Мона Чобан: "Доста" време му трябва да човек да прогледне

защото имам претенция, че познавам себе си. Или на хората им изглежда, че познавам жените, защото аз пиша за себе си и разказвам за себе си и нямам някакъв проблем да правя това.

- Каква е историята в последния ви роман "Доста"?

- Историята е доста заплетена. Едни хора на средна възраст тръгват от Париж, купуват си къща в едно малко родопско село с идеята за отшелничество. И там нещата се обръщат. Те се срещат с едни духове отпреди 150 години, разбират че любовта не е точно това, което са си представяли. Те започват да преоткриват себе си след 30 години съвместен живот. Това, което е важно за героинята е, че тя стига до идеята за прошката. Много по-важно е да простиш на себе си и на другите, отколкото непрекъснато да мърмориш, да намираш причини, оправдание за някакви неща извън себе си.

- Вие на кого простихте чрез тази книга?

- Не съм сигурна, че все още съм се научила да прощавам. Уча се. Не мога да посоча конкретно име. Надявам се първо да мога да простя на себе си. Започвам да го правя.

- Връзката между Париж и селото, което сте описали означава ли, че къщата в книгата е вашата?

- Да, но е малко нафантазирана, защото къщата в книгата е доста оправена, а нашата не е още готова. Винаги има елемент на фантазия. Авторът трябва да е честен към себе си. Не казвам, че трябва да е честен към читателите си.

- Така ли си я представяте, че иска да изглежда?

- Така си я представях, когато пишех книгата. Сега съм малко по-нахална и си я представям още по-хубава.

- Колко време ви отне написването на романа?

- Около година.

- Къщата ли беше причината, да започнете да пишете "Доста". Тя ли ви провокира, мястото, хората?

- Къщата беше поводът. Не знам как точно започна този роман, защото аз го започнах като разказ. Даже си позволих да го пусна в блога си, да се изфукам, защото много ми хареса. После установих, че не мога да се вместя в един разказ и продължих да пиша, да пиша и то си стана накрая роман. После започнах да го обработвам, за да излежда по-добре и така първият разказ, с който започна всичко стана трета глава...

- Само в Париж ли е писана книгата?

- Да. В смисъл само там мога да пиша в момента, защото там ми е компютъра. Тук си идвам за около две седмици, макар и доста често. Искам да видя много места, много приятели и никога не ми стига времето, и много се изморявам. Тук се работи много.

- Има ли ваши съседи от селото, които сте използвали като прототипи на героите си в книгата?

- Има да. Открадвала съм си ги. Но те не са изчистени. Те са събирателни образи. Нашите съседи са малко. Само 14 човека, но са страхотни хора. Родопчаните са невероятни хора. Не съжалявам, че си избрахме къща в това село.

- Как се казва то?

- Киселчево. Намира се над Могилица, до Смилян.

- Защо "Доста"?

- Това е името на героинята от една страна, от друга ми се струва, че човек трябва доста път да извърви, за да стигне до истинските, до важните неща. Аз съм на една симпатична възраст над 40-те и едва сега разбирам, които са важните неща. Досега всичко беше една суета и си мислех, че важно е това, за което сега знам, че не е. Доста време му трябва на човек, докато прогледне. То половината си отиде.

- Кои са важните неща за вас?

- Всичко да е без суета. Да му е спокойно на човек на душата. Да е в абсолютно равновесие със себе си. Какви коли ще си купя и дали ме харесват хората - това ми се вижда доста безумно. Само че, доста време минава докато пораснем.

- Времето или мястото ви промени мисленето?

- Животът. Това изграждане е благодарение на годините, които съм преживяла. Всички тези 40 години. Всички глупости, които правим са важни.

- Какво е продължението на историята на вашата героиня?

- Не знам. Ще видим.