Мария Касимова - Моасе: В политиката чувството за хумор и самоирония са изключително ценни

Мария Касимова - Моасе е завършила специалност "Българска филология" в СУ "Свети Климент Охридски". Дъщеря на родения в Бургас актьор - Хиндо Касимов. Тя е журналист и консултант по етикет и протокол. Биографията й включва работа в БНТ и bTV, във вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Сега". Тя е била отговорен редактор на списание "Едно", заместник главен редактор и главен редактор на българското издание на списание "ELLE", главен редактор на списание "Капитал Light", съосновател и главен редактор на списание "НЕЯ".

Мария Касимова-Моасе е сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол. Дипломите си в тези области получава в различни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел, сред които "Minding Manners" и "International School of Protocol and Diplomacy". Тя e консултант по имидж, медийно поведение и коучинг треньор.

Не се определя като писател, но споделя: "Ако някой ден хората ме нарекат така, добре".

Тя е автор на книгите - "Близки срещи със смесени чувства" и на "Балканска рапсодия". Първата излезе от печат през 2017 година, втората - през 2018 година. Тази година излезе от печат и "Записки от шато Лакрот", която Масия Касимова - Моасе представи на "Порт Прим Арт Фест".

Семейна е, има две деца.

Мария Касимова - Моасе е номинирана заедно с Лозан Панов за кандидат-президентска двойка от Инициативен комитет, подкрепен от "Правосъдие за всеки" и "Демократична България - Обединение".

- Особеното в тази предизборна кампания е, че кандидатите за президент си имат за вицепрезидент – жена. Има ли някаква търсена логика в това?

- Мога да отговоря на този въпрос като специалист по етикет и комуникации. Отговорът е да. Това се наложи още в предишните избори - и Маргарита Попова, и в момента Илияна Йотова, и още първият демократично избран президент Жельо Желев имаше за вицепрезидент жена – Блага Димитрова, въпреки че тя остана на поста малко повече от година и след това се оттегли. Това е много добър комуникативен ход, защото дава една мекота на президентската институция и в крайна сметка покрива така да се каже човешкото същество, което може да бъде и мъж, и жена.

Много се надявам на следващите избори да имаме достойна жена за президент. Не че позицията на вицепрезидента е лоша или недостатъчна, за да се развихри човек, напротив. Позицията се прави от хората и колкото и да има законова рамка, човекът може да се развихри на една такава широка обществена позиция. Все пак много ще се радвам, това е част от моята мисия, момичета, жените да видят, че все пак и жена може да стане президент на България.

- Вие сте журналист, писател, водите курсове по етикет. Какво от всичко това, което сте преподавали през годините сега ще се опитвате да го спазвате, за да не се изложите?

- Сега е много по-трудно. Когато си от другата страна и го преподаваш е по-лесно да критикуваш, да даваш съвети. Сега трябва да се съобразявам с много неща, с които преди не ми се е налагало да се съобразявам. Нямам проблем да се съобразявам с езика, имам проблем с това как изглеждам. Знам как хората възприемат човешката физика, знам как тя е атакуема. За съжаление хората обичат да се подиграват. Затова и съм подготвена. Но разчитам, че без значение как изглеждаме, аз ще се постарая да изглежда подобаващо, хората се чуят, какво казваме. Смятам, че по отношение на визията Лозан Панов изглежда чудесно. Ще се постарая да изглеждам подобаващо.

- В книгите си Вие разсмивате читателите си. Как може един кандидат за вицепрезидент да разсмее избирателите? До колко смехът е полезен в политиката?

- Смятам, че смехът е полезен по принцип. Той е начин да кажеш нещо по достъпен начин. Смехът е мъдрост. Могат да се смеят хора, които са достигнали на едно високо ниво на природна интелигентност. За мен смехът е важен. Аз съм дъщеря на комик и няма как да избягам от личността си.

В политиката смятам, че чувството за хумор и чувството за самоирония са изключително ценни. И тази сериозност, която се насади в обществото ни през последните години, чувството за хумор се загуби, а сериозността започна да избива в един публичен фалш. Надявам се смехът да бъде част от комуникацията. Този лечителен, ведър, хубав смях, който хората да се чувстват добре и щастливи.

- Когато стана ясно, че Вие ще бъдете човека до кандидата за президент Лозан Панов, като вицепрезидент, обявихте, че няма да променяте предварително начертаните си планове. Няма да отпадат планирани премиери на книгата Ви "Записки от шато Лакрот", няма да отлагате представления. Как ще успеете да балансирате между личните ангажименти и предизборната кампания?

