Авторката с удоволствие се връща в родния град на баща си. Снимка Виолета Апостолова
Мария Касимова - Моасе ще гостува в Бургас - родния град на баща си - Хиндо Кисимов на 14-и октомври. Тя ще представи книгата си - "Близки срещи със смесени чувства". Премиерата е от 15.00 часа в град хотел и СПА "Приморец" и е в рамките на първото издание на "Порт Прим Арт Фест". Фестивалът на изкуствата ще се проведе през октомври и е под патронажа на актрисата Цветана Манева.
Мария Касимова - Моасе е позната от екрана, от страниците на многобройни печатни издания и от популярни уебсайтове. Ако сте чели книгата ѝ, която излезе от печат на 20-и юни тази година, със сигурност сте наясно и с много други факти и хора от битието ѝ.
"Близки срещи със смесени чувства" е първата авторска книга на Мария. Събира нейни истории, писани през времето за една или друга медия. Тук обаче, те са подплатени с бележки под линия - понякога дълги колкото самата история. Те, дават допълнителен поглед към всеки разказ. Поясняват го, допълват го, завършват го. Както, някога й казал Йордан Радичков: "Когато пишеш една история, стигай до края". И тя го прави - влагайки себе си, не само до края, но и отвъд - в буквален и преносен смисъл.
"Не съм мислила предварително, как точно искам да изглежда книгата", казва Мария. "Събрах истории, които съм публикувала на различни места и започнах да добавям контекст към всяка от тях. В един момент, след месец писане, погледнах какво съм сътворила и се уплаших от видяното. Започнах да редактирам, но текстът започна да става "куц" - нали знаете, както, когато ви шият костюм и се прекали с промените - тук подкъсяват, там стесняват и накрая всички коментират прекрасната дреха и идиотът, който я носи. Затова, оставих нещата така, както бяха - откровени и истински. Моите истории, в никакъв случай не са уникални. Те са част от битието и на други хора. Радвам се, когато читателите припознават в тях свои емоции", споделя авторката.
Писането, както и всеки вид творчество и изобщо правене на нещо със сърце, Мария определя като вид психоанализа. За нея, изливането на емоциите на листа, е равнозначно на възможност да погледне на себе си и дадената ситуация отстрани, да разбере ситуацията по-добре, но и да "ѝ олекне".
Казва, че честността си, която ярко личи от всяка нейна дума, има от баща си. "Той не можеше да спи от несправедливости спрямо него. Буквално припадаше в моменти на вътрешен гняв, към предателствата и лъжите", разказва тя и допълва: "Аз съм същата".
"Близки срещи със смесени чувства" рисува Мария, света ѝ и хората около нея, които са се запечатали дълбоко в душата ѝ и емоционалната и памет. Всичко започва, с "вместо предговор", където проследяваме първия литературен опит на едно малко смело момиченце, което много иска да пише. Мечтата на малката поетеса обаче, приключва увъртяна около огризка от ябълка - и захвърлена в кофата - от литераторката в училището. 35 години са нужни, докато Мария събере достатъчно смелост, да издаде нова книга.
А там - в началото - малко размисли на тема любимото ни "няма да стане!" След това, живот - пъстър и пълен с обрати. Историите се протягат до семейството и, в родния на баща ѝ Бургас. Там, три религии са вплетени здраво в един корен и огнище. Следват отрязъци живот, един след друг - за проблемите на голямата и дъщеря със слуха, за краха на един брак, за щастливото встъпване в друг, за костенурки, голдън ретривъри и влюбвания, за писането, вуйчо Пенчо и Катя Европата. За родителите ѝ и един Великден. И за Бургас.
Определя родния на баща си град като много специално място. "Не съм родена в Бургас, а в София. Баща ми е бургазлия, летните си ваканции изкарвах в Бургас при баба, градът ми е близък и много скъп. Аз съм бургазлийка по баща и убеждения, но не и по място на раждане. Повика ли ме този любим град обаче, намирам време да отида. Два-три пъти в годината хващам самолета и ето ме там. Всеки път го откривам променен", споделя тя. Споделя, че не изпитва носталгия към миналото - защото всяко време си има своето "хубаво". Някога, там, където била фурната на баба ѝ и дядо ѝ, днес има магазин: "В него също се случват истории и аз уважавам това. Хората са важните, местата ние сами си ги правим", заключава мъдро Мария.
Разказва за нощните разходки с баща си: "Полунощ - а ние отиваме на гости на морето. Обичах това време с него. Пиехме лимонада на "Гъбката", говорехме, вървяхме." Тук, в Морската градина на Бургас Мария се връща, за да сключи брак с любимия Стефан - парижанин, с който днес живеят на остров Менорка, Испания. "Спечели ме бързо - с честността си и това, че е себе си. Някога, моя братовчедка работеше на рецепция в тогавашния хотел "Приморец" - Бургас. При едно от връщанията си в града, видях реновирания хотел. Разгледах го и това, което видях, много ми хареса. Така се случи и със Стефан. Решихме, че гранд хотел и СПА "Приморец" е точното място за нашето сватбено тържество - в любимия Бургас и неговата Морска градина. Гостите ни от България и Франция също останаха очаровани - от хотела, градината, обслужването... А ние, не сме лесни гости", смее се Мария. "Един от портиерите смята, че мъжът ми много прилича на Мел Гибсън - и всеки път така го посреща: "Господин Гибсън, добре дошли" - продължава да разказва тя с усмивка.
