DSC_0384
Любов Кронева: Бургас е митологичен град Любов Кронева дойде специално в родния си Бургас за премиерата на сборника. Така тя за първи път се срещна с почитателите на литературата в морския град.
- Г-жо Кронева, какво е усещането да представите своя книга в родния си град?
- Аз си обичам града. Когато миналато лято дойдох специално, за да организирам това представяне, бях посрещната много добре. И съжалявам, че не съм идвала тук с предишните си книги. За мен Бургас е духовно пространство, което нося в себе си. Усещам града. Той присъства.
- Кой Бургас присъства в разказите ви?
- Бургас в разказите ми е митологичен град. Дори като вървя по улиците на града виждам това, което е било в детството ми, виждам това, което е сега. Миналото лято успях да се загубя в центъра на града, после се ориентирах. Търсих улицата на която съм се родила - "Морска" №15. Намерих я все пак. Къщата, в която живеех като малка вече не съществува. Сега всичко е различно.
Затова казвам, че Бургас, който съществува в литературата е митологичен. Само морето е неизменно. Затова, когато дойда тук първото, която правя е да отида да видя морето и да поема нещо от него.
- Завършили сте журналистика. С какво писането на статии се различава от емоцията, която влагате в книгите си?
- След Хемингуей и Капоте вече трудно се прави това разграничение, защото Хемингуей налага едни закони в писането на разкази за ударното начало. В журналистиката с първите три изречения трябва да кажеш къде, кога, какво, защо се е случило и оттам нататък да обясняваш останалото, колкото може по-накратко. Капоте вкарва в документалния разказ публицистичното и художественото. Затова казвам, че е трудно да се направи вече разликата.
Разбира се, че е различно, защото в журналистиката няма време и пространство да разработваш темите си. В разказа си това е възможно.
- Трудно ли се разделихте с журналистиката?
- Те ме разделиха с нея. Започна да става все по-ненужна и се отдръпнах. Моята голяма любов всъщност са преводите. Започнах да превеждам книги, което е голяма мъка и щастие.
- Освен автор на романи, вие сте автор и на разкази. Как успявате да се въплътите от човек, който пише дълга форма на повествование в такъв, който използва по-кратката?
- Първо темата за роман трябва да е голяма. Той се пише по-лесно. Това е бавно писане, вървиш, гледаш, какво има встрани, правиш завой, обхващаш нещата от всички страни. Докато писането на разказ е като каране по магистралата, там не можеш да спираш, да се разсейваш, защото ще изхвърчиш. По-напрегнато е и понякога диктатурата на разказа ми натежава. Моите разкази са дълги, защото пътят по който извървяват е дълъг. Тук нищо не може да се направи и това не зависи от скоростта.
Още навремето Чехов създал т.нар. жарн "мини роман". Той няма романи и драми, има разкази, които като тематика обхващат тема за роман.
Писателите не са състезателни коне, за им броим страниците.
- Коя е къщата на ангелите? Има ли я? Съществува ли наистина или я има само във вашето въображение?
- Познавам центъра на Бургас, защото съм живяла там. Но тази къща реално не съществува наистина и в същото време може да е която и да е къща от центъра на града.
- Какво от вас и вашата душевност присъства в образа на Тетка от "Къщата на ангелите"?
- Нищо. Използвам прототипи за героите, прототити на историите. Тетка е реално съществуващо момиче, което сега живее в София и работи в книжарница. Това е една нейна история, която аз прехвърлих в Бургас, защото познавам георгафията и духовността на града. Смятам, че тук може да има такава къща и такива герои.
