Иван Георгиев преподава в Музикалната академия в Пловдив и продължава да свири у нас и в чужбина. Снимка Личен архив
Иван Георгиев е роден в Бургас. Завършил е Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел с музикален инструмент гайда, а след това получава диплома за висше образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив.
Носител е на награди от национални конкурси. Участва в редица национални и международни проекти.
Иван Георгиев е гл. асистент д-р в катедра „Музикален фолклор“ на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Преподава „Методика и практика на гайдарското изпълнителство“.
Член е на Българска национална гайдарска асоциация.
От 15 години свири заедно с Теодосий Спасов и музикантите от "Теодосий Спасов фолк квинтет".
- С поредица от концерти отбелязвате 15 години от създаването на "Теодосий Спасов фолк квинтет". Как се роди идеята за квинтета?
- Това си е проект на Теодосий Спасов. Той ни покани да участваме. Винаги е искал да има квинтет. Преди това имаше трио, към което се добавиха гайдата и тъпана и така стана квинтет.
- Не си ли омръзнахте за тези 15 години?
- Напротив. Колкото по-често се виждаме, колкото по-често свирим заедно, толкова повече се задълбочава връзката ни.
- Какво научавате един от друг, докато свирите, докато репетирате, докато разучавате различни композиции?
- Всичко това е до усещане. Когато сте приятели и струи позитивизъм, нормално е нещата да се случват.
- Вие сте гайдарят в квинтета. Кой Ви запали за този музикален инструмент?
- Нямам ясен спомен кой ме запали за гайдата. Майка ми имаше един колега във фирмата, в която работеше, който свиреше на гайда. Свирил ми е, когато бях малък и аз съм пожелал да имам гайда. След една лятна ваканция, когато се върнах в Бургас, през лятото ни изпращаха на село при баба и дядо, намерих една гайда вкъщи. Така започна всичко. Намериха ми учител. След това свирих в Пионерския дом. След това една година ходих на частни уроци преди да кандидатствам в училището в Котел. Тогава вече знаех, че искам да продължа да се занимавам с музика.
- Т.е. в седми клас вече сте знаел, че това ще е професионалният Ви път? Че гайдата ще е част от живота Ви?
- Още по-рано го знаех. Започнах да свиря още в четвърти клас. Имаше голяма подкрепа за народната музика, харесваше се. Много от рано знаех, че искам да бъда музикант, но не си го представях по този начин. Детските мечти са едно, след това реалностите са малко по-различни.
- Как се вписвате в поговорката „Музикант къща не храни“?
- Не съм съгласен много с нея, Музикант къща храни, зависи кой какви храни иска да употребява. Нормално може да се живее с музикантския живот, дори много добре.
- Как си обяснявате, че през последните години има голям интерес към фолклора и в частност към клубовете за народни танци, но може би не е такъв интересът към изучаването на народни инструменти и към пеенето?
- Танцът е много по-лесен за разучаване в начален етап. Отделно от това той се рекламира като фитнес и като аеробика.
През последните години има бум на желаещи да свирят на гайда. Вярно, че е по-голям интересът към родопската гайда (каба гайда). В България има два вида гайди – каба гайда и джура гайда. Българинът припознава гайдата като най-българският инструмент.
- Тези, които искат да се научат да свирят на гайда коя от двете избират?
- Имам и каба гайда, но съм се учил на характерната за Странджа джура гайда. В университета от няколко години имаме прием и за студенти, които свирят на каба гайда, но обучението сега е хибридно и ги уча, и на двата вида гайди, но предимно на джура гайдата, защото е технически по-съвършена от каба гайдата.
- Каква е разликата между тези два инструмента?
- Едната (каба гайдата) е много ниска по тонове, но в техническо отношение е по-несъвършена, тя е по към първичния образ на този инструмент. Докато на джура гайдата се изпълняват всички тонове, полу тонове, използва се целия диапазон на гайдата, докато в Родопите се използва половината диапазон на гайдата.
- На гайда може да се изпълни почти всичко. Кой стил е бил най-голямото Ви предизвикателство?
- Най-голямото ми предизвикателство беше да се впиша по най-добрия начин в квинтета на Теодосий Спасов. Това беше предизвикателство, защото музиката му е много различна. При него има вплитане на всички жанрове и когато не си запознат, когато си само фолклорно насочен е доста трудно. Трябва постепенно да се отваряш и да се учиш да слушаш и друг стил музика.
- Какво Ви даде този фолклорен инструмент и какво продължавате да учите от него?
- Този инструмент ми даде всичко. Благодарение на този инструмент в момента съм преподавател в Музикалната академия в Пловдив, защитих докторат, написах книга за гайдар, запозна ме със съпругата ми, не на последно място ме храни.
- Какво ще посъветвате децата, които са се насочили към фолклорната музика, но не са се насочили към конкретен музикален инструмент? С какво бихте ги мотивирали да посегнат към гайдата?
- Бих ги посъветвал да посегнат към всеки класически или фолклорен инструмент. Заниманията с музика, с театър, с изкуство развива и одухотворява хората. Това ги прави личности, прави ги добри хора.
А по отношение на гайдата – бих ги посъветвал да посегнат към нея, защото ще намерят корените си. Ако решат да се занимават професионално с това, трябва да знаят, че е нужно не само желание, но и огромни усилия, години наред труд и упорство. Малко сегашното поколение иска на момента тук и сега да получава нещата, а те никога не стават така.
- Чувствате ли се успял?
- Удовлетворен съм от живота, който водя.
