Люба Цанева е един от авторите в изложбата, която гостува в Бургас. Снимки Лина Главинова
Люба Цанева е родена през 1956 година в Трявна. Завършила е специалност "История" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". 33 години работи музеен работник в родния си град. Тя е уредник в отдел "Изкуство" в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – град Трявна.
Културният институт в града гостува в Бургас с изложбата "От ръката тревненска". В нея са представени традиционните български занаяти дърворезба, иконопис, архитектура, които изграждат най-старата художествена школа у нас, възникнала през втората половина на ХVII век. Наред с това, авторите на изложбата - Даниела Дабкова, Ирина Димитрова, Лидия Горанова, Люба Цанева и екскурзовода Константин Малчев описват занаяти, в които тревненци имат приносна роля. Сред тях са розопроизводство, казаслък (декоративен текстилен занаят, работен изключително в Трявна и Одрин от XVII в.), куюмджийство и монетосечене, мутафчийство - занаят, при който именно в Трявна се прави опит да бъде механизирано производството.
В експозицията са изложени и оригинални предмети, майсторски свидетелства, снимки, инструментариум, копирки за икони, проекти за дърворезба и готови изделия, както и информационни табла за представените занаяти. Художественото оформление на таблата е на художничката Ивелина Велинова. Направени са възстановки на зографска и резбарска работилници, както и макети на Даскалова къща и Стария площад.
Изложбата ще гостува в Историческия музей в Бургас до февруари 2018 година.
- Г-жо Цанева, кое е уникалното на изложбата, с която гостувате в Историческия музей в Бургас?
- Творби на тревненски майстори могат да се видят и в колекции, и наживо, но процесът на създаването може да се види в настоящата изложба. Ние показваме нещата от инструмента, през материала до начина на създаването на творбата.
Никъде в България няма такава богата колекция, която да илюстрира създаването на иконата.
Никъде в България няма да видите как се създава и практикува казаслъка. Това е занаят, който е практикуван само и единствено в Трявна.
- С какво си обяснявате, че Трявна е известна предимно с дърворезбарската школа, а в експозицията могат да се видят и занаяти, които са се практикували там, а мнозина дори и не са чували за тях?
- Това са най-масово разпространените занаяти - строителството, дърворезбата и иконопистта. Те са вървяли ръка за ръка. Много често в миналото са договаряли обекта от строежа до завършването му. С това те са били най-известни.
Произведенията на казасите, на мутафчиите например са се купували само на място в Трявна, защото тези майстори не са ходили на губрет, като другите. Те са имали работилници в Трябва и там хората са идвали, за да си правят поръчки и те са ги изпълнявали. Например казаслъкът се е разпространявал на много места, но е бил практикуван на място, само в Трявна.
Има и друго много уникално за града. Това е гюлопроизводството. Трявна е единственото селище насевер от Балкана, където е имало добре развито гюлопроизводство. То е било добре описано от Феликс Каниц в неговите записки по време на пътуванията му по нашите земи. Тъй като Трявна по времето на Османската империя е била административно към Килифареската нахия, килифаревският бей в един момент налага тежки данъци върху този занаят. В знак на протест тревненци изкореняват всички гюлови насаждения. Тези земи биват насадени с черници. Така се дава тласък на развитието на казаслъка. Това е занаят, при който се обработва суровата коприна.
- Всички занаяти, които са представени във вашия музей ли могат да бъдат видяни в настоящата изложба?
- Да. Някои в по-голям обем, някои в по-малък обем. Дали сме информация за тях и сме ги илюстрирали нагледно. Нямаме например цял казан за гюлово масло, но имаме част от казан и той е показан в експозицията и той е автентичен.
- На колко години са предметите, които са изложени в Историческия музей?
- Най-малко на сто години, а има и такива, които са на по 200 години. Пикът на развитието на занаятите в Трявна е първата половина на XIX век. Тогава градът е наброявал 2 500 жители. По същото време по сведения на Петко Славейков е имало 40 зографски ателиета. Във всяко ателие работи цяло семейство. Това е бил фамилен занаят. По това време е имало практикуващи близо 30 резбари. Към тях прибавяме куюмджии, казаси. Това означава, че във всяка втора тревненска къща е бил практикуван художествен занаят и е миришело на бои. Друго такова селище в България просто няма.
- Какво усилие и колко време отнема подготовката за изложба, като тази, за да стане тя пътуваща?
- Подготовката на изложбата ни отне около четири месеца. Тя е колективен труд. Сглобихме я. Кандидатствахме с проект пред Министерството на културата. Той бе одобрен и я реализирахме. Тя е направена специално за пътуване. Има интерес към нея и тя буквално пътува от едно място към друго.
Галерия
