Менг Лу: И тук, и в Китай купуваш подарък, за добро впечатление

и приветлив човек. Посреща ни с няколко думи на развален български, но изговорени старателно и с усмивка.

- Менг Лу, как се чувствате тук, харесва ли Ви в Бургас?

- Преди да се установим тук бях идвала два пъти. Единият бе за 10 дни през лятото и беше страхотно, а вторият път бе през зимата и не бе чак толкова хубаво. След като дойдохме имах проблеми главно с храната и да се приспособя към местната кухня. Отделно ми бе трудно да комуникарам, тъй като имаше сериозна езикова бариера. Сега обаче понаучих малко български и вече се чувствам по-вкъщи.

- Колко са учениците, на които преподавате и на каква възраст са? В Китай била ли сте преподавател?

- Имам 12 ученика от Английската гимназия между 15 и 18-годишни и освен това преподавам на друга група студенти и работещи. Те са 8-10 души, така че преподавам на общо 20 души. Всички знаят английски език, тъй като на него преподавам.

В Китай бях 2 години учител по английски език. Всъщност това съм завършила в университета.

- Има ли разлика между китайските ученици и българските, и каква е тя? Вашите ученици от какви подбуди учат китайски?

- Повечето от учениците в Китай полагат много усилия, за да учат. В Китай вярваме, че без училище и диплома нищо не може да се постигне. Тук обаче ми се струва, че младите хора прекарват много повече от времето си с приятели, отколкото учейки.

По-младите ученици и студентите учат китайски, тъй като искат да разнообразят езиковите си познания. Според тях владеенето на още един език ще им помогне в бъдещата им професионална реализация. Тези, които са над 30 години са хора, които имат някакви бизнес отношения с Китай и искат да ги подобрят или тепърва да изградят такива.

- Тъй като за нас китайският език е много далечен, как мотивирате курсистите си да го учат? Мислите ли да разширявате дейността на училището?

- Обикновено всеки път, когато започвам нов курс още на първия урок представям на учениците си самия език и структурата му. Опитвам се да им покажа възможно най-детайлно всички трудности, които биха могли да очакват. В процес на работата си по изучаване на езика те осъзнават, че китайския е много лесен, граматиката му е елементарна, няма времена, спрежения на глаголи и т.н. Трудно е обаче изписването на йероглифите и четенето им. Опитвам се да прилагам игри и забавни методи, за да привлека повече вниманието им, тъй като концентрацията е важна.

Понякога каня моите ученици да присъстват на културни събития, гледаме китайско кино или им представям различни обичаи. Сега за Рождество Христово ще организираме кулинарно събитие, за да им покажа как се приготвя китайска храна. Освен това от следващата година имам намерение да започна курс по бизнес китайски.

- В началото казахте, че първите няколко пъти, когато сте идвали езиковата бариера е била голяма и Ви е било трудно, но в началото на разговора ни споменахте няколко думи на български, учите ли езика?

- Да учих три месеца при учителка, но тя забременя и се наложи да прекъснем. След това започнах повече да се вслушвам в хората наоколо и да долавям, а след това възпроизвеждам думите им. Сега мога да проведа един елементарен разговор.

- Какво не знаем ние българите за Китай и какво Ви липсва най-много от родината тук?

- Зависи. Повечето от учениците ми се информират и знаят много за Китай, но хора в по-напреднала възраст се интересуват само от телевизията и знаят за развиващата се икономика предимно. Малко хора обаче знаят, че това е един първичен имидж, тъй като все още има прекалено много различия в Китай и много бедни хора.

Липсват ми най-вече приятелите и храната, тъй като тях тук ги няма. В Китай е много лесно пазаруването. В интернет има много сериозен бизнес с онлайн пазаруването и всеки може да си купи всякакви неща и то много евтино. Тук в това отношение е по-трудно.

- Как се промени живота Ви идвайки тук, предполагам, че с много неща е трябвало да свикнете?

- Не мисля, че всекидневието ми се е променило кой знае колко. Трудното беше да се адаптирам с езика и местните условия на живот, но в общи линии в Китай е по-трудно особено в професионалния живот. Там се работи много, защото конкуренцията е голяма. Там трябваше да ставам в 8 часа сутринта, за да отида на работа, а понякога приключах в 20 часа. 12-часов работен ден в Китай е нещо напълно нормално. Тук съответно се работи много по-малко, а понякога спя дори до 9-10 часа, което в Китай е невъзможно.

- Намирате ли разлика между китайците и българите и каква е тя? Как Ви приеха хората тук, ние се славим с нашето гостоприемство?

- В Китай хората са по-деликатни не си казват нещата директно. Рядко дори и между приятели могат да си кажат нещата, които не харестват един в друг. Тук обаче ми прави впечатление, че хората са по-директни и открити, показват повече емоции. Всъщност се оказва, че има и много сходства, тъй като ми прави впечатление, че по един и същи начин се прави бизнес, в Китай и в България. Например и в двете страни, ако искаш да направиш добро впечатление купуваш подарък.

Съгласна съм, много сте гостоприемни. Например, повечето от приятелите на съпруга ми постоянно ме канят на среща или да празнуваме някакви поводи заедно. Въпреки че не можем да си комуникираме с някои от тях, те се опитват да направят, така че да се чувствам добре. Съответно проблемът е мой, че не мога да се интегрирам достатъчно добре като не знам български език.

- Наближава Коледа, как се празнува тя в Китай?

- В Китай обикновено украсяваме домовете си с огромни фенери. Китайската Коледа се нарича Фестивал на пролетта и всъщност е най-огромната миграция на хора по света. Около 500 млн. души пътуват в рамките на няколко дни от един град до друг, за да се приберат при семействата си. Пред жп. гарите в големите градове се получават опашки дълги километри от хора, които искат да си вземат билет. Много е внушително. Коледата в Китай се празнува близо 2 седмици. Както и тук се събираме с роднини и приятели като наблягаме на храната. На Нова година, която се празнува в края на януари празничната трапеза е отрупана с различни ястия. Най-важното от тях е рибата, която се счита, че носи благоденствие.