Николай Атанасов: Аз съм боец, който се бие по различни правила

се отдава отлично на Николай и успехите не закъсняват. От 2006 до 2010, бургаският боец е неизменно републикански шампион, състезавайки се за СК "Самурай". През 2008 Кольо става вицесветовен шампион по муай-тай в категория до 75 кг. През 2010 г., в категория до 80 кг талантливият файтър стана първият българин шампион на откритото първенство по карате-киокушин кан в Япония. Тази разновидност на киокушин позволява удари с ръце в главата. Тази година е не по-малко успешна за бургаския боец, който се съгласи да даде интервю по повод поредните си успехи.

- Разкажи ни за участията си през тази година?

- До този момент съм изиграл общо 14 мача, от коит имам 12 победи и само две загуби. Направих два професионални мача един в Русия, където изгубих и един в Гърция, където спечелих. До края на годината най-вероятно ще изиграя още два професионални мача.

- Доволен ли си от последния си мач в Гърция?

- Да разбира се. То бе част от турнир организиран от нашите съседи. Надпреварата се нарича "Ноу лимит" и по случай пет годишнината от нейното създаване, домакините бяха поканили българския тим. Получи се добър бой и в крайна сметка успях да сломя съпротивата на опонента, който не бе в състояние да продължи двубоя.

- Кога ти беше най-трудно?

- Не знам дали ще ми повярваш, но най-трудно ми бе срещу едно момче на републиканското във Варна. Той излизаше за пръв път на ринга. В началото ми трябваше малко време да вляза в час, но в крайна сметка успях да взема победата.

- Как минава един твой ден по време на подготовка?

- Ставам в 7:00 часа сутринта, закусвам, пия кафе, разсънвам се. В 9:30 съм в залата и започвам тренировка. Обикновено тя продължава два часа и представлява по тежката физическа част - бягане, работа с тежести и други силови упражнения. Следва почивка и обяд. Следобяд отново тренирам, като с треньора ми Димитър Топалов обръщаме внимание на техническата част, работим по двойки, правим спаринги.

- По колко часа отделяш за сън?

-Спането е много важно, особено нощният сън, така че гледам в 23:00 часа да съм заспал. Гледам да имам минимум осем часа сън и през деня, ако успея да дремна, още по-добре.

- Какъв хранителен режим пазиш? Спазваш ли някаква специална диета?

- Хранителният режим е задължителен за спортиста, така че и аз задължително спазвам такъв. Не че наблягам или се лишавам от нещо, просто гледам да спазвам някои правила. Например вечерно време сладко не ям. Ако трябва да свалям килограми имам по-специфичен режим на хранене, но в никакъв случай не гладувам, хапвам по-прецизно.

- Какво изпитваш преди да излезеш на ринга?

- Преди мач съм спокоен. Изпитвам желание да се кача, да се надигравам с противника, искам да видя кой кого ще надхитри. Мислите ми са свързани единствено с това да дам най-доброто от себе си и да успея да излъжа противника.

- Случвало ли ти си е да използваш бойните си умения извън залата?

- Не ми се е случвало и да се надяваме, че няма да ми се случи. Конфронтации не съм имал и като цяло се стремя да избягвам подобни ситуации.

- Какво те накара да започнеш с този спорт?

- Мой близък приятел започна да тренира карате-киокушин преди години и всеки ден като се видихме ме подканяше: "Хайде кога ще започнеш да тренираш, да дойдеш в залата...". Така полека лека отидох, гледах една тренировка и ми хареса. Тогава бях на 16 години.

- Освен с муай-тай, ти се занимаваш и с карате. Трудно ли е да се бориш на два фронта?

- Честно да си призная не ми е особено трудно, и двата спорта са бойни. Правилниците са близки един до друг. Никога не съм поставял каратето или муай-тая на второ място, а се старая да ги развивам паралелно. Аз съм боец, който се бие по различни правила. За мен боят си е бой.

- Ако се върнеш назад, щеше ли отново да избереш бойните спортове?

- Мисля, че да.

- Имаш редица сериозни успехи и въпреки това, обществото в Бургас, като че ли не е много наясно с успехите на нашите бойци. Чувстваш ли се в някаква степен недооценен?

- Смятам, че Общината можеше доста по-добре да отбележи успехите, не само мойте но и тези на съотборниците ми от "Самурай". Тази година двама от тях станаха световни шампиони в Тайланд – Йордан Янков и Златка Димитрова. Според мен беше редно да се направи пбулично награждаване или финансово стимулиране. Не си спомням Бургас скоро да е имал двама световни шампиони.

- Какви цели си набелязал в близък план?

- Участвам на две световни първенства. Целта ми е да направя добро класиране. Това е основната ми задача. Единият турнир е в Узбекистан, където се провежда световно по муай-тай. Взех първия мач и сега чакам да изляза срещу следващия съперник. След това на 22-ри октомври в Македония ще се проведе световно по кик бокс.

- Как се виждаш след края на кариерата си?

- Ще продължава да се занимавам със спорт. Смятам, че имам какво да предам на поколенията.

- Какво ще пожелаеш на феновете на спорта в Бургас?

- Пожелавам им да тренират. Който иска професионално, който иска за здраве и никога да не се отказват от целите си.

Интервю Борис Георгиев