Милен Николов: Бургас крие тайни на няколко века

Милен Николов: Бургас крие тайни на няколко века

Има специализация по история и археология на Стария свят във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". След това се ориентира към Средновековна история и археология.

От 2013 година е назначен за директор на РИМ Бургас след спечелен конкурс.

- От есента на миналата година сте директор на музея в Бургас. Какво успяхте да свършите за тези няколко месеца, след като поехте управлението на културната иституция?

- Работата ми реално започна с финализиране на проекти, които бяха забавени във времето. На първо място чисто документално трябваше да бъдат приключени документите по разкопките на Аква калиде и Порос. Успяхме да свикаме комисиите и да финализираме свършеното до този момент. Положихме началото на работата с училищата. Направихме работна среща с Регионалния инспекторат по образование и с директорите на учебните заведения, на която си казахме болката и проблемите. За щастие една част от учителите откликнаха и ние сме им благодарни за реакцията. Започнахме да правим своеобразни лектории, свързани с празниците. Лекториите са научно-популярни, но са поднесени, така че да са интересни на учениците. По време на тези срещи с учениците поставяме конкретни проблеми и даваме информация, свързана с представените обичаи. В навечерието на Сирни заговезни темата на лекторията ни беше посветена на кукерите, вампирите и таласъмите и поверията, свързани с тях. Без излишен жълт отблясък поставихме проблема сериозно. Изложихме достоверна информация, че тези демонични същества ги има в поверията на българите. Разбира се акцентът бе поставен върху вампирите, каквито периодично се откриват, особено след този в Созопол, който стана много популярен. През Средновековието около 15-25% от гробовете са със следи от следпогребални действия, които целят обезвреждането на мъртвеца с цел да не вампиряса т.е. погребания не се е ползвал с добра слава в селището и местната общност е решавала, че той може да навреди след смъртта си. Затова с такива хора са изпълнявани различни ритуали по време или след погребението като например - посипвали са въглени под главите им, слагали са желязо на гърдите им, връзвали са краката им, като целта е починалият да остане мъргъв, да не се надигне от гроба.

- Имате ли предположения за наличието на други вампири в региона?

- Това беше една от целите на тези лекции с ученици, за да кажем, че тези, които наричаме вампири не са вампири, а са обезвредени мъртви хора, за да не вампирясат. Давам пример, когато имаме на лице самоубиец, човек, който приживе се е занимавал с вещерство, магьосничество, билкарство, баячество, това са били основно жени, хора които са се занимавали с лечение и за които другите са мислили, че имат контакт с отвъдния свят са били опасни за живите. Затова са били обезвреждани, за да не вампирясат. Имало е и уникални случаи, като например каменни блокове са поставени върху някои трупове, което показва, че са били особено плашещи за обществото. В Раднево има открито такова погребение, където огромен камък е поставен върху торса на трупа.

- Защо, след като откритите скелети са на хора, които не са вампирясали се наложи термина вампир?

- Той се наложи, защото темата за вампирите е много популярна в последните години - книги, филми, грим, мода цялата индустрия е подчинена на вампирите. Всичко това е измислена история. Брам Стоукър, авторът на "Дракула", се е занимавал доста с поверията на румънците и е написал една художествена измислица, но това не пречи тази тема да се преекспонира.

Самите деца, които бяха на нашата лектория вярват, че вампирите съществуват и са сред нас.

- Т.е. по-скоро се търси сензацията, начин за привличане на туристи, набляга се на търговския момент?

- Да. Това е така. Нещата идват оттам, че не са дообяснени навреме. Това беше и целта на лекторията ни, посветена на вампирите. Бургаският музей беше първият, който обясни това. Да, вярно е, когато имаме случай, като този в Созопол, където е погребан човек, който не е трябвало да става приживе и затова е извършен обред против вампирясване, но той не е станал вампир.

- Сега да не прехвръкнат искри между вас и музея в Созопол?

- Напротив, никога няма да се получи това. С колегите сме в добри отношения. На човека, чийто скелет бе окрит при разкопките в Созопол, му е извършен обряд против вампирясване. Обрядът присъства, той е на лице. И това съчетано с днешната вампирска тема получи популярност.

- Коя е най-ценната находка, която притежава Регионален исторически музей Бургас?

- Много са ценните находки. В момента в музея тече инвентаризация и се натъкваме на находки, които присъстват във фонда на музея, забравени са през времето и едва сега получават популярност.

Това, което е изключително рядко е бронзов слитък във формата на опъната волска кожа, който сме експонирали. Той е открит преди 40 години в село Черково. Сред ценните ни находки са лодката еднодръвка, която е рядкост в България. Сега ще й се правят допълнителни изследвания, които ще ни дадат ценна информация. Тази лодка няма аналог у нас и е открита при отока на Мандренското езеро, след една голяма буря.

