Млади таланти с концерт за Възкресение участие и Дайана Георгиева – сопран, Деница Христова – пиано, Сара Паносян – цигулка, Боряна Кралева – цигулка, Гюнай Мехмед – виолончело, Акомпанятори: Илонка Кръстева, Пенка Нейчева.
Димитър Арнаудов притежава изключително рядко срещания глас "контратенор", непознат за широката публика в България.
Той е роден в град Ямбол през 1991 г. От 2004 г. живее и учи в гр. Бургас. През 2006 г. е приет в Националното училище за музикално-сценични изкуства „Проф. Панчо Владигеров” - Бургас, със специалност „класическо пеене” при вокалния педагог Ксения Драгостинова. От 2011 година е студент в Националната музикална академия – София, в класа на вокалния педагог старши преподавател Велизара Караянкова.
В първите години на обучението му /2006 -2008г./ неговият глас се очертава като „тенор”. В този период от певческото си развитие изпълнява разнообразен репертоар от западноевропейска, руска и българска музика - „Себен Крудели” от Антонио Калдара, канцонети /”Mamma sontanto”, “Vieni sul mar”, “La spagnola”/, руски романси /”Я встретил вас”, „Вот что наделали”/, произведения от български автори /”Луковитски моми” от Добри Христов, „Каква мома видях, мамо” от Панчо Владигеров”/. Участва и във вокални камерни ансамбли. Изпълнява в терцет „Бастиен и Бастиена” от едноименната опера на В.А.Моцарт и „Дон Отавио” от операта „Дон Жуан” на същия автор. /Dona sua pace/, в квартет - „Потпури от италиански канцонети” и „Китка от български народни песни”. Участва активно и в учебния хор, където разучава разнообразен певчески репертоар като хорист от теноровата партия, а като солист изпълнява „Panis angelicus” от C.Franск.
Развитието на Димитър Арнаудов като „контратенор” започва от 2009 година. Като контратенор изпълнява произведения от Барока /„Ария на Орфей” от операта ”Орфей и Евридика” на Глук, „Ария на Ксеркс” от оп. „Ксеркс” и “Lascia ch’io pianga” от оп. „Риналдо” на Хендел, „Nel cor piu non mi sento” из „Хубавата мелничарка” на Паизиело и др. Като солист в учебния хор изпълнява „Panis angelicus” от Цезар Франк. В репертоара му са и произведения от по-късните музикални стилове: „Елегия” от Ж.Масне, песни и арии от български композитори, популярни канцонети и романси, и съвременна българска музика.
Участва в редица концерти и конкурси, сред които: участие в концерти в гр.Бургас и гр.Поморие, в конкурса за българска песен „Нуни Нанев” – III място за камерни ансамбли /2008 г./, солист в Коледен концерт /изпълнява „Ария на Орфей” на Глук /2009 г./, гост-солист е във Великденски концерт на Камерен ансамбъл „Дианополис”- град Ямбол, с диригент Илиана Илиева, участие и II място за индивидуални изпълнители в конкурса за българска песен „Нуни Нанев”, индивидуален изпълнител в концерт-спектакъла „Нещо на сериозно, нещо на шега и изобщо като нищо на света..." на Младежка филхармония-Бургас с диригент Левон Манукян в градовете Ямбол и Бургас, участие и I място от Международния фестивал „ Радост на брега” гр.Бургас /2010 г./ и др.
Контратенорът е най-високата разновидност на “тенора”. Характерен е с лекота и пъргавост, като изпълнителите с такъв глас интерпретират изключително сложни и виртуозни вокални партии. Диапазонът му се припокрива с диапазона на женските гласове.
Вокални партии за контратенор се срещат предимно в музиката от епохата на Барока. В миналото деца с невероятно красиви гласове са били подлагани на кастрация, за да се избегне мутацията на гласа. Кастратите са били най-високоплатените артисти и техният социален статус е бил изключително висок. Последният кастрат умира в началото на 20 век.
Днес, за да се пее репертоарът на кастратите, се използва фалцетният регистър, и то само при положение че се е запазил по естествен път при мутацията /което се случва изключително рядко/. Контролирането на фалцетния регистър е свързано с дълга и упорита работа. Поради факта, че контратенори много рядко се срещат у нас, в България все още няма изградена и утвърдена певческа школа в тази област, както е при другите гласове.