- Със сигурност ще ми е трудно. Обаче винаги се насаждам в трудности. Някак сама си ги предизвиквам и си ги харесвам. Не мога да променя графика си, защото искам да покажа на хората, че това не е някакъв далечен студен пост, както в последните години сме свикнали да го възприемаме, а това е позиция, която е на изключително високо ниво в йерархията, но тя е достъпна позиция. Тя трябва да е достъпна за всеки един гражданин, който прави нещо за обществото и има принципи, които отстоява. Затова искам да остана този гражданин. Не си представям до фикус, не си се представям тотално отстранена от всичко това, което правя. Аз не съм политик, аз съм работещ човек с кариера, жена, майка, човек с каузи. И когато всичко това приключи, а съм сигурна и се надявам, че то ще приключи след пет години, защото съм убедена в победата на нашето състезание, искам пак да съм този човек и да мога спокойно да изпълнявам нещата, които винаги са ме вълнували.

- Сега, когато сте от другата страна и Ви задават въпроси, и се ровят във всичко, което сте написали през годините, има ли нещо, което да Ви притеснява, нещо от което да се срамувате, че може да се обърне сега срещу Вас в тази предизборна кампания?

- Нямам нищо от което да се срамувам. Това, което съм мислила го мисля и сега по всички въпроси без значение дали са популярни в обществото или не. Смятам, че искреността винаги печели. Такава съм била и ще остана такава. Моите каузи си остават мои каузи. Знам, колко е трудно, защото винаги съм била питащ журналист. Сега съм от другата страна и мен ще ме питат. Нека да ме питат. Както казах вече в едно интервю не искам да ми се изпращат предварително въпроси. Така е честно. След като говорим за свобода на словото, би трябвало самите ние да я упражняваме спрямо колегите и спрямо професията, която и без това претърпя доста унижения през последните години.

- Тази кампания ще се води в усложнена пандемична обстановка. България е може би на последно място в ЕС по ваксинация срещу COVID-19. Ваксинацията обаче не е задължителна. Всеки един от участниците в тази предизборна кампания призовава хората да се ваксинират или не. Каква е Вашата позиция?

- Моята позиция е много ясна – аз вярвам на науката. Винаги е било така. Аз самата съм ваксинирана. Има един друг момент, след като не е въведена задължителна ваксинация и хората имат право да не се ваксинират, аз съм за това право. Единственото важно обаче в този случай е тези хора, които избират да не се ваксинират да спазват мерките, които се налагат т.е. да правят тестове на определен период от време, да представят сертификати за наличие на антитела, защото така си отговорен съм обществото. Т.е. за мен не е проблем, че ваксинацията не е задължителна, след като в момента е въпрос на избор, такова трябва да остане, но е проблем, когато не се спазват мерките, които са наложени в тези случаи, защото така е безотговорно към останалите хора.

- Това не означава ли, че човек, който е избрал да не се ваксинира по една или друга причина е дискриминиран, защото не може да отиде например в заведение, защото няма ваксина?

- Той може да отиде като представи тест за антитела или негативен тест направен до 24 или 48 часа преди това. Така е в цяла Европа. Бях във Виена наскоро по личен и служебен повод. Във всяко заведение те питат дали имаш ваксина или тест. Има пунктове за тестване в целия град, включително в големите молове. Въпрос  на организация е.

По-големият въпрос тук е, че отново тази пандемия беше използвана хората да се разделят на две, защото разделените хора много по-лесно са управляеми и те са заети с това да водят крамоли по между си, докато над тях се случват много по-големи неща и тези неща тях пряко ги касаят, защото най-често става дума за кражби. Но хората долу не се замислят за това, защото са заети в безсмислени спорове.

- Зад Вашата двойка застава "Правосъдие за всеки" и "Демократична България – Обединение". Евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев коментира преди две седмици резолюцията на Европейския съюз по отношение на еднополовите бракове. Знаем, какво е отношението на "Демократична България" по темата, знаем и Вашето лично отношение. Българите сме консервативни и се страхуваме по отношение на законодателните промени свързани с узаконяването на еднополовите бракове. Вие като кандидат за вицепрезидент каква теза ще защитавате?