- Какво още лежи скрито под земята в Бургаска област?

- Много неща. Може би е по-редно да говорим за община Бургас. До преди 7-8 години в публичното пространство се ширеше тезата, че Бургас е един нов град, който няма древна история, което беше много странно. Защото още тогава, че на територията на града има археологически паметници. Ако започнем от времето на късния неолит - селище, залято от морето в района на Рибното пристанище, на около 150-200 метра навътре в морето. След издълбаването на морето, селището е унищожено, но намерените там находки се съхраняват при нас. Подобни находки имаме от селищната могила от комплекс "Изгрев". През 50-те години на миналия век там бе открита призма с предписмени знаци. Тази находка направила истински фурор и за нея са написани статии в чужди медии. Една находка от праисторията е открита в района на Атанасовското езеро, има такава и в квартал "Ветрен".

От халколита също имаме много открити находки, имаме от тракийската епоха. Едното е могила край село Твърдица, която чака своето проучване. Могилата се намира между Узун герен и село Твърдица, където са намерени оброчни плочки посветени на бог Аполон. Знаем, за светилището на връх Шилото. От гръцката античност и тракийски паметници има в района на Сладките кладенци, обект който е забравен в днешно време. Доскоро откритите там паметници бяха единствени по рода си в България. Покойният Георги Китов откри в Голямата косматка вторият съд, първият бе открит при нас, червенофигурен рисуван кратер с една дръжка.

Под сградата на днешната областна управа има римски некропол от IV век, който отчасти е проучен и находките са в нашия музей.

Свидетели сме най-малко на 15 недвижими паметници на културата, които говорят за миналото на Бургас.

Да не говорим за Аква калиде и Порос. Крепостната стена на Порос е на площ от 60 дка, което е повече от Аква калиде и Русокастро.

- През последните години община Бургас отделя значителна сума за архелогически разкопки и проучвания, но тя е недостатъчня. Какви допълнителни средства търси музеят за тези обекти?

- Ориентираме се към една нова политика. Финансирането от държавния бюджет е минимално. За територията на цялата страна то възлиза на 400 500 лева в това число и за старите български столици Плиска, Преслав, Трапезица, Червен. На фона на тази сума, това което дава община Бургас е десет пъти повече, отколкото държавата. Вече се променя политиката. Не се разкопават само обектите, но и се продължава с проучването, реставрацията, консервацията.

Смятам, че целенасоченото копаене без идеи за съхраняване и експонирането на паметника не си заслужава да се прави, защото имаме дълг към нея. Не си струва да се копае, а да не полагат след това грижа за обекта.

- Колко обекта, които са частично проучени, но са забравени или пък изобщо не са проучвани има на територията на областта?

- Първо мога да кажа за крепостта Аетос, която е проучвана няколко години, както и една крепост в центъра на Айтос. За консервация изобщо не може да става и дума. В Анхеало, Поморие, разкопките вървят добре. На Аква калиде тече проект за реставрация и консервация. На Порос нещата са в първоначален етап.

В Дебелт паметникът е изключителен и е в първата тройка на археологическите обекти в страната. Там стои проблемът с реставрация и консервация. Каквото могат колегите, правят, но няма цялостна държавна политика.

В Черноморец и Созопол нещата вървят в правилна посока и обектите там привличат туристи.

На църквата "Света Параскева" край Приморско е нужна реставрация и консервация, защото паметникът си заминава.

В Ахтопол само малка част от крепостната стена е проучена, другата още чака.

Общо взето политиката в нашата област трябва да е последователна. Когато се започне разкопаването и проучването на един обект, той трябва да се завърши, а да не се разпиляват усилията на по-малки обекти за сметка на започнатия. В момента европейските програми за консервация и реставрация целят да има един готов обект и той да бъде експониран.

В големите общини, където има разбиране се дават средства за археология. Но в малките общини не разбират, какво имат.

- Къде се къса нишката, че не успяваме добре да си популяризираме архелогическите обекти и да привличаме повече туристи от цял свят?

- За кой паметник говорим? Първо обектът трябва да бъде проучен археологически, реставриран, консервиран, експониран и социализирам. За да бъде завършен цялостно един такъв обект трябва да се вложат около 4-5 млн. лева. След това идват и приходите.

- Има ли такъв обект на територията на областта?

- Такъв обект няма. Почти докрай е изпълнена крепостната стена и църквата в Созопол, въпреки всички разправии. Това е моделът, който трябва да се следва.