега?
- Не знам. Сега се опитвам да рисувам по-експресивни и смели рисунки, иначе съм много детайла. Но това е заради графиката, където се търси детайла. Затова в живописните ми платна има много силен рисунък и стилизация.
- Кои срещи с художници от други страни Ви е повлиял най-силно и кои тенденции в изобразителното изкуство Ви допадат най-много?
- Харесвам хората като душевност. Всеки художник има различни предпочитания няма значение дали е от друг град или държава. Или му харесваш стила, или не.
- Авторите сте индивидуалисти. Но може ли да се "открадне" нещо като техника от друг колега?
- Да, може. Много е хубаво, ако иска да напредне един автор да застава и да наблюдава картините на друг художник. На мен, за да достигна до един етап и да напредна в рисуването, ми отне десет години. За някои неща може да са необходими 15-20 години. За да изчистя детайлността ми отне 15 години. Вече рисувам смело и по-експресивно.
През цялото време мислиш, докато рисуваш. Много ми помогнаха конферансите, които правихме в университета. Всяка събота се събирахме и обсъждахме картините ни. Казвахме кой как се е справил, които са силните черти на творбата, къде трябва да се направи корекция.
Затова има такава разлика в творчеството на авторите. С възрастта им картините им стават все по-хубави.
- Когато не се подготвяте за изложба или биенале, рисувате ли?
- Непрекъснато рисувам. Имаме постоянно изложби, биеналета. Художничка съм и само това правя. Почти не остава време за почивка.
- Има ли картина, която сте започнали и не сте я завършили?
- Няма такава картина. Всичките са завършени. Обикновено рисувам по пет или десет картини едновременно. Никога не мога да рисувам само една картина. Една картина й трябва време да бъде осмислена. Понякога това отнема повече време от самия процес на рисуване.
