Лора и Мирославна сватба на техни близки. Тази снимка той носи в джоба на якето си, до сърцето. Снимка Личен архив
Благодарен съм, че Лора ме избра за свой съпруг. Тя беше прекрасен човек. Човек на истината и честта. С голямо сърце, готова винаги да помогне, сподели Мирослав Калудов - съпруг на бургаската художничка Лора Янева. Тя си отиде без време на 36 години, загубила битката с корона вируса.
"Лора не е единствената. Видя се, какво е здравеопазването ни на гърба на много хора, които загубиха живота си. Къде е държавата сега?", пита той. И допълва: "Но има общество. Стотици хора ми се обадиха и се отзоваха на призива да дарят кръв. Опитах се да отговоря на всеки един и да благодаря", допълни той.
"Аз съм благодарен на всеки, който е положил грижи за моята съпруга. Благодаря на всеки един - от санитарката до главния лекар. Взеха адекватно решение да направят секциото, за да могат двата живота* да се борят отделно. Благодарен съм на всички", не спира да изразява признателността си Мирослав.
Лора си отиде от този свят на 27-ми март, но тя ще остане в сърцата на всички, които успя да докосне с добрината си, с усмивката си, с голямото си сърце. Няколко дни след фаталния край в социалните мрежи не спират да коментират случилото се. Историята на родилката Лора разтърси всички. В такива трудни моменти се изричат какви ли не думи. За жалост има и хора, които стигат далеч в определенията и коментарите си, въпреки че не са наясно с фактологията. Затова и потърсихме съпруга на Лора, за да чуем от него, какво се случи и как се стигна до тук.
"Изговориха се много неща, които не са истина. На 13-ти март Лора ми се обади и ме помоли да я взема от дома на майка й, защото се чувстваше уморена. Тя рядко молеше за това, да я взема отнякъде с колата. На другия ден (14-ти март, неделя б.а.) се появи лека кашлица и температура. Обадихме се на д-р Златко Кироваков, който води нейната бременност, той каза какви лекарства да вземе. На 15-ти направихме и бърз тест, той се оказа положителен. След това направихме PCR тест. Личният лекар одобри лечението, което д-р Кироваков препоръча", разказа Мирослав.
На 17-ти март състоянието на Лора се е влошило. Звънна ли са на 112. Екип на Спешна помощ я е прегледал и с линейката са я транспортирали до болницата. "Аз отидох с колата до там. Тя влезе в триажа. След доста време излезе плачейки. Каза, че вътре в отделението е нещо страшно. Лекарят, с когото е говорила за приема й е казал: "Качваме те горе при всичко останали, няма значение, че си бременна. Не очаквай някой да се грижи за теб, да ти прави чайове като вкъщи. Пред тебе ще умират хора. Ти си решавай". След тези думи, Лора е подписала, че отказва да бъде хоспитализирана. Как е възможно човек, който е полагал хипократова клетва да говори така?", недоумява съпруга на Лора. Двамата се прибират у дома. На 19-ти март Йорданка Ананиева (зам.-кмет по здравеопазване в Община Бургас б.а.) се обажда на Лора да я пита как е. След разговора тя й дава телефонния номер на д-р Лорис Мануелян (бивш зам.-кмет по здравеопазване в Община Бургас, сега общински лекар б.а.). Той и казва какви изследвания да направи. "Отидохме и ги направихме. След като излязоха резултатите, Лора му се обади и той й каза: "Отивай в болницата и настоявай да те приемат", продължава разказа си Мирослав. Той закарва Лора с колата, за да не се налага да чакат линейка. Лора влиза в триажа, където й казват да седи и да чака. "Излизаше на 15 минути навън за малко и пак влизаше. Някакъв лекар й казал: "Моли се да умре някой, за да те приемем на негово място". Защо твърдят, че има места, като места няма?", недоумява Мирослав.
Към 17.00 часа на 19-ти март Лора е приета в Инфекциозното отделение. Секциото, за да извадят бебето е направено на 22-ри март. Лора дава и името на сина им - Борис. Пет дни по-късно тя си отиде от този свят.
"Една седмица беше в безсъзнание. Имах надежда, въпреки че знам, че това не беше нейния живот. Да, имам доза гняв, но не съм аз човека, който да обвинява и да съди. Ако го направя, все едно че съдя Господ. не мога да обвинявам никого. Така е трябвало да стане. Но много хора си отиват по този начин. Много хора получават лечение у дома. На много хора им е отказан прием в болница. Вижда се, че здравеопазването ни е в батака, за жалост за сметка на личната трагедия. Да си лекар е призвание, но някои го приемат като длъжност, за която получаваш заплата. Да, гневен съм, но съм и благодарен на тези, които се грижиха за Лора", не спира да изразява благодарността си Мирослав. И призовава всички да носят в сърцата си хубавия спомен за Лора, да помнят нейната усмивка, талант и добрина!
Такава ще я помним и ние!
*Лекарите вземат решение да направят секцио, за да извадят бебето. Така на бял свят на 22-ри март идва Борис. Той е в кувьоз, в Отделението по неонатология, тъй като е роден в шестия месец.
