Понякога може да се направи компромис с качеството на изпълнение, но с душевността – не, казва Марта Петкова. Снимки Софийска опера и балет и личен архив
Марта Петкова е родена на 14-ти януари 1986 в София. През 1995 постъпва в Държавното хореографско училище в класа на Румяна Атанасова. През 1999 г. е финалистка на Международните балетни конкурси в Талин-Естония и Люксембург. През 2000 г. на Национален балетен конкурс „Анастас Петров“, получава голямата награда, както и специалната награда на община Добрич. През същата година се явява на Международен балетен конкурс Варна, където и е връчена наградата Силвия Ко-Япония за млада надежда. От същия конкурс получава предложение за Киров Академия-Вашингтон, където да продължи образованието си. През 2002 г. е наградена с голямата награда на международен фестивал Фивизиано-Италия.
През същата година постъпва в трупата на Софийската опера и балет.
Носител е на награда на Министерството на културата за млад талант, на две награди "Кристална лира" през 2011 и 2019 година. Носител на наградата на Столична община през 2022 г.
От сезон 2022/23 на Софийската опера Марта Петкова заема длъжността художествен ръководител на балета.
Тя бе част от журито на първото издание на Международния балетен конкурс "Сара-Нора Прима", който се проведе в Бургас от 4-ти до 9-ти юли.
На 23-ти юли Марта Петкова ще гостува в морския град заедно с трупата на Пловдивската опера и балет със спектакъла "Ана Каренина" по музика на Пьотър Илич Чайковски. Хореограф е Лео Муич, диригент - Диан Чобанов. В главните роли - Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Гилерме Алвеш.
- Вие сте част от журито на първия Международен балетен конкурс „Сара-Нора Прима“ (той се проведе от 4-ти до 9-ти юли б.а.). Какви са впечатленията Ви от участниците?*
- За мен е огромна радост да бъда част от този конкурс. Пожелавам на конкурса дълголетие и сериозно развитие. Всички сме дошли с положителна нагласа и вярваме, че този конкурс ще го има, ще стане традиция, защото сме длъжни в България да извадим конкурс за професионалисти.
Много са приятни впечатленията ми. Виждам много талантливи хора. Това, което най-много ме радва е огромното им желание и любовта им към балета. Виждам, че ще има бъдеще в нашето балетно изкуство.
От българска страна има сериозна заявка – от малките деца до артистите в театъра и това много ме радва.
- За Вас балетът е призвание. Децата и тийнейджърите, които участват в конкурса знаят ли какъв път трябва да изминат, за да стигнат там, където сте в момента вие?
- Аз също не съм си давала сметка какъв път е трябвало да извървя. Давам си сметка сега, когато започнах да работя с малки деца, защото конкурсът върви паралелно с балетна академия и семинар, и се налага да работя с малки деца. Казвам си: „Боже, колко скучно може да бъде нашето изкуство в зародиш и в самото начало“. Защото търпеливо, часове наред, правиш едно и също всеки ден. Но когато съм била дете съм гледала по съвсем друг начин. И сега си давам сметка, колко е дълъг пътят. Докато съм го вървяла не съм си давала сметка, едва сега. Като погледна отстрани, това са деца, които се учат на А и Б. Аз самата съм отделяла години, за да коригирам някой свой недостатък. Изкуството ни учи на търпение. Това е едно от най-хубавите ни качества. Дисциплина и търпение, че нещата стават бавно, но пък ако си упорит, ще се получи.
- Кога се разбира, че едно момче или едно момиче има талант и може да стане премиер солист?
- Качествата на едно дете се виждат веднага, но дали носи танца в душата и таланта на звезда се виждат постепенно в работата му. Балетът е изкуство за много умни хора. Това е много важно за нас, защото ние работим, не само с физиката си, но и основно с главата си.
Да си звезда и да си прима балерина това е компилация от много качества. И не случайно са малко тези деца, които ги притежават. Но не мога да кажа от пръв поглед: „Това дете ще стане“. То само показва дали има характер. Мога да кажа, че балетът е изкуство за смели хора. Да има смелостта, да има емоцията, да има лудостта, да има заряда – много са нещата. На някои успяваме да се научим, на други – не. Така че с времето се вижда коя звездичка изгрява.
- Имало ли е случай във вашата кариера, когато в края на спектакъла при вас идва зрител, който никога до този момент не е гледал балет, но благодарение на вас и на вашия танц, на вашите колеги да сте го докоснали и спечелили за вашето изкуство?
- Има такива случаи. Имам познати, които казват: „Марта, това не е моето“. Успявам да ги прилъжа да дойдат и да гледат един спектакъл. И те вече са ни станали верни почитатели.
