"Миграцията на паламуда" - един филм за надеждата

техните синове (Владимир Зомбори и Никола Стоянов), пътя който извървяват и комично-драматичните ситуации, през които минават. На финала разбират, че са стигнали там, от където са тръгнали. Снимките са правени в Поморие, Царево, Габрово, на магистралата София-Бургас.

Режисьорът Людмил Тодоров надига завесата около филма и предстоящата му премиера в Бургас специално за читателите на Chernomorie-bg.

- Г-н Тодоров, с какво тази история ви провокира, за да бъде заснета на лента и да бъде видяна от почитателите на родното кино?

- Героите във филма имат свои прототипи в живота. Бях провокиран от техния дух - тези хора живеят трудно, като повечето българи днес, но не мрънкат, не се отчайват, не губят надежда, изпитват радост от живота.

- Защо "Миграцията на паламуда"? За коя миграцията разказвате - за тази, която отведе мнозина навън, в чужбина или за другата, която през последните години накара хората да се затворят вътре в себе си? Или...

- Филмът е съвременна комедия. Заглавието е иронично. Паламудът не мигрира, но един от героите във филма твърди, че това е възможно и скоро в река Янтра "ще бъка" от паламуд. Филмът разказва за човешката надежда, колкото и нелепа да изглежда тя понякога.

- Как се приема филма ви от зрителите, които вече са имали възможността да го видят?

- На премиерата публиката излезе от филма широко усмихната, заразена от онзи дух, за който стана дума по-горе. По време на прожекцията хората се смяха почти непрекъснато, филмът често беше прекъсван от ръкопляскания.

- Не ви ли притеснява, че заради малкия брой кина у нас филма ви няма да може да стигне до повече киномани?

- Не, не ме притеснява. Филмът ще стигне до своите зрители.

- Каква е следващата история към която посягате?

- В моя филм "Емигранти" главните герои бяха мъже, в "Шивачки" бяха жени, в "Миграцията на паламуда" са отново мъже, значи сега е ред на един "женски" филм.