Милен Николов: Ние сме европейски музей с традиции е уредник в отдел "Археология" в РИМ Бургас. А от 2013 година до днес е директор на РИМ.
- Г-н Николов, започна ли подготовката за новото археологическо лято в Бургас и региона?
- Разкопките вече започнаха. Работим на територията на "Аква калиде", където имаме да довършим проучването на един голям терен, който е предвиден за изграждането на музей с реплика на Римска баня. За да се проектира всичко това, трябва да проучим мястото, където ще се строи. Планираме разкопките да завършат максимално бързо, за да се продължи работата по проектирането на музея.
Другите два обекта на музея са - крепостта край Русокаскро и крепостта "Порос".
Вероятно през юни месец ще подновим разкопките на крепостта край Русокастро. Кандидатствали сме за финансова субсия от Министерството на културата. Планираме да продължим проучванията на цитаделата на крепостта, след като миналата година изяснихме и докрай проучихме планировката и централния вход с четирите кули, една неизвестна крепостна стена и крепостна порта. Така че през тази година планираме да влезем вътре в цитаделата.
В крепостта "Порос" имаме работа за десетки години напред, но това което сме си поставили като цел за настоящата година е да проучим две големи византийски сгради от VI век и да допроучим римската вила, която открихме през 2013 година. Тези сгради са с над 20 метра дължина и широчина от 10-12 метра, така че там процесът ще е доста трудоемък.
Община Бургас е осигурила средства за проучванията на "Аква калиде" и крепостта "Порос", а Община Камено - за проучванията на Русокастро. В Русокастро, след приключване на проучванията, се предвижда да се премине към консервационни и реставрационни дейности.
- На какъв етап е извършената консервация и реставрация в тези три обекта?
- В крепостта "Аква калиде" има аварийна консервация, запечатани са зидовете и чакаме да запомнем работа по един проект, който спечелихме за консервация и експониране на басейните на римската баня. В крепостта Русокастро завършихме заданието за проектиране, което чака да бъде съгласувано.
- Кога във времето туристите ще могат да посетят тези обекти, както се случва с "Аква калиде"?
- Както казахте "Аква калиде" е обект на културния туризъм. Предстои поетапното консервиране на находките.
Консервацията и реставрацията на Порос предстои.
На Русокастро част от обекта част е предадена за проектиране за консервация.
- Каква ще бъде римската баня, която ще бъде възстановена на "Аква калиде"?
- Под банята на Сюлейман се е намирала римската баня и тя ще бъде експонирана. Работим заедно с Общината, но от тях зависи това да се случи. Ние само разчистваме терена, за да продължат дейността си от Общината.
- През последните години бургазлии и гостите на града свикнаха да виждат интересни изложби, които се откриват в Нощта на музеите. С какво ще ги изненадате тази година?
- Първо ще довършим ремонта на експозицията на Археологическия музей. Постепенно сменяме витрини и осветление, правим ново експониране на предметите. Остана ни да довършим последната зала, която ще покаже Средновековието на Бургаския край. Там ще бъдат експонирани находките от Аква калиде, от Пород и Русокастро.
Нашите колеги и приятели от Музея във Велико Търново ни предоставят една интересна изложба "Векът на цар Фердинанд", която ще гостува тук през цялото лято. Тя показва неговото царуване през годините. Изложбата ще бъде подредена в Историческия музей.
В зала "Трезов" на Археологическия музей ще покажем три съкровища, които са едни от най-ценните у нас, но ще запазя в тайна кои точно ще са те.
В Етнографският музей ще представим една кампания, която отдавна искаме да се случи, но ще я обявим в Нощта на музеите.
- Винаги изложбите със златни съкровища се радват на по-голям интерес. Това води след себе си и въпроса: Истинско ли е това злато или е реплика на оригиналното?
- Ние показваме копие на съкровището. То е асболютно копие на оригинала. Репликите се различават по размер, по материал и т.н.
В момента такова е положението, че не можем да се позволим да платим застраховките, за да покажем оригиналите, затова показваме техните копия, които също са много ценни. Няма никакъв проблем с това, че не са оригинали, а са копия. Защото това са копия на световно известни съкровища, които се радват на невероятен интерес в света.
- За тези четири години, откакто сте директор на РИМ успяхте ли да привлечете повече посетители и да предизвикате интереса най-вече на децата?
- Мисля, че успяхме. Непрекъснато имаме заявки от различни учебни заведения за колективни посещения в нашите музеи. Планираме през тази година в Нощта на музеите да включим и ученици доброволци, но подробности ще научите на самия ден.
- От чуждите туристи, които посещават бургаските музеи кои имат превес?
- По принцип опитът показва, че всяка година е различно. Като най-добри туристи, които посещават музеите ни можем да кажем, че са българите, на второ място - руснаците и след това французи, англичани, италианци, поляци, чехи, румънци. От Турция също имаме посетители.
- Това означава ли, че музеите не се презентират достатъчно добре?
- Не знам дали се презентираме лошо, но факт е, че оборотът се качи три пъти за последните три години.
- Говорим за приходите от входни такси нали?
- Да.
- Но съотношението на входните такси за нашите музеи спрямо европейските е едно към 10 например, ако таксата в България е 2 или 4 лева, то за "Лувъра" е поне 10 евро...
- Така е. Ние трябва да видим, къде се намираме. Трябва да се гледаме в огледалото по-често. Да, в "Лувъра" цената за вход е висока, но когато влезеш там една седмица е малко, за да разгледаш цялата експозиция. Не можем да бъдем и като Британския музей, където няма входна такса. А част от приходите на музея постъпват от Държавната лотария. Не сме и като американските музеи, където силно е развита работата с публиката. В Националната художествена галерия във Вашингтон работят 500 души на пълен щат, 400 на половин щат и около 1000 доброволци. Всеки посетител се посреща от представител на галерията и се работи индивидуално с него. Там, когато семейство с деца посети галерията се работи, не само с детето, но и с родителите. Колегите в тази галерия започват да обясняват, какво е искал да каже авторът, докато е създавал творбата си. Това е авторско изживяване и едва ли можем да разберам, какво точно той е изпитвал, докато е рисувал. Можем само да възприемем картината като краен резултат. Това е разликата с класическия европейски музей, който залага на арт ефактите, на находките, с които разполага. В САЩ непрекъснато си менят експозициите. На три-четири месеца показват нови експонати. При тях няма устойчивост в изложбите, които показват.
- В тази връзка Бургаският музей към кой европейски музей може да бъде съотносим?
- Ние се мъчим като концепция и идея да бъдем европейски музей и правим, каквото можем в това отношение. Трябва да се вземат предвид много фактори. Ние тук сме ограничени от гледна точка на човешки ресурс, не случайно казах колко хора работят в галерията във Вашингтон. Нашата гилдия в национален мащаб не наброява 2000 души. Важно е това, което рпазполагаме да го покажем на едно добро европейско ниво. Не можем да гоним непосилни за нас върхове, но трябва да показваме най-доброто, което постоянно да поддържаме.
Бургаският музей се опитва да поддържа едно средно и над средното ниво. Това вече показва тежестта на институцията. Ние сме обществена институция и трябва да се съобразяваме и с това, което посетителите искат да видят.