Мария всяка нощ изпраща SMS до Украйна: Останете живи

Мария всяка нощ изпраща SMS до близките си в Украйна с едно единствено пожелание: "Останете живи". По линия на майка си тя е бесарабска българка, по линия на баща си - украинка. Мария е родена в Русия, където семейството й е работило няколко години. В град, който днес не съществува. Съзнателните й спомени са свързани с дома на нейните баба и дядо в едно село в Кировоградска област, на около 250 километра от столицата Киев. Днес там живеят нейната майка и леля.

"Първите два дни на войната не излязох от вкъщи. Опитвах се да се свържа с всички роднини, които живеят на различни места в Украйна и в Русия", разказва Мария. Тя преживява случващото се в Украйна със сърцето на човек, чиито най-близки сега са там. Съгласи се да разкаже как минават тези трудни дни на стотици километри от дома. Не пожела да я снимане. Помоли да не пишем истинското й име от съображения за сигурност. Избра да я наричаме Мария.

От осем години живее в България. Получава и българско гражданство. Бургас е нейният втори дом, където среща и любовта.

Откакто е започнала войната избира мълчанието пред излишните дебати. Отказва да влиза в безсмислени спорове. Със сигурност тя по-добре от мнозина разбира какво и защо се случва в Украйна. Може би един ден и целият свят ще го разбере. 

Докато в главите на българите войната оттеква чрез снимки и видеа в социалните мрежи, Мария чува звуците й от клиповете на прелитащи над селото ракети, които нейните близки й изпращат. Показва видеото, което е получила тези дни. В първите минути на екрана не се случва нищо необичайно. Привечер над село. Тишина. В съседната къща се чува лай на куче и в следващия момент странния звук на прелитащите над къщите ракети. Картина превърнала се в ежедневие през последните дни.

За щастие, засега, в селото на Мария е спокойно. Мъжете са изградили барикади в двата му края и вечер патрулират по улиците, за да си сигурни, че всичко е спокойно. Има пропускателен режим и трудно може непознат без причина да влезе в населеното място. Комендатският час започва от 22.00 часа вечерта и е до 06.00 часа сутринта.

"Вода и ток има, но вечер всички изгасят осветлението в къщите, за да не привличат вниманието. В магазините има храна, предимно стоки от първа необходимост. Всички следят новините на украинската телевизия, за да могат да реагират, ако има някаква промяна, защото в селото сирени няма", разказва Мария. Там няма и бомбоубежища или скривалища. Майка й оборудвала мазето на къщата им - пренесла е матраци за спане, консерви, вода, ако се наложи да се скрият при евентуална руска инвазия. Ако е нужно ще потърсят спасение от бомбадировките в мазето, защото не могат да отидат никъде.

Научава как са, когато успее да се свърже с тях. С някои роднини няма връзка с дни.

Миналата година Мария заедно с приятеля си заминали за Украйна, за да изненадат майка й за нейната годишнина. Тогава споделя и снимки на дома си, който грее в цветовете на есента. Сега там е зелено. Пролетта наближава. Но чувството на безпомощност и неизвестност са надвиснали като тъмни облаци над къщите в Кировоградска област. И никой не знае кога ще се разсеят...