Надя Пеовска за рисуването като начин на живот

като я наставлява да чете и разсъждава. От тогава започва да пише стихове, но никога не е мислила да ги издава, тъй като са прекалено лични. В основното училище неин преподавател по рисуване е Галя Стоянова, съпруга на Руси Стоянов, която я учи да обича изкуството. И до ден днешен двете ги свързва голяма обич, въпреки, че Стоянова вече не живее в България. Близо 4 години Надя се е занимавала с класически балет. През годините винаги е била свързана с изкуството, но никога точно с рисуването, с което се занимава в момента. Вече има няколко изложби зад гърба си, а в момента освен рисуването води детски школи за приложно изкуство, шие кукли и се грижи за дъщеря си Люба.

- Г-жо Поевска, как започнахте да се занимавате с изкуството? Работила сте толкова по-доходни професии, била сте в реномирани компании.

- 2007г се запознах с Валери, бащата на детето ми. Исках заради любовта си към него да го зарадвам със скъп подарък. Работех на половин работен ден и имах много свободно време и реших да експериментирам и да направя картина тип приложно изкуство. Използвах платно, водни бои и различни морски елементи - камъчета, водорасли, морско конче. Така направих подарък за рождения ден на Валери. Материалите, които си купих бяха в големи количества и реших да ги използвам. Ставаше ми все по-интересно. Разглеждах картини в интернет на известни художници и търсех начини да се науча по-лесно да рисувам, тъй като нямам образование в тази сфера. Така започнах да правя неща, които ми допадат. После за запознах с галеристка, моя близка проиятелка. Тя ми предложи да направя няколко картини за галерията й, след като вече бе видяла някои мои неща. Направих три картини и в последствие продадох едната, а това бе може би третата картина, която бях рисувала до този моемнт. Това ми даде стимул да продължа да се занимавам. Такова силно желание имах да продължа да се науча и да се развивам в тази сфера. Хората казват, че за да си човек на изкуството трябва да си малко луд и да си вярваш. Връщайки се назад във времето осъзнавам, че наивно съм си вярвала, но това ми е помогнало да стигна до тук. Това което съм правила тогава въобще не е било кой знае какво, но толкова много съм вярвала, че ще успея и съм обичала това, което правя, че не съм спирала. Упористостта, последователността и любовта към изкуството, това е най-важното. Иначе започнах да рисувам по-активно, когато се роди дъщеря ми Люба.

- Казахте, че сте гледала картини на известни художници, тъй като нямате академично образование в тази област, след толкова време може ли да кажете, че сте се научила да рисувате? Кои са любимите ви художници, от които сте се учила?

- Все още има какво да уча, но мога да кажа, че до някъде съм се доказала в сферата на изкуството. Успяла съм щом съм участвала в много изложби, някои от които и международни. Предполагам, че това е някакво доказателство след като продавам картини и организирам самостоятелни изложби. За да се наложа като известен автор трябва да мина по още пътеки, но повечето хора, с които съм комуникирала от сферата на изкуството казват, че имам силно изразено усещане за цветове, което много ми помага. Аз обичам да рисувам женски фигури и там трябва да продължа да се усъвършенствам, защото човешката фигура е със сложна анатомия. Дори и в момента продължавам да взимам уроци при известни художници в града. Взимала съм уроци от Анелия Ангелова, една година учих графика при Мирослава Андонова. Най-важното според мен е да рисуваш непрекъснато, трябва работа, работа докато намериш правилната пропорция. Първоначално си разпечатвах нещо, което ми харесва и прехвърлях пропорционално, използвам математиката и пропорционалното право, а след това и интуицията си.

От съвременните художници любими са ми Виктор Шелег, Сесили Браун, Нина Русева. Възхищавам се от творбите на Салвадор Дaли, Джаксън Полък, Пикaсо, Фридa Кaло, Густав Климт и други разбира се.

- Мислила ли сте да изучавате сега рисуване?

- Да, но в момента просто нямам такава възможност. Живота ми така се стече, че откривам таланта си в момент, в който нямам физическата възможност да уча. Ако в Бургас имаше художествена академия бих се записала веднага, но за съжеление такава тук няма.

- Казахте, че обичате да рисувате женски тела, как правите избора, в тази област ли ще се развивате? Има ли картина, която мечатете да нарисувате, която все още е в главата ви, но не смеете да посегнете към нея?

