Помня първите носители на приза Нестинарка, каза Ненчо Русев. Снимка Лина Главинова
Ненчо Русев е роден на 19-ти август 1943 г. в село Барган, Бургаско. През 1971 година завършва Национална художествена академия в София, специалност "Скулптура". През 1972 г. прави след дипломна квалификация в Литва.
Участва редовно във всички общи изложби на бургаските художници от 1971 година. Има множество самостоятелни изложби в различни градове на страната. Участва в Национална изложба - биенале "Приятели на морето" - Бургас. През 1974 година и в първия Национален симпозиум по скулптура в камък - Бургас
В автобиографията му са включени и участия в национални и международни изложби през 1975, 1982, 1989, 1997, 2000, 2001 и 2001 година в Бургас, село Ковачевци, Кремница, Словакия, Равена, Италия, Анкара, Турция, Ливорно и Одрин - Турция и други.
Негови монументални творби има в село Александрово, в град Карнобат, в село Антимово, в град Средец, в град Каспичан.
Той е автор на националната награда "Златен пегас" за литература, която се присъжда от Община Бургас.
Ненчо Русев е автор и на пластиката "Нестинарка", която от 20 години се връчва на участник в Международния фолклорен фестивал в Бургас.
- Г-н Русев, тази година се навършват 20 години, откакто се връчва наградата "Нестинарка" в рамките на Международния фолклорен фестивал. Кога се роди идеята за нейното създаване?
- По пътя на логиката преди 20 години. Като в началото, освен наградата "Нестинарка", се връчваха и плакети с три нестинарки, които се подаряваха на ръководителите на всички колективи, които участваха в Международния фолклорен фестивал.
- Кой Ви покани тогава да направите наградата, която се връчва вече второ десетилетие?
- От Община Бургас ме поканиха. Нямаше обявен предварително конкурс за това. Обадиха ми се и направо ми възложиха да направя тази награда. С мерак я направих и нейният първи носител бе Вълкана Стоянова. Помня само някои творци, които станаха ноосители на наградата. Бил съм тогава в Летния театър и съм присъствал на връчването на отличието.
- Когато приехте предизвикателството да изработите отличието, знаехте ли, че ще се казва "Нестинарка"?
- Не, не знаех. От Общината искаха да направя награда, която да се присъжда за особен принос в съхранието и популяризирането на българския фолклор. Аз реших тя да бъде нестинарка с икона в ръка. Това даде и нейното име.
Първата "Нестинарка" беше по-малка като формат. Вече третата скулптура е по-голяма и е във вида, в който я правя и до днес. Направена е от бронз. Винаги наградите се правят от благороден метал.
- Има ли друг фестивал в страната, който да дава такова отличие, като това, което Вие правите?
- Правил съм друга награда, също нестинарка, но много различна от тази за празника в село Граматиково. Тя е лята на пръст, плоска е, декоративна и много по-малка. Правил съм я няколко пъти.
- Каква е тежестта на тази награда?
- Който я е вземал си знае най-добре. Аз съм производителят. Всяка година се ражда отново и я възпроизвеждам. Но колко тежи за автора, не знам. Нямам реална представа, колко може да е важна за творците. Същото важи и за кончето, което получават авторите, отличени с наградата "Златен пегас".
Веднъж ме изненада Дико Фучеджиев. Той получи "Златен пегас". След края на церемонията отивам при него и му казвам: "Това конче аз съм го правил. Аз съм неговия автор". Той ме погледна странно и най-накрая каза: "Аз не съм го чел". Стана ми неудобно от отговора и повече не му обяснявах кой съм.
- Каква е разликата между пластична творба, която правите за участие в изложба и награда?
- Има голяма разлика, защото онова което правиш е, за да поддържаш формата на занаята. Както един музикант редовно трябва да свири. Той може един или два пъти да участва в концерт, но трябва да се упражнява и да свири. Когато нямам поръчки, работя и знам кое колко тежи. Когато обаче творбата я правя по поръчка, вече има намесени и други фактори. Затова е различно.