Това че успяваме да докоснем хората, това че успяваме да ги извадим от реалността, макар и за минути и часове е най-хубавото на нашето изкуство, защото смятам, че хората имат нужда от тази духовна храна и това е най-голямата награда за нас. Да изкараш човека от ежедневието му, от битието му и да го потопиш в една приказка.
- В края на месеца гостувате в Летния театър на Бургас със спектакъла на Пловдивската опера и балет – „Ана Каренина“. Това е изключително драматичен роман. Какво влагате от себе си в ролята, която пресъздавате на сцената?
- Спектакълът е изключително разтърсващ, много емоционален и един от малкото при който на мен ми трябва време, след първо действие, за да се осъзная. Тежка история с тежка съдба на моята героиня. Спектакълът е наситен с емоции и препоръчвам да се гледа.
Хореографът е Лео Муич и мога да кажа, че е едно от най-приятните неща в моята кариера е работата ми с него и това, че провокира силни емоции и изкара на сцената такива чувства, които не съм мислила, че мога да покажа.
- В театъра режисьорът избира актьорите за спектакъла. В балета само режисьорът ли е този, който предлага ролите или идва момент, когато може да отидете при него и да кажете: „Искам да изиграя тази роля!“
- Човекът, който избира кой какво да игра е режисьорът. Много хора искат много неща да изиграят, но това не е въпрос на желание, а е въпрос на качества и умения. Когато говорим за първи роли изборът е много специален, особено при тежко драматичните сюжети ти трябват артисти. Понякога може да се направи компромис с качеството на изпълнение, но с душевността – не. Има хора, които носят тази душевност и докосват хората. Защото ние не сме само балетисти. В нашата диплома пише – артист – балетист, така че това е огромна част от нашата работа. Ако не развълнуваш хората, каквото и да направиш, няма спектакъл.
- Първата среща на зрителя с вас – балетистите е чисто визуална – как изглеждате, с какви костюми сте облечени и след това, какво можете на сцената. Каква част от костюма, от пачката, от палците имат отношение към брилянтното ви изпълнение? Разбрах, че е много важно с какви палци се танцува…
- Визията е изключително важна, както за публиката, така и за нас артистите, за да излезеш красив на сцената и да имаш самочувствие. Да, първото впечатление определено е това. Палците не са толкова важни, колкото краката, които са в тях. Иначе палците са част от моето тяло. От деца сме с тях и те са завършека, и сме свикнали толкова с този не аксесоар. Визията е много важна за артистите. Когато излезеш в един красив костюм, когато излезеш на една сцена с прекрасен декор придобиваш друг тип самочувствие.
Имали сме спектакли в началото, когато влязох в театъра, нямаше пари за това изкуство и не съм се чувствала красива на сцената, напротив имало е моменти, когато съм предпочитала да репетирам в залата, а не да сляза долу и да изляза на сцената. Това бяха тежки времена преди много години. Слава Богу сега в театъра мога да кажа, че всички постановки са пищни, с красиви декори и костюми, така че артистите се чувстват добре. Добре се чувстват и в репертоара, и на сцената, където условията са прекрасни. Имаме балетен под, прекрасен балатум, помощник-режисьори, които се грижат за абсолютния комфорт на хората. Вече започвам да гледам и от погледа на художествен ръководител и това е нормално. Важно е хората да се чувстват добре. Те трябва само да слязат и да танцуват, да не се ангажират с нищо друго.
- Може ли да говорим за един ренесанс в балетното изкуство в България? Спомняме си, какво беше преди 20 години в това изкуство…
- Можем. Имам пълното самочувствие, че трупата на Софийската опера и балет е изключително талантлива. Не го казвам, защото работя в този театър и съм художествен ръководител на тези хора, казвам го, защото много пътувам и виждам потенциал в тези хора. Те са много талантливи. Смятам, че трупата е в сериозен прогрес и ни очакват много хубави неща. Пожелавам си страхотно бъдеще за тези хора. Огромна гордост са за мен.
- Това означава ли, че може да видим трупата на Софийския балет на бургаска сцена?
- Надявам се. Преди много години сме гостували в Бургас. Колегите тук са прекрасни. Аз работя чудесно с тях. Често съм канена като гост-солист и те подхождат към мен винаги с огромно разбиране, респект и уважение. Много комфортно се чувствам в тази трупа. Но смятам, че ще е много любопитно нашата трупа (на Софийския балет б.а.) да направи един спектакъл, тъй като ние сме една шепа хора в балетното изкуство.
*интервюто е правено на 8-ми юли, докато течеше балетния конкурс
