Стихове на поета ще звучат през паметника му в Морската градина
На днешния 25-ти март се навършват 85 години от рождението на поета Христо Фотев. Годишнитата ще бъде отбелязана от 12.00 часа пред паметника на Фотев в Морската градина. Там приятели и почитатели на творчеството му ще поставят цветя и ще звучат едни от най-емблематичните му стихове.
На 26-ти март от 18.00 часа в салона на Кукления театър ще започне тематичната вечер-спектакъл "Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас". Ще бъдат представени неизвестни стихове на Фотев от ранните му години.
Христо Фотев е роден на 25-ти март през 1934 година в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище "Д-р Петър Берон" в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 година. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.
От 1957 година е художник в стенописното ателие на дом "Украса" в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в "Украса" и става редактор на многотиражката на мина "Черно море".
Първата си стихосбирка - "Баладично пътуване" издава през 1961 година. Още дебютната му книга получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на "Баладично пътуване" става драматург на бургаския театър "Адриана Будевска". От 1964 година повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели.
След близо десетгодишно мълчание през 1978 година поетът издава "Обещание за поезия". През 1981 година издава две стихосбирки: "Литургия за делфините" и "Спомен за един жив". Три години по-късно събира своите избрани стихове в "Словесен пейзаж". През 1989 година излиза сборникът му с поеми "Венецианска нощ".
От 1990 година е главен редактор на бургаския алманах "Море". На тази длъжност е до края на 1992 година. През 1994 година Фотев става повторно драматург на бургаския театър "Адриана Будевска".
Умира на 27 юли 2002 година.
Колко си хубава!
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
