И тази година бе спазена традиция на днешния празник в бургаския музей. Снимки Лина Главинова
На Еньовден Православната църква отбелязва рождението на свети Йоан Кръстител. На 24-и юни всяка година, според народната традиция, е Еньовден.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.
За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието
от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени – баятелки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали.
Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето".
Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата.
За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана". Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят.
На Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.
Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за "болестта без име".
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
На Еньовден Православната църква празнува рождението на свети Йоан Кръстител.
Той е наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.
И тази година традицията бе спазена в бургаския Етнографски музей. Работещите в музея сплетоха венец от 101 билки, през който минаха всички за здраве. А преди това най-малкото момиче бе облечено като Еньова буля.
Галерия