- Тъй като няма кой да ми позира понякога ползвам снимки от различни пътувания, мои или на сестра ми, която е любител фотограф. Тези фотоси ми служат като основа. Колекционирам си и голи тела от различни фото форуми. Вярно е, че има пречупване и не е съвсем реално да рисуваш от натура и да рисуваш от снимка, но за момента нямам друг избор. Предполагам, че и повечето колеги така рисуват – правят снимка на дадена композиция и после я рисуват.

Смятам да продължа да работя фигурална живопис.

Няма такава картина, която да е само в главата ми и да не съм я направила. Аз не мисля толкова напред за картини, те се рисуват на момента. Няма нещо, което не съм искала и не съм направила.

- Разкажете за изложбите, които сте правили и сега подготвяте ли нова?

- Първата ми изложба подредих през 2009г в галерия "Българка". Уредникът тогава там Мария Алексиева ми предложи. Това бе мечта и я осъществих. Следващата изложба бе в град Средец по случай празника на града, а последната в галерия "Ромео и Жулиета" като между нея и предната изложба имаше 2 години интервал. Трудно се реших на тази крачка, тъй като е трудно като цяло в Бургас да направиш и организираш изложба, особено в престижна галерия. Пречи ми, че нямам образование, тъй като конкуренцията сред художниците е голяма. Докато работех в един магазин често отскачах до намиращата се в съседство галерия "Богориди" и много си говорехме с галеристката Миглена, може би и това ми даде обща култура, там се запознах с много автори.

Аз съм такъв тип автор, че постоянно рисувам не съм от тези, които рисуват непосредствено преди изложба. В дома ми има много картини. Рисуването за мен е начин на живот. Аз ако не създавам нещо, няма да съм аз, ще изчезна ако не творя. Има моменти, в които повече правя изграчки и други, в които повече рисувам, те се редуват. Гледам винаги да отделям време и да рисувам, защото спреш ли да рисуваш губиш. Надявам се скоро да направя още една изложба.

- Тъй като хората на изкуството са известни със своята сетивност и чувствителност, вие самокритична ли сте?

- Да, но и аз търпя критика. Мисля, че това е пътят и начинът към израстване. Иначе всеки е чувствителен към критика, особено художниците.

- В момента изработвате красиви детски кукли, как започнахте да ги правите и дъщеря ви Люба помага ли ви?

- Тъй като картините по-труно се продават, реших да изпозлвам таланта си изработвайки неща, които са по-достъпни за хората. Тъй като имам дете започнах да мисля за детски играчки с идеята Люба да вижда как ги правя и това да промени начина й на мислене. Една играчка може не само да си я купиш от магазина, но и да си я изработиш заедно с мама. Тя постоянно гледа какво правя и дори имам от нея поръчки, които се стремя веднага да изпълнявам. Понякога ми казва "мамо, искам крила като фея" и аз започвам да ги шия, дори понякога ми помага. Аз мисля, че израствайки в такава среда това й дава една различна нагласа и усещане. Винаги гледа картините и ми казва ако нещо не й допада в тях. Тя ми е голям критик и има виждане. Опитва се да шие и дори има такава играчка, постоянно правим неща заедно. Аз освен кукли правя и различни тениски, всякакви аксесоари, фигури от тел и хартия, коледни декорации и мартеници за 1 март.

- Успявате ли с изработеното да печелите и бихте ли се върнала към икономиката?

- Да има месеци, в които си изкарвам добри пари, но не са регулярни приходите ми. Все още не мога да кажа, че съм стигнала някакво ниво, в което не мога нищо друго да правя, а само да рисувам.

В момента не не бих се върнаха към професията си, това е някакъв краен вариант. Искам да пробия с това, което ми харесва да правя. Записах преквалификационен курс във Варна - "Моден дизайн" и се надявам това да ми помогне до някъде, но ще видим. В момента като стабилен доход са ми школите, които водя за деца. Засега такава имам в ЦДГ "Раковина", където се занимавам с 30 деца. С тях правиме играчки от чорапи например като всеки път е различно. Голяма част от нещата подготвям вкъщи, за да остане за тях само творческата част. Правим всякакви неща свързани с приложното изкуство. Харесва ми да водя такива знаимания с децата и дано има интерес към тях.