Милен Николов остава директор на РИМ - Бургас след спечелен конкурс. Снимка Архив Черноморие-бг

Милен Николов остава директор на РИМ - Бургас след спечелен конкурс. Снимка Архив Черноморие-бг

Милен Николов е роден на 24 юли 1975 година в Котел. Завършил е средното си образование в родния си град. След това завършва специалност "История" със специализация "Археология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново.

От 2001 до 2005 години е работил в Музея в Котел, след което е поканен да се прехвърли в Регионален исторически музей Бургас и да се присъедини в екипа на покойната вече директорка Цоня Дражева.

От 2005 до 2013 година е бил уредник в отдел "Археология" в РИМ Бургас. А от 2013 година, след спечелен конкурс, е назначен за директор.

През май месец тази година стана доктор по история. Той защити докторат на тема: "Исихастките монашески центрове в Парория и средновековната българска държава през XIV век".

Тази есен Милен Николов се яви на конкурса, обявен от Община Бургас, за директорския пост в РИМ и го спечели, като защити петгодишната си концепция за развитието на културния институт.

 

- Наскоро спечелихте за втори път конкурса за директор на РИМ – Бургас. С какво успяхте да убедите членовете на комисията, че Вие сте правилният човек за този пост?

- На този въпрос би трябвало да отговорят членовете на комисията. Явих се с концепция за развитието на музея, която обхваща период от 5 години и в която съм заложил няколко основни неща. На първо място това е цялостен ремонт на сградата на Етнографската експозиция и на двора. Ремонтът е свързан и с обновяване на експозицията, която е на 40 години и е време да претърпи промяна в посока ново експониране и нови технологии, които да бъдат приложени. По отношение на сградния фонд е предвиден цялостен ремонт на покрива и фасадата, нова дограма, нова ограда, обособяване на нови пространства, музеен магазин, две ателиета за реставрация на метал и на карамика, една сглобяема сцена. Всички това в момента се проектира, а проектът за ремонта на самата сграда е готов.

Друг основен момент в концепцията ми е свързана с Историческия музей. Сградата трябва да бъде ремонтирана, да се смени покрива, да бъде направен дренаж, защото има проблем с влагата, фондохранилището в двора трябва да бъде изградено на ново.

По отношение на Археологическия музей имаме договорка, че цялата сграда ще бъде предоставена за стопанисване на нас. Изчакваме сградата на библиотеката да бъде построена и когато колегите получат новата си сграда, ние ще се нанесем там. Но там ще има ремонт, трябва да бъдат обновени фондохранилищата. Не е сериозно да си поставяш големи цели, когато над главата ти капе вода. Затова трябва да се започне със сградите, а те не са ремонтирани десетки години. В тази посока трябва да вървим.

Друг акцент в концепцията ми е продължението на археологическите разкопки на "Акве Калиде" и "Русокастро", продължаваме на лекториите за ученици, продължаване на гостуванията на елитните изложби, благодарения на които музеят повиши приходите си през последните 5 години с 300%. Трябва да продължаваме в тази посока, каквото и да ни струва това.

Предстои това, което съм заложил да започне да се изпълнява.

- Казахте, че основният момент е свързан с ремонта на Етнографската експозиция. На колко етапа ще се изпълнява проектът? С какви средства ще извършена реконструкцията – с общински или ще се търси друго финансиране, по програма "Красива България" или оперативни програми?

- Вече е говорено с Община Бургас. Тя ще кандидатства с този проект за финансиране по оперативни програми. Една малка част ще бъдат собствени средства на Общината. Архитектурният проект е одобрен от Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). В момента се прави проектиране на двора и експозицията.

- Все по-често музеите започнаха да използват интерактивни похвати, с които да привличат посетители. Обновяването на сградата и експозицията предвижда ли това?

- Има една вълна от около десет години, която е съсредочотена върху това чрез новите технологии и интерактивните методи да се привличат повече посетители. Това се случва в много страни, в това число и в България. Напоследък обаче все повече посетители искат да видят чисто класическа експозиция. Сляпото придържане към тази тенденция не е добър похват. Много бързо се променят вкусовете. В нашата работа важен е експонатът, а ние трябва да намерим начин правилно да го експониране. Тук идва и новото, което можем да предложим. Това, което обсъждаме е да има някаква интерактивна част, но основното да си бъде съсредоточено в доброто експониране на културните ценности, които са прекрасни. Някои оттях не могат да се видят в нито един музей на България и те са ценността, на която се радваме в момента, защото ги имаме.

Новите технологии са хубави и добри. Те се използват в много съвременни музеи, предимно американски. Там обаче има един такъв момент – тези музеи, които са проектирани за това, там може да се отдели едно място, където да бъдат показвани в цялост тези нови технологии. В България действителността е малко по-различна. У нас много малко са сградите, които са проектирани за музеи. В 80% от случаите става въпрос за сгради, които са предоставени и те са адаптирани за музеи. Говорим за ситуация, в която няма обособени фондохранилища, а те са основната част без която един музей не може. Те трябва да са снадбени с достатъчно добра климатична инсталация, която да поддържа атмосферните условия, съобразени с ценностите взависимост от това дали са от камък, от стъкло, метал и т.н. Това е нашата мисия и роля. Затова сме пазители на тези ценности и държавата ни е делегирала тези отговорности. Експозицията е лицето на всеки един град, не само на музея. В предишните пет години показахме, какво можем да направим и ще продължаваме да вървим.

- Споменахте, че проектът за обновяване на сградата и пространството около Етнографската експозиция предвижда обособяване на две ателиета и музейно кафене. Тези ателиета ще бъдат използвани изцяло за работата на музейните специалисти или в някакъв момент там ще бъдат организирани и работилници за деца?

