Недялко Йорданов написа стихотворението 78 по случай рождения си ден
"Всяка сутрин" е заглавието на най-новата стихосбирка на поета Недялко Йорданов. Изданието ще излезе на книжния пазар за Деня на влюбените - 14-и февруари. Книгата ще включва 46 стихотворения, написани от баш бургазлията, през последните 40 дни, след операцията му, сподели пред "Черноморие" Йорданов.
Екипът на медията не забрави и поздрави поетът за неговия 78-ми рождения ден. Редом с пожеланията за непресъхващо творческо вдъхновение, ние му пожелаваме да не се отърве от здраве и дълголетие. И най-важното - да почерпи за 100-я си рожден ден!
Навръх празника си поетът, драматург, режисьор и почетен гражданин на Бургас сподели във фейсбук стихотворението си "78". "За рождения ми ден пръв ме поздрави внукът Самуил (второто дете на по-малкия му син Недялко Недялков б.а.). Самуил знае, че ставам рано, за да пиша и към 5.30 часа ми се обади. Пожела ми да почна да играя пак тенис и че ме чака скоро на корта", развълнувано сподели Йорданов.
Тази вечер той ще почерпи в софийски ресторант. Поканил е 15 души, сред които проф. Огнян Герджиков, композитора Хайгашот Агасян и други.
Ето и стихотворението, което родения в Бургас поет написа на рождения си ден и публикува във профила си в социалната мрежа
78
Не знам – щастлив или ядосан –
съм в този странен час.
Такъв... Седемдесет и осем!
Нима това съм аз?
Космическа, направо, възраст...
Как стана тъй, не знам...
И колко лесно... колко бързо...
И малко ме е срам...
Нима такъв ще ме запомнят –
набръчкан... побелял.
Уж писах стихове любовни...
И ето ти!.. Финал!
И все така не ми се вярва,
че свършва този свят.
Написа: „Грозно грачи гарван...“
Поетът – толкоз млад.
И после толкоз млад загина...
Със черната брада!
За свойте Майка и Родина
във бой за свобода...
Огромните очи... Мустакът...
И слепият поет...
Куршум... Любимата го чака...
Свещеният обет...
И другият... Внезапно мъртав...
А юноша дори...
Пристига гостенката жълта...
на двадесет и три...
А аз... Седемдесет и осем...
И доживях... Късмет...
Да, знам... Не е в това въпроса...
Но все пак съм поет...
Добре де... Вижда му се края...
И точно затова
ще трябва да се постарая...
със бялата глава
да пиша още.. още.. още...
Пък глупаво макар...
И всички дни и всички нощи...
И да не бъда стар...
Седемдесет и осем ... Бърже!
И струва си... Защо?
И тъй и тъй съм ги навършил...
Поне да станат сто...
18 януари 2018г.
6ч. 45 м. Сутринта