- Никога няма да се откажа от тезите, които съм изповядвала и преди и затова съм стигнала, и до този момент някой да ми окаже тази чест да се боря за този, толкова важен пост. Това, което за мен е важно, не за гледаме нагоре, а да се обърнем към отделния човек. Познавам толкова хора, които имат съседи гейове, родни гейове, приятели гейове. На лично ниво, на домашно ниво хората нямат притеснения за това. Те виждат тези хора, те живеят с тях, те знаят, че това са нормални хора в нашето общество. Те съществуват, ние не можем да им кажем – не, вие не сте част от това общество. Те работят тук, те плащат своите данъци, те се движат между нас на улицата, те имат право на своите права. И тях като че ли никой не ги чува. Те останаха някак безгласни. На мен ми се иска това да уточним. Бракът е тайнство само в църквата. Иначе бракът е един договор, договор, който урежда съжителството на двама души. Така или иначе гей двойките живеят заедно. Ние няма как да ги спрем. Защо да не им дадем полагащото им се право единия да може да наследи другия, ако отглеждат заедно дете това дете да не бъде отнето в името на държавата и единственият ми останал близък човек, с който е расъл през последните 10 години да остане за него чужд и да бъде отглеждан от социалните грижи. Наистина не виждам какъв е проблемът в това и смятам, че когато на хората им се обясни това спокойно, когато те се обърнат към тези гей хора, които познават, те ще видят, че това са нормални хора. Така е с всичко. Българите не са глупави и те не са лоши хора. Те знаят това. Те вътрешно го знаят. Просто отгоре някой така добре ги манипулира, че да може да ги противопостави и на тази база.

- Във всяка предизборна кампания всяка кандидат-президентска двойка заявява, че очаква подкрепата на всички избиратели. Извън подкрепата на Демократична България Обединение, които Ви подкрепят политически, кои кръгове от обществото очаквате да Ви подкрепят? Към кого ще насочите посланията си?

- Ние в нашата кампания с Лозан това сме си говорили. Много искаме да избегнем партията като някакъв тип обединение, защото хората, а и ние самите затова кандидатстваме за този пост, сме обезверени, нямаме доверие в партийни структури. Но съм абсолютно убедена, защото познавам хора, членове на различни партии, те имат мисии и идеи, които са много близки до тези, които аз изповядвам. Предполагам, че така е и с Лозан. Понеже все пак президентството по Конституция е надпартийно, ние не се обръщаме към партия, а се обръщаме към отделните хора. Тези хора могат да са членове на различни партии, но когато отидат да гласуват ние се надяваме, че те ще гласуват като хора, такива каквито са. Обръщам се към всеки един отделен човек, много ще се радвам, ако те припознаят нашите идеи като свои. Аз ще направя всичко възможно да ги убедя, както и ще работя и затова. Целим отделния човек. На него отдавна никой не му обръща внимание и го превръща в електорат.

- Акцентът в такава кампания са кандидатите за президент, а кандидатите за вицепрезидент винаги остават на втори план. Готова ли сте да участвате в предизборен дебат с останалите кандидати, още повече, че голяма част от тях са жени? С някои от тях сте в една сфера – Илияна Йотова е журналист, полковник Невяна Митева се е занимавала с PR, Вие също се занимавате активно с журналистика?

- Не знам как ще се развие предизборната кампания. Много уважавам тези две жени. Познавам работата на г-жа Илияна Йотова. Сега се запознавам с Невяна Митева, но това което виждам и каузите, които тя определя като свои – децата и равнопоставеността на жените – това са също и мои каузи. По каквито и диспути да влизаме, аз като жена и феминистка (феминизмът не е обидна дума, това е човешко право на едни същества от женски пол да имат същите права като останалите и така да бъдат възприемани), много вярвам, че ние трите някак ще повдигнем вярата на българската жена, че тя може, трябва и е част от това общество във всичките свои функции, не само като майка и домакиня, но и като професионалистка, като военна, като журналистка, като човек, който си допринася в обществото с това, което умее.

- Когато преди четири години представихте първата си книга на "Порт Прим Арт Фест", не бяхте сигурна, че ще има друга книга. Стана така, че всяка година представяте по една нова книга. Да очакваме ли следващата година темата на новата да бъде инспирирана от ролята Ви на кандидат за вицепрезидент и интересните ситуации, в които предполагам, че ще попаднете по време на предстоящата предизборна кампания?

- Да наистина си давам сметка, че всяка година излиза по една книга. Трябваше да направя по-голяма ваканция, но след като "Записки от шато Лакрот", който излезе като сериал за платформата "Сторител", се появи и като печатна книга, трябваше много бързо да организирам премиерата й.

Предполагам, че ще ми се случват неща, които ще бъдат повод за сюжет. Но мисля, че в следващите пет години ще имам доста по-важни неща, които да свърша като гражданин и човек, кандидатстващ за такава висока позиция. Поела съм ангажимент, а аз си спазвам обещанията, трябва да напиша втория сезон. Вероятно това ще стана през нощта, защото графикът на вицепрезидента е натоварен. Няма да се откажа, а в последствие знае ли човек след едни 20-30 години, когато съм в една прекомерна старост може да напиша книга, в която ще разкажа какво преживявам сега в този важен обществено политически фронт.