Любомир Добрев: Бургас е длъжник на бате Нейчо

Всяко семейство си има родова история към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.

Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.

Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.

Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.

В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев, след това за къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев. После ви отведохме на улицата, където е била фурната на баба Марийка. Сега ще ви разкажем за Нейчо Попов.

Бургас е длъжник на актьора Нейчо Попов. Едно голямо име в българското театрално, филмово, телевизионно изкуство и режисура, сподели Любомир Добрев. Любо, както галено го наричат колеги и приятели, е познат на няколко поколения бургазлии като българския Чарли Чаплин или като гласът на Левитан. Сега няма да говорим за актьора Любомир Добрев, посветил 56 години на българския и бургаски театър. Разговорът ми с него обаче е насочен в друга посока. А именно - Добрев е един от останалите малцина артисти, познавали в продължение на 20 години бургазлията Нейчо Попов. Името на Попов през последните 47 години се свързва предимно със Стоянка Мутафова. Госпожа Стихийно бедствие е съпруга на Нейчо Попов. "Няма интервю или разговор, в който Мутафова да не спомене своя любим съпруг, както и че той е от Бургас", започва разговорът Добрев. И като на лента той връща спомените, свързани с него.

"Нейчо Попов бе приятел на по-големия ми брат. С бате Нейчо, както го наричах, станахме много близки, след като ме приеха като студент във ВИТИЗ през 1954 г. Интересуваше се от моето следване. Срещнеше ли ме всеки път питаше: "Какво прави моят Бургас?". Моето момче, имаш ли нужда от нещо? (даваше ми ми пари)", връща лентата актьорът Любомир Добрев.

Първокурсникът става много близък с бургаските актьори основали сатиричния театър "Алеко Константинов". Там играят плеяда родни звезди - Георги Калоянчев и по-големия му брат Никола Калоянчев, Хиндо Кисимов, Нейчо Попов. Преди да основат Сатирата Нейчо, както и Калоянчев, са работили в народен театър "Иван Вазов" заедно с бургазлиите - Апостол Карамитев, Георги Попов, Георги Раданов, спомня си с носталгия Любомир Добрев. Не мизерните и гладни студентски години, не отоплената кватира, са причина почти всяка вечер Любо да гледа представленията на Сатиричния театър. Там сгушен в салона на театъра Добрев попивал всяка роля на любимите си бургаски актьори.

"Баща ми бе приятел с бащата на Нейчо. Родната къща на бате Нейчо е била на улица "Републиканска". По-късно неговите родители се местят в къщата на улица "Княз Батенберг" №8. Къщата в дясно (втората) е построена през 1897 година от Георги Зенович, представител на Швейцарска параходна агенция и унгарски консул в Бургас. Дъщеря му е майка на известния български артист Нейчо Попов. Тук минава детството и ученическите години на Нейчо Попов. До неговата кончина на 20-и март 1974 година. Попов винаги се е завръщал в бащината къща. Не само през лятото, а при всяко театрално участие на гостуващия Сатиричен театър "Алеко Константинов", както и за снимане на много родни филми, в които е участвал. По лошо стечение на обстоятелствата в родния си град Нейчо Попов получава и сърдения си пристъп, а после е откаран в София.

И досега Любомир Добрев говори с топлина, уважение и възхищение от разнородния талант на  Нейчо Попов. За него актьорът - режисьор е бил уважаван от всички колеги и творци. Носител на палмата на благородството, на човечността.

След кончината на Нейчо Попов, житейската и професионална съдбата среща Любомир Добрев и създателката на културна организация "Арт Мелпомена" - Галя Петкова, със Стоянка Мутафова. Вече трето десетилетие "Арт Мелпомена" организира гастроли на софийски театри в Бургас и региона. Сред най- честите гости е госпожа Стихийно бедствие. Няма събитие, отблезване на рожден ден на голямата актриса, да не е отразено и в театралния живот на Бургас. "През годините на прехода кака Стояна ни повери да наглеждаме къщата. Грижехме се за имота й, оставен от съпруга й Нейчо Попов. Преди няколко години, обаче тя продаде и последния етаж от наследствената къща на съпруга си", сподели пред сайт "Черноморие" Любо Добрев. Затова и сега единица са бургазлиите, които знаят за къщата на Нейчо Попов. Друго обаче притеснява Любо Добрев. А това е, че Бургас е забравил за българския актьора и  режисьор Нейчо Попов. Добрев от няколко години предлага на Ообщина Бургас да бъде обявен посмъртно Нейчо Попов за почетен гражданин на Бургас, както да се намери една улица, която да носи неговото им.

Нейчо Попов е български актьор и режисьор. Роден е на 13-и юли 1924 година в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 година. Той е един от създателите на сатиричен театър "Алеко Константинов" и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел "Хумор, сатира, забава" на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен "Клоун на Бога, изпратен на земята". Той е третият съпруг на Стоянка Мутафова.

Умира на 20-и март 1974 година само на 49 години. Заслужил артист (1969 година). Режисьор на филма "Нако, Дако и Цако - моряци". Като актьор играе във филмите "На живот и смърт" (1974 г.), "Нако, Дако и Цако  - моряци" (1974 г.), "10 дни неплатени" (1972 г.), "Тихият беглец" (1972 г.) и други.