- Керамичното ателие така се проектира, че да може през летните месеци да бъде използвано и от желаещите деца и подрастващие, които искат да майсторят с глина. Но ателието за метал е доста специфично. В него ще се работи с опасни химикали, няма как детето да има достъп до тово място. Не мисля, че децата могат да видят отдалеч какво се случва там, но не и да се докоснат пряко до тази работа, свързана с опасни химически заведения.

- Преди години в двора на Етнографската експозиция имаше каравана с масички и столове, където се сервираше кафе. На същият принцип ли ще бъде новото музейно кафене?

- Разработваме няколко варианта, като според мен тази каравана е изживяла времето си и тя трябва да се махне. Трябва да се направи нещо различно в ретро стил с акцент на дървените мебели и по-традиционното обзавеждане в стил старо кафене. Да бъде място, където човек да седне да изпие едно кафе, да хапне сандвич например, но без други екстри.

- Въпреки че Бургас няма традиция, обмисляте ли там да се сервира кафе на пясък?

- Да, разбира се, че обмисляме този вариант. Защо Бургас да няма традиции? Много ще е любопитно да се заровите в старите гравюри на Бургас. Бургас до към края на XIX век масово е бил застроен с дървени къщи, каквито има в Созопол, Несебър, Поморие, Василико. Самият град така се е развил като център на региона, че къщите са жертвани за сметка на развитието му. Ние не виждаме днес тези къщи, но те са съществували. Архитуктирата на Бургас по нищо не е отстъпвала на останалите градчета по Черноморието.

Конкретно дали се е сервирало кафе на пясък не мога да кажа, но кафето по онова време е било едно и също навсякъде.

- След като бъде изградена новата сграда, в която ще се премести Регионална библиотека "Пейо Яворов" и вие получите цялата сграда на улица "Алеко Богориди", какъв ремонт ще бъде извършен там, освен подмяна на покрива? Имам предвид, че това е сграда с два отделни входа. Може ли да се говори за някакво обединяване на помещенията?

- Това е най-красивата сграда в Бургас, според мен, сградата на Девическото училище, където в момента се помещава Библиотеката и Музея. Тя е паметник на културата, който няма как са бъде реконструиран по някакън начин. Има два варианта. Според единият на втория етаж може да бъде продължена археологическата експозиция. Там има проблем с достъпа до втория етаж. Обмисля се вариант за асаноьор. Но всяка една реконструкция отвътре или отвън трябва да бъде съобразена с цялостта на сградата. Така че това е въпрос на проектантско решение.

Освен покрива, трябва да се обновят и фондовете на Археологическата експозиция. Преди около 40-50 години, когато са се създавали тези фондове те са правени така, че да ги има. Част от сградите са долепени, което е недопустимо. Те трябва да се съборят и изградят отново, където е възможно. В тази посота има още много да се обмисля.

- Изложбите със златните съкровища станаха традиционни и се чакат с нетърпение. Тази година имаше полемика около гостуването на Вълчитрънското съкровище, защото в Бургас беше представено точното копие, а оригиналът беше показан в Пловдив в рамките на Европейска столица на културата. Какво още не знаят хората за копията и защо така силно се вълнуват дали експонатите са оригинали или не?

- Това е световна практика. Повече от сто години е наложена в музеите. Едно съкровище, което само по себе си е уникално събира в себе си романтика и тайнсвеност. То носи и легендата, свързана с неговото откриване. Музейното копие е точно копие на оригинала. Хората не знаят, че на едно съкровище могат да се направят само три копия. Под копие законодателят е казал точно, че то по размери, характеристики, като стил, материал то повтаря оригинала. Много често хората гледат копия и си мислят, че гледат оригинал. Това е така, защото копието по нищо не отстъпва на оригинала. Практиката е наложена и тя трябва да продължи. Няма как един оригинал да бъде на много места по едно и също време.

Само застраховките на оригиналите струват много пари. Ако музеят реши да ги отдели, постъпленията от изложбата няма да покрият разходите. И това трябва да се има предвид. Вярно е, че работим за интересите на града и на туристите. И самата публика трябва да прояви разбиране за това, че правим това, което ни диктува действителност, не това, което ни се иска.

- Бургазлии се научиха да посещават музея в рамките на инициативата Европейска нощ на музеите. Извън нея обаче има ли ръст на посещенията? И разбраха ли бургазлии и гостите на града, че за да видят нещо стойностно трябва да платят цената му?

- Искам да благодаря на бургазлии, че са активни. Тази година над 7000 души посетиха експозициите ни по време на инициативата. Миналата година имаше ръст на посетителите, но тази година най-вероятно ще имаме спад. Наблюденията ни от тази година е, че българите не дойдоха. Тепърва ще анализираме, защо се получи така. И колегите от музеите по Южното Черноморие отчитат спад. Вероятно това се дължи и на факта, че повече българи ходят на почивка в чужбина. Трябва да променим тенденцията и да ги върнем тук. Това е предмет обаче на други институции, не на музея. Но може да продължим да работим в посока привличане на повече ученици, защото нашето изкуство е българско. Българският потребител в това отношение е добрият потребител. Има и много чужденци, които посещават музея. Но през следващите пет години трябва да наблегнем на българите.

- И през следващата година РИМ ще продължи да проучва "Русокастро" и "Акве Калиде". Има ли ресурс да работа и на други обекти?

- Това са стратегическите обекти. В "Акве Калиде" ще продължим усилията си това да стане архелогически парк на Бургас. При "Русокастро" пътеките не са отъпкани, но се върви към това обектът да се превърне в туристически.

Дори и сега ние правим спасителни разкопки, но ние за тях не говорим. Постоянно има екипи на бургаския музей, които проучват терени към които има инвеститорски интерес